Н. Вълканов: Манолова да започне да прави разлика между надценка и печалба

През лятото на 2023 година Русия наложи блокада на икономическата зона на България в Черно море. Това беше всъщност военна блокада с бойни учения. Това, което последва като резултат, беше спирането на търговията в Черноморския регион, и то в активния сезон, когато предстоеше износът на реколтата от зърнени и маслодайни култури. И Русия, и Украйна са ключови световни износители не само на зърнени и маслодайни култури, но и на торове за земеделието. Разликата със сегашната ситуация е, че тук вече корабите биват директно потапяни, което създава огромен риск за транспорта и търговията през Черноморския коридор. 2023 година беше годината с най-висока инфлация на храните, породена в голяма степен и заради спирането на търговията през Черно море. Така че има основателни съмнения да се предполага, че това може да доведе до доста сериозна ескалация на цените на всички стоки, тъй като през търговията на зърнени и маслодайни култури и на азотни торове, на практика това се прехвърля върху всичко по веригата – местни продукти, месо, млечни продукти, мляко, яйца и така нататък.

Това каза за БНР Николай Вълканов от Сдружението за модерна търговия и допълни:

"Опасенията ми са, че една подобна ситуация не е изключено да се повтори, още повече че сега имаме двойна криза с цените на горивата и другия военен конфликт - в Близкия изток. В тази атмосфера, според мен, е изключително важно да се запазят възможностите на търговците да абсорбират инфлацията, да могат да се конкурират по-сериозно помежду си и да продължат да предлагат всички тези активни промоции и изобщо конкурентно търговско поведение, на каквото бяхме свидетели в най-големите кризи, свързани с Covid-19, с началото на войната в Украйна; ако щете - и с евроизацията на икономиката, когато всъщност големите търговски вериги бяха тази пазарна котва, която позволяваше на потребителите, първо, да не страдат от недостиг на стоки, и, второ, – тези стоки в голяма част от малката потребителска кошница да бъдат на относително достъпни цени.

Сдружението за модерна търговия реагира остро на твърденията на Мая Манолова, че надценките на храните в последната година достигат до 140%:

"При положение че такива груби грешки се правят в публични изказвания пред обществени медии, аз вече съм склонен да се съмнявам във всяко число, което излиза от КЗП. Ако се върнем на същата статистика, отново питам: защо тя се цитира избирателно!? Първо, в средно ценово ниво в България потребителската кошница струва около 92% от средното равнище, тоест - с 8% по-малко от средното за Европейския съюз. И то при положение, че в България, заедно с Дания, действа най-високата ДДС ставка върху храните – 20%. 

Истинско геройство е, че в редица продуктови категории като месо, риба, зеленчуци, плодове, хляб и хлебни изделия българският потребител всъщност може да си напазарува с между 17% и 30% по-ниско от средното за европееца. Просто да вадим едни числа извън контекста и да ги хвърляме пред широката публика – при това с едни, бих казал, обидни епитети и квалификации – просто не отговаря на позицията, която в случая се заема".

Част от мерките, които предприе правителството, могат да влошат допълнително ситуацията през зимата, коментира експертът пред "Хоризонт".

"Влязоха в сила някои от новите разпоредби в Закона за защита на конкуренцията, които, първо, ограничават промоционалните активности на търговците. Второ, теоретично погледнато, те биха могли да стимулират част от търговците да изчистят всъщност най-евтините си продукти от определени категории, тъй като не биха могли в противен случай да поддържат изискваната от ЗЗК за 10% максимална разлика в търговската надценка между сходни продукти. Това са реални опасности