Западнонилската треска вече е част от епидемиологичната картина на Балканите

Има инфекции, за които сякаш говорим все по-често, защото природата около нас се променя, сезоните се удължават, а някои преносители на заболявания вече се срещат на места, където преди не сме ги свързвали с тях. Сред тях е и Западнонилската треска – инфекция, която се предава чрез ухапване от заразени комари и която в по-тежките си форми може да засегне нервната система. Новите данни на Европейския център за профилактика и контрол на заболяванията показват продължаваща циркулация на вируса в Европа, включително на Балканите. Само в последния доклад, цитиран в разговора, са посочени 46 случая в Сърбия и 69 в Северна Македония, а в Гърция броят е значително по-висок.

За това какво всъщност представлява западнонилската треска, кога трябва да мислим за нея, кои хора са по-уязвими и как можем да се предпазим, в месечното издание на рубриката „Инфекциозен навигатор“ разговаряме с главен асистент, доктор Магдалена Баймакова от Медицински университет – Плевен и консултант към Медицински център „Сън и здраве“ – София.

Западнонилската треска е векторно-преносимо, комаропреносимо инфекциозно заболяване. Причинява се от вирус, който циркулира в природата чрез жизнен цикъл, поддържан от комари от род Culex и птици. Заразяването се осъществява, когато комар се инфектира при ухапване на заразена птица и впоследствие пренася вируса при ухапване на друго животно или човек.

„Когато говорим за едно инфекциозно, векторно-предавано заболяване, комаропреносима инфекция, причинителят е вирус, който циркулира в природата, като неговият биологичен цикъл се поддържа с помощта на комарите от род Culex“, обяснява д-р Баймакова.

Човекът и конят попадат в този жизнен цикъл по-скоро случайно. За разлика от птиците, те не играят съществена роля в поддържането на циркулацията на вируса. В човешкия организъм вирусът преминава през кратък период на време – тоест наличието му в кръвта е временно, което не позволява лесното му предаване от човек на човек чрез ново ухапване от комар.

След попадането си в кръвообращението вирусът може да се разпространи до различни органи, а при тежките форми да засегне и централната нервна система. Макар основният механизъм на заразяване да е чрез ухапване от заразен комар, съществуват и редки възможности за предаване при специфични обстоятелства, включително чрез кръвопреливане, когато вирусът циркулира в кръвта на инфектирания човек.

Добрата новина е, че в голяма част от случаите инфекцията протича безсимптомно. По думите на д-р Баймакова около 80 процента от заразените не развиват клинична изява на заболяването. При останалите около 20 процента може да се развие остро фебрилно състояние, наподобяващо грипна инфекция.

„Имаме едно високо фебрилно състояние, главоболие, болки по мускулите, възможно е гадене с повръщане, характерна е появата на обрив“, посочва тя.

Именно тези симптоми обаче лесно могат да бъдат приписани на сезонна вирусна инфекция и човек да не потърси лекарска помощ. В същото време при малка част от инфектираните заболяването може да премине в тежка форма със засягане на нервната система. По данни, представени в разговора, това се случва при по-малко от един процент от случаите.

Тогава вече клиничната картина е съвсем различна. Възможни са менингит, енцефалит и други неврологични прояви, включително симптоматика, подобна на полиомиелит, с остра отпусната пареза. Дезориентация и промени в съзнанието, тремор, гърчове, нарушения в походката и слабост в крайниците са сред сигналите, които могат да насочат към засягане на нервната система.

„Всички тези симптоми, които показват, че имаме засягане на нервната система, трябва да бъдат повод пациентът да бъде настанен за диагностика и терапевтичен подход“, категорична е д-р Баймакова.

Тежкото протичане не е еднакво вероятно при всички хора. С напредването на възрастта рискът от невроинвазивна форма и последващи усложнения се увеличава. По-уязвими са и пациентите с придружаващи заболявания и състояния, при които имунният отговор е нарушен.

Сред рисковите фактори, които специалистът посочва, са диабет, хипертония, имуносупресия, хронични заболявания и онкологични заболявания, както и нарушения в сърдечно-съдовия статус.

При тези пациенти е особено важно появата на остро фебрилно състояние през активния комарен сезон да не бъде подценявана.

