Лекция по небеснопис с Ан Карсън

"Това е лекция по небеснопис.
Моята лекция.
Аз съм небето.
Следва кратка история на моя писателски живот.

Предговор
В началото пишех само за себе си, нищо друго не съществуваше. В неизброимите хилядолетия преди Големия взрив, когато бях вой от атмосфери и необясними гравитационни сили, преди сътворението на галактиките и черешите и мисълта, преди сътворението на Сътворението, само си водех бележки. Не мога да ги нарека дневник, защото денят все още не съществуваше, но става дума за същия този себепознавателен импулс – да спасиш моментите от живота, "за да не бъдат загубени като водата, която изтича от забравено кранче", както Вирджиния Улф отбелязва на стр. 239 в том 1 от своето по-късно допълнение към същия жанр. Разбира се и кранчетата още не съществуваха тогава, но се опитвам да покажа, че с г-жа Улф споделяме сходен уклон към самокритика от самото начало. Ние, писателите, усещаме бремето на това да сме едно вечно себеразгръщащо се аз (subject-in-process), независимо кои сме."

Този текст на Карсън е оригинално замислен като текст за изпълнение на живо. Илюстрациите към текста са колажи на Боряна Пандова, "Обекти на невниманието", 2024. Превод: Петър Прокопиев

Нобеловата награда за литература за 2026 г. беше присъдена на канадската писателка Ан Карсън "за нейното смело и изобретателно творчество, което в игрив диалог с класическата традиция е създало нови форми за съвременната литература".

Ан Карсън е родена през 1950 г. в Торонто, Канада. През 1981 г. публикува докторската си дисертация в списание "Класика", озаглавена "Odi et Amo Ergo Sum", и през цялата си кариера съчетава писане на поезия с преводаческа дейност и преподаване в различни университети. Почти цялото ѝ литературно творчество е съсредоточено върху пресечната точка между манията на филолога по думите и желанието на поета за ново значение. Самата тя е определила етимологията на думите като отправна точка за цялото си творчество. Преводите ѝ от класически гръцки език могат да се разглеждат като самостоятелни произведения. Сред тях еинтерпретацията ѝ на фрагменти от поемата на Сафо, " Ако не, зима " (2002), както и на трагедии като "Електра" (2001) и "Антигона" (2015) на Софокъл и "Бакхай " (2015) на Еврипид.

Петър Прокопиев работи в момента над българския превод на нейната творба "Ерос: сладко горчивият".

А поетът и преводач Пейчо Кънев изпрати специално за "Артефир" свои преводи на стихове от Ан Карсън:

За хедонизма
Красотата ме изпълва с безнадеждност. Вече не ме интересува
защо, просто искам да се махна. Когато погледна към Париж,
жадувам да обвия краката си около него. Когато те гледам как
танцуваш, усещам безсърдечна необятност – като моряк посред
напълно безветрено море. През цялата нощ в мен разцъфват
желания, закръглени като праскови; вече не събирам онова,
което пада.

О, кратък тъжен екстаз на любовта
Харесва ми да съм с теб цяла нощ със затворени очи.
Какъв късмет – ето те,
идваш
със звездите!
Пътешествах навсякъде
из съзнанието и сърцето си
и ето те,
коленичил край пътя
с малкия си комплект инструменти
поправяш нещо.
Дай ми един свят, ти ми отне света, който бях.
Ан Карсън
Превод: Пейчо Кънев

Ден преди обявяването на Нобеловата награда за литература "Франкфуртер алгемайне цайтунг" представя седем писатели, които според литературните критици на вестника заслужават отличието. Сред тях е и Георги Господинов.

"Георги Господинов: Поетичен размах

Господинов е определен като един от най-оригиналните гласове в съвременната световна литература. Неговата проза съчетава поетичност, меланхолична ирония и експериментаторство, а постоянният ѝ предмет е Европа – нейната памет, комунистическото минало, разпадането на стария свят след 1989 г. и все по-трудната способност да си представяме бъдеще.

Централно място заема "Времеубежище", където терапевтичното връщане към миналото постепенно се превръща в политическа епидемия: цели държави започват да търсят спасение във вчерашния ден. Най-новата му книга, "Градинарят и смъртта", сменя мащаба и превръща смъртта на бащата, градината и съдбата на едно отминаващо поколение в интимен разказ.

Заключението на Сандра Кегел е категорично: във всички тези книги Господинов гледа към миналото, но улавя нерва на настоящето. "Това е голяма литература. Тя безусловно заслужава Нобеловата награда."
Превод: Златко Енев

Нобеловата награда за литература за 2026 година, присъдена на канадската писателка Ан Карсън, стана повод за разговор  и в "Артефир".

Димитрина Кюркчиева потърси за коментар проф. Олга Николова- преводач, есеист и професор по американска литература и писане в Американския университет в Благоевград , както и  българския издател на Георги Господинов – преводача Манол Пейков. Чуйте звуковите файлове.