МВФ: Енергийният шок, растящият дълг и ИИ заплашват глобалния растеж

Световната икономика е застрашена от постоянно високи цени на енергията, рекорден публичен дълг и рискове от бума на инвестициите в изкуствен интелект, предупреди в сряда управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева, призовавайки правителствата да предприемат защитни мерки за фискална и парична политика, съобщава Ройтерс.

В предварителна реч за годишните срещи на МВФ и Световната банка следващата седмица в Банкок, Георгиева заяви, че светът е повлиян от две основни сили. От една страна е негативният шок, свързан с енергийните доставки, който е породен от конфликта в Близкия изток, и от друга страна - положителен шок в търсенето и потреблението заради бума в изкуствения интелект, който обаче също така подхранва инфлацията.

"Комбинираното въздействие на тези две сили е силно неравномерно в целия свят", каза Георгиева, добавяйки, че бумът на изкуствения интелект подминава много държави.

Новите прогнози на МВФ за глобалния растеж, които ще бъдат публикувани по време на срещите в Банкок, ще покажат, че най-големите спадове в растежа ще дойдат при икономиките, опустошени от война, каза Георгиева. Те включват Украйна, която претърпява значителни щети на гражданската и икономическата инфраструктура, както и страните от Персийския залив, засегнати от ирански удари и рязко намален износ на енергия.

Кристалина Георгиева не посочи дали най-новата прогноза за световния икономически растеж на МВФ ще бъде променена спрямо общата оценка за глобален растеж от 3% за 2026 г., направена през юли.

Тази последна прогноза, която предвиждаше възстановяване на растежа до 3,4% през 2027 г., предполагаше, че Ормузкият проток ще започне да се отваря отново в средата на юли и ще се върне към условията отпреди войната до март 2027 г. Тя също така предполагаше, че цените на петрола ще бъдат средно 89 долара за барел през 2026 г. и 78 долара за барел през 2027 г., напомня Ройтерс.

В цитираното днес изказване, Георгиева посочи, че цените на петрола остават на ниво от 100 долара за барел, като нарушеният капацитет за рафиниране добавя още 100 долара марж на преработка (рафиниращ марж) за ключови петролни продукти, включително дизел (разликата между цената на суровия петрол и общата стойност на готови петролни продукти като бензин, дизел, отоплително гориво и други, получени при неговата преработка в рафинериите).

Зимният отоплителен сезон ще увеличи търсенето, тъй като доставките на природен газ остават ограничени от заплахите за доставката на втечнен природен газ през Ормузкия проток, добави шефът на МВФ.

"Дори ако войната в Персийския залив приключи скоро, проблемът с високите цени на енергията вероятно ще продължи известно време", каза още Георгиева, добавяйки, че фючърсите на суровия петрол Брент прогнозират високи цени на петрола и през 2027 г.

Шефът на МВФ посочи, че по-високите цени на енергията тласкат нагоре инфлацията, лихвените проценти и доходността на държавните бенчмарк облигациите, като отбеляза, че доходността по 10-годишните държавни облигации на САЩ, Германия и Япония сега е на най-високите си нива, съответно от 2007 г., 2009 г. и 1996 г., и продължава да се покачва.

Към тревогите, които ще бъдат обсъдени от 191-та страни членки на МВФ следващата седмица, се добавя и нарастващото бреме на публичния дълг, което подкопава растежа и добавя инфлационен натиск, каза Георгиева. Според прогнозите на МВФ, публичният дълг е на най-високото си ниво от Втората световна война насам и се очаква да надхвърли 100% от БВП преди 2030 г.

Георгиева посочи развитите икономики, водени от Съединените щати, като "най-лошите нарушители" по отношение на дълговото бреме, тъй като съотношението дълг като процент от БВП е по-високо от това на развиващите се пазари и страните с ниски доходи.

Политиците вече не могат да разчитат само на по-високи темпове на растеж, за да решат фискалните проблеми, каза тя и добави:

"И все пак не виждаме решителни действия в развитите икономики с висок дълг, където актуалната нужда е от надеждни средносрочни планове за фискална консолидация, подкрепени в някои случаи от предварителни фискални мерки, включително за облекчаване на натиска върху паричната политика".

Георгиева заяви, че след пет години и половина инфлация над целевото ниво, инфлационният натиск продължава, провокиран от развитието на изкуствения интелект, шоковите цени на енергията и храните, митническите тарифи, по-високите разходи за отбрана и по-високите разходи за обслужване на дълга.

"Сега може би е подходящ момент за благоразумен "ястребски" подход в паричната политика на много страни (политика на по-високи лихви)", каза Георгиева, добавяйки, че повишаването на лихвените проценти от Федералния резерв на САЩ, ЕЦБ и Японската централна банка е "изключително подходящо".

Кристалина Георгиева подчерта и за наличието на други рискове, свързани с изкуствения интелект, където инвестициите като дял от БВП вероятно ще надхвърлят тези за железопътните линии, електрическите мрежи или телекомуникационната инфраструктура.

Нарастващата икономическа и финансова концентрация оказва натиск върху ИИ компаниите да осигуряват производителност и печалби, за да оправдаят високите си оценки, каза тя, предупреждавайки, че разочарованието на пазара може да се превърне в "широкомащабен шок“.

Георгиева обаче посочи, че изследванията на МВФ показват, че ИИ, който е направен както трябва, може да добавя половин процентен пункт допълнителен световен растеж годишно.

Подготвеността за ИИ е ключова, включително регулаторни предпазни мерки, които "помагат за управление на значителните опасности, свързани с ИИ, включващи мащабни последици за пазара на труда, сериозни кибер и стабилност рискове и гранични модели, заплашващи да избягат от човешки контрол и да се развихрят самостоятелно", каза тя.

В допълнение към изграждането на фискална стабилност, дори на висока политическа цена, Георгиева заяви, че правителствата трябва да предприемат и други стъпки за стимулиране на растежа, включително реформи, които биха развили подобрени умения на работната сила, биха улеснили стартирането и ликвидирането на корпоративни предприятия и които биха подобрили енергийната сигурност и биха рационализирали регулациите.