Църковен календар – 18 октомври 2026 г.

На 18 октомври православните християни почитат света великомъченица Злата Мъгленска.

Тя живяла по време на Османското владичество през втората половина на XVIII век и пожертвала себе си заради вярата в Христос.

Злата Мъгленска се родила в бедно българско семейство в село Слатино, Мъгленска епархия – днес в пределите на Гърция. Била красива, но смирена, славела се с благочестие и чисто сърце. Един ден млад турчин я отвлякъл, настоявайки тя да се отрече от вярата си, да приеме исляма и да се омъжи за него. Девойката обаче останала непреклонна, дори когато заплашили със смърт семейството й.

Дълго време Злата Мъгленска била изтезавана. Накрая я обесили и насекли тялото й на късове. С пречистена в страданията душа тя се представила пред Господ на 18 октомври 1795 г.

Света Злата Мъгленска е обявена за великомъченица и се почита в целия православен свят.

По идея на историка проф. Пламен Павлов от 2009 г. света Злата Мъгленска е избрана за небесна застъпница на българите зад граница, а Изпълнителната агенция за българите в чужбина учредява награда за българка на годината на нейно име, която присъжда на сънароднички, допринесли за опазването и развитието на националното съзнание и културна идентичност на нашите общности по света.

Светият апостол и евангелист Лука е един от 70-те апостоли, лекар, зограф, спътник на Свети апостол Павел (Фил. 1:24; 2 Тим. 4:10).  След като чул за Христос, Лука пламенно прегърнал спасителните учения на Самия Господ. Той бил изпратен от Него да проповядва за Небесното Царство, докато Спасителят бил още жив на земята (Лука 10:1-3). След Възкресението Си, Господ Иисус Христос се явил на светите Лука и Клеопа на път за Емаус.

Апостол Лука бил верен спътник на апостол Павел в мисионерските му пътувания. Когато всички сътрудници на свети Павел го изоставили, апостол Лука продължил да споделя с него всички трудности на евангелизаторското дело (2 Тим. 4:10).

След мъченическата смърт на главните апостоли, свети Лука напуснал Рим и проповядвал из цяла Ахая, Либия, Египет и Тиваида.

Завършва земния си път с мъченическа смърт в Тива.

Преданието му приписва рисуването на първите икони на Божията Майка, както и икони на светите първовърховни апостоли Петър и Павел. Той пише своето Евангелие през 62-63 г. в Рим и описва в най-пълен и хронологичен ред, всичко, известно на християните за Иисус Христос и Неговото учение, като по този начин осигурил солидна историческа основа за християнската надежда (Лука 1:4). Щателно изследва фактите, като използва широко устното предание на Църквата и разказите за самата Пречиста Дева Мария (Лука 2:19; Лука 2:51).

В своето богословско съдържание, Евангелието на Лука се отличава преди всичко с учението си за универсалността на спасението, извършено от Господ Иисус Христос, и универсалното значение на евангелското послание.

Апостол Лука е написал и книгата Деяния на светите апостоли през 62-63 г. в Рим. Книгата, продължение на Четирите евангелия, разказва за трудовете и подвизите на светите апостоли след Възнесението на Спасителя.

Рубриката "Църковен календар" се осъществява от екип на Радио България със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на "Църковен вестник".