Ето колко пари са дали партиите за кампанията досега и кои медии предпочитат

За първите 10 дни за медийна кампания са похарчени €262 000. През април за парламентарните избори за същия период бяха около €400 000 разходвани от партиите и коалициите, посочи пред БНР експертът от Института за развитие на публичната среда Диана Ефтимова:

"Ще има цялостен поглед върху картината, когато се подадат и финансовите отчети след края на кампанията, но действително сега наблюдаваме участието на изключително много кандидат-президентски двойки, издигнати от инициативни комитети, а не партии и коалиции.

Близо 85 000 са разходите на Йотова - Вълчев. Те са убедително начело по направени разходи в началото на кампанията. Следват ги кандидатите на "Възраждане" Костадинов - Волгин с 43 000 евро похарчени и, на трето място Иван Христанов и Стоянка Черкезова с около €36 000.

Медиите, които са привлекли най-много средства на този етап, са телевизия "Евроком" -  €87 000, БНТ - с 42 000 и сайтът dir.bg - 25 000.

Традиционно преобладават парите, насочени към телевизии, но при обществената телевизия трябва да направим уточнението, че там става въпрос за тарифи, които се определят с постановление на МС, които не са на търговски принцип, а и са по-ниски". 

И в тази кампания има практика на безвъзмездни договори, коментира Ефтимова пред "Хоризонт".

"За съжаление има и в тази кампания, и в предишни медии, които не публикуват никакви договори, а пък в съдържанието им се виждат ясно агитационни материали, включително и чисто в онлайн сайтовете има подобни банери".

Има публичен регистър, на който да се качват средствата за медийните пакети.

"За тази кампания ЦИК разпределили около €990 000 за медийни пакети на 4 партии и 24 инициативни комитета. Данните в този регистър се обновяват веднъж в седмицата, вторник. Към 6 октомври имаше сключени 20 договора за €181 000. Този регистър е първа стъпка за повишаване на прозрачността, но няма да реши другите проблеми - насочване на медийни пакети към медии, свързани с лица, представляващи съответната формация. Също така трудно може да се проследи доколко ефективно се разходват пакетите".

Според Ефтимова промени в Изборния кодекс биха могли да регламентират условията за получаване на медиен пакет.

В ефира на "Преди всички" тя обясни идеята: "Например да се въведе изискване съответната формация да съфинансира своите медийни участия и да трябва по този начин да набира и средства от други източници, защото сме виждали много кампании, в които тези участници получават приходи само от медийните си пакети".

Данните от регистъра за даренията показват, че кандидат-президентските двойки Йотов-Вълчев и Гюров-Кандев са получили дарения от физически лица на обща стойност около €250 000.

"Ако при Йотова и Вълчев има доста голям брой дарения с по-малки суми, то при Андрей Гюров и Георги Кандев има едно голямо дарение, което е основният им източник на приходи, и други - по-малки. Следим регистъра и за средствата на кандидатите. Всъщност инициативните комитети основно ще разчитат именно на дарения от физически лица и средства на кандидатите, тъй като те няма как да получават партийни средства - било от партийна субсидия, или от членски внос".

До €511 даренията не подлежат на проверка от страна на Сметната палата, а пък до размера на минималната заплата не се дължи декларация за произход на средствата, които са дарени.

4 инициативни комитети са получили дарения от кандидатите. Основните суми са насочени към Христанов - Черкезова, Гюров - Кандев и Йотова - Вълчев.

Интервюто на Силвия Великова с Диана Ефтимова можете да чуете в прикачения файл.