Димитър Вацов: Лъжа е, че ЕС ни отнема суверенитета

За десета поредна година Фондацията за социални и хуманитарни изследвания - София публикува ежегодния си доклад за антидемократичните и пропагандни наративи в България. Как пропагандните внушения деформират общественото съзнание, как си служат с понятието "суверенитет" и защо клишето "национален интерес" се използва като параван срещу евроатлантическите съюзи, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" проф. Димитър Вацов, председател на фондацията и преподавател по философия в Нов български университет.

Анализ на пропагандата: Променящият се образ на "големия злодей"

По думите на проф. Вацов, макар актуалните теми в обществения дневен ред да се сменят, базисната матрица на антидемократичната пропаганда остава неизменна и универсална:

"Антидемократичната пропаганда е прицелена в това да руши, да руинира, да подрива доверието в либералната демокрация и в Запада. За да прави това нещо, тя си служи с изключително опростени картини на света. Значи, трябва да има голям злодей. Той трябва да е лесно назоваем и разпознаваем."

Проф. Вацов проследи динамиката в изграждането на този пропаганден образ през последното десетилетие. До началото на пълномащабната руска агресия срещу Украйна основна цел са били САЩ и НАТО, докато ЕС е изобразяван като "слабак, на когото винаги трябва от Вашингтон да му дърпат конците". С избухването на войната и твърдата подкрепа, която Европа оказва на нападаната страна, пропагандният апарат преструктурира внушенията си.

"Тъй като Европа мощно подкрепяше Украйна, врагът стана "колективният Запад", а не само САЩ, както беше преди. Създаде се пропагандният апарат "колективният Запад", който пакетира заедно САЩ и ЕС основно. И те бяха големият злодей, който върши всичко, което не трябва да се върши."

Относно въпроса как тези внушения завоюват общественото съзнание и защо либералната демокрация се представя като "лоша", проф. Вацов поясни, че това е директна черта на руския наратив, който обаче стъпва върху изкривяване на реални критични дискурси:

"Западът бива представян като имперска, империалистическа, колониална сила. Трябва да подчертаем, че съвременната антидемократична пропаганда черпи с пълни шепи от различни критични дискурси... Само че пропагандата не се интересува от детайлите – тя изважда само общия образ. Т.е. Западът е колониалист и упражнява диктат над малките народи."

Лъжата за загубения суверенитет и Европейският съюз

Във връзка с централната теза на антиевропейските движения, че с членството си в ЕС и в НАТО България е загубила своя суверенитет, проф. Вацов заяви:

"Първо трябва да кажем, че тук има голяма лъжа относно това, че, да речем, Европейският съюз ни отнема суверенитета. Все пак трябва да се каже, че както България, така и другите държави членки на Евросъюза, са влезли в този съюз по свое желание. Няма такова нещо някой да ни е накарал. Не е дошла Червената армия да ни освобождава, за да влезем в този съюз тук."

Професорът припомни, че въвеждането на страх от заробване е част от систематичен "пропаганден пакет", преминал през поредица от плашила през последните години:

"Тези от жълтите павета, грантоядите, соросоидите, са тези, които са платени от Брюксел и от Вашингтон, и те са ни накарали да влезем против националния интерес в тези съюзи. Така е и с еврото – да, поскъпнаха цените, но не заради еврото, а заради вътрешната алчност и липсата на контрол."

Анализирайки понятието "суверенитет" от гледна точка на политическата философия, проф. Вацов разясни, че в съвременните демокрации суверенните права не са отнети, а разпределени, за да се избегне самовластието:

"Три черти има суверенитетът, основани в политическата философия: власт над дадена територия и население; власт над живота и смъртта; и да можеш да въвеждаш извънредно положение. За да не може никой да бъде абсолютен монарх, тези черти на суверенитета днес са разпределени между различни институции. Никой не ги притежава всичките... И нито една от тях не е загубена с членството на България в Европейския съюз."

По думите му, европейските рамки и конвенции не ограничават, а тъкмо обратното – защитават правата и суверенитета на самите граждани от тоталитарни хрумвания:

"Не може, ако народът, както казваше Слави Трифонов, реши всички да ходим със зелени гащи, Европейската комисия и Европейският парламент да ни разрешат да си променим законодателството така, че всички да трябва да ходят със зелени гащи. Защото това би ограничило рязко свободата на изразяване. Така че има известни ограничения, но те защитават суверенитета на гражданите."