Това е важно и за България, защото Западнонилската треска вече не трябва да бъде възприемана като някаква далечна, „чужда“ инфекция. На Балканите вирусът продължава да циркулира, а август и септември са сред месеците с пикова заболеваемост. Затова, според д-р Баймакова, при пациенти с неврологични прояви и подходяща клинична картина лекарите трябва да мислят и за тази инфекция.

„Август и септември са месеци за една пикова заболеваемост, продължаваща сега и към октомври, затова и сега акцентираме, когато имаме неврологични прояви, да се мисли все още и за Зпаднонилска треска“, казва тя.

Историята на заболяването показва колко бързо един вирус може да се разпространява извън първоначалния си географски ареал. Миграцията, климатичните промени и човешката дейност са сред факторите, които променят средата и създават нови условия за разпространение на векторно-преносимите инфекции.

В непосредствена близост до България вече има регистрирани случаи в Северна Македония, Гърция и Румъния. Макар у нас през годините да са регистрирани по-скоро единични случаи, отсъствието на големи описани взривове не означава, че заболяването липсва.

„Векторът, който осъществява трансмисията, тоест заразяването, си го имаме – комарите от род Culex, така че трябва да бъдем бдителни и за това заболяване“, подчертава д-р Баймакова.

Диагнозата не се поставя само на базата на един симптом. Необходимо е да бъдат съчетани клиничните и епидемиологичните данни, след което да се премине към лабораторно потвърждение. Използват се серологични изследвания за установяване на антитела, а при необходимост диагнозата може да бъде потвърдена и с допълнителни референтни тестове.

При определени случаи се използват и молекулярно-биологични методи. Освен кръв могат да бъдат изследвани урина и гръбначно-мозъчна течност в зависимост от клиничната картина.

Възможни са кръстосани реакции с други представители на същото вирусно семейство, но съществуват национални референтни лаборатории, които извършват потвърдителните изследвания.

Важното е човек да не се опитва сам да поставя диагноза, а при подходящи симптоми и рискови обстоятелства да потърси лекарска оценка.

За съжаление, към момента няма специфично етиологично противовирусно лечение, което директно да атакува вируса на Западнонилската треска. При тежките форми лечението е насочено към поддържане на организма, контрол на симптомите и усложненията и подходящ медицински мониторинг.

По думите на д-р Баймакова тежките невроинвазивни форми могат да бъдат свързани със значителна смъртност, особено при пациенти с подлежащи заболявания. При част от оцелелите е възможно да останат продължителни когнитивни и двигателни дефицити, а сред възможните усложнения е и засягането на сърдечния мускул или очите. Възстановяването може да бъде продължително и да изисква рехабилитация.

На фона на всичко това въпросът за профилактиката придобива особено значение. Най-важната защита е да бъде ограничен контактът със заразени комари.

Комарите от род Culex са най-активни в часовете от залез до изгрев, затова индивидуалната защита трябва да бъде съобразена с това. Сред основните препоръки са използването на репеленти, комарници и мрежи в дома, носенето на дълги и светли дрехи и използването на климатизация, когато е необходимо.

Не по-малко важно е да не се създават условия за размножаване на комари около дома.

Стоящата вода в саксии, съдове и други малки контейнери трябва да бъде премахвана. При наличие на басейн водата трябва да бъде поддържана по начин, който не позволява развитието на ларвните форми.

На обществено ниво от значение са мерките за контрол на популацията на комарите, включително използването на инсектицидни и ларвицидни препарати.

„Всеки един симптом трябва да ни накара да потърсим помощ“, е посланието на д-р Баймакова.

Тя обръща внимание и на още един важен аспект – кръводаряването. Хората, които са преболедували Западнонилска треска, трябва да съобщят за това при кръводаряване, тъй като вирусът може временно да присъства в кръвта. Според посоченото в разговора след преболедуване не трябва да се дарява кръв в следващите три месеца.

Западнонилската треска е поредното напомняне, че границите между човешкото здраве, околната среда и климатичните промени са много по-тесни, отколкото понякога си представяме. Комарите са част от природата, но с промяната на условията за тяхното разпространение се променя и рискът за хората.

Затова бдителността е важна както за пациентите, така и за медицинските специалисти. Особено през края на лятото и началото на есента, когато вирусът продължава да циркулира в редица балкански държави, западнонилската треска трябва да остава в съзнанието ни като реална възможност при подходяща клинична картина.

А най-важното е простичко – да пазим себе си от ухапвания, да не подценяваме симптомите и да търсим навреме медицинска помощ, когато тялото ни подава сигнал.