Стремежът към тотална власт и "обединените автократи"

На въпроса кой всъщност има интерес от рушенето на демократичните институции и от разказването на пропагандната приказка за "загубения суверенитет", проф. Вацов посочи стремежа към неконтpолируема власт на местно и глобално ниво:

"Този, който може да казва как трябва да живеят всички, с какви гащи да ходят, какво да мислят и какво да могат да кажат или да не могат да кажат – той е този, който упражнява пряка власт върху хората, върху поданиците. В съвременния свят към тотална власт се стремят местните малки и по-големи олигарси. Тези, които искат да печелят, като използват държавата."

В този контекст събеседникът цитира книгата Autocracy Inc. ("Обединени автократи") на Ане Апълбаум, описваща връзките между автократичните лидери и едри технологични фигури, които се борят срещу публичната регулация:

"Идеята е, че автократите по цял свят са глобална клика – те взаимно се подкрепят и техният интерес е да няма демократичен граждански контрол върху техните политически и финансови транзакции... Не е случайно, че Джей Ди Ванс в Мюнхен атакува Европа и ЕС за това, че ограничават свободата на словото с регламента за интернет от големите компании (Digital Services Act) и с Media Freedom Act. Джей Ди Ванс повтори думите на Мъск, че това е цензура. Но в същото време се казва, че в Русия нямало цензура."

Проф. Вацов уточни, че макар антидемократични интереси да имат различни глобални играчи, руският държавен апарат използва ситуацията най-агресивно:

"Руската държава в частност се възползва от тази ситуация и руснаците са най-активни, защото държавният апарат е впрегнат – както е било по онова време с нацисткия и комунистическия апарат – да произвежда държавно-мениджърска пропаганда. И те пакетират, включително западни наративи, естествени критики към властта, и ги превръщат в репертоар от банални клишета."

Злоупотребата с клишето "национален интерес"

Относно това как фразата "национален интерес" се превръща в кухо клише в устата на определени политици и институции, проф. Вацов поясни:

"Националният интерес" и "суверенитетът" са две от клишетата на антидемократичната пропаганда, с които се казва, че да си пазиш суверенитета и да провеждаш националния си интерес означава да се противопоставяш на съюзите, в които участваш. И когато казват: "Ние първо ще гледаме националния интерес и после ще решаваме как да гласуваме в Европа", те казват: "Ние ще правим каквото си искаме."

В отговор на тези спекулации той постави въпроса за реалните измерения на българския интерес през прагматична и геополитическа гледна точка:

"Ако тръгнем да питаме какъв е националният интерес на България, може би трябва да зададем въпроса: националният интерес на България е ли да стои в Европейския съюз, или да го напусне? Какво ще прави България, ако напусне Европейския съюз – в прагматични термини? Колко пари ще загуби от европейските програми? Какъв пазар ще загуби? Като излезем от този съюз или пък от НАТО, тогава какво се случва? Българската армия способна ли е да ни опази от съседите или пък от Великите сили?"

Проф. Вацов цитира думите на бившия канадски премиер и банкер Марк Карни за нуждата от съюзяване в съвременния преразпределящ се свят:

"При оформянето на такива големи суперсили като САЩ и Китай, които са в тежко противоборство, средните държави, каквито са Канада, Франция или Германия, имат интерес да се съюзяват, за да могат да противодействат на тези суперсили. За да могат да са независими в някакъв смисъл, за да не бъдат поставени във васално положение."

Психологическият механизъм и опасността пред обществото

Обяснявайки защо голяма част от обществото лесно припознава и приема манипулативните наративи, проф. Вацов изтъкна психологическата подплата на пропагандния механизъм:

"Този разказ подпира фрустрациите на хората, техните недоволства и страхове, общата тревожност и несигурност. Той дава лесно обяснение за света и за живота и предлага, така да се каже, митично спасение. Човекът, който вярва в този разказ, няма нужда да полага някакви усилия – за него е най-добре да бъде аполитичен и хич да не се бърка в политиката. Нека да остави великите сили да решават, нека да се остави на спасителите и да им бъде благодарен."

В заключение проф. Димитър Вацов предупреди какви са реалните последици за държавата, ако антидемократичният разказ надделее и спечели мнозинство:

"Следва прогресивна авторитаризация на управлението и все повече посегателства срещу правата на гражданите. Няма какво друго да следва. Защото цялата тази пропаганда има два основни таргета. Едното е да елиминира всички форми на външен международен контрол – тя затова бие по Евросъюза, по НАТО и по съюзничествата, защото оттам идват критики. И другото е, че бият по вътрешните съпротиви, т.е. по гражданското общество. "Жълтопаветниците", "соросоидите", всички, които казват: "Не, не бива да се краде, не бива да се узурпира властта"... Това са враговете на тази антидемократична пропаганда."

Целия разговор на Николета Атанасова с проф. Димитър Вацов можете да чуете в звуковия файл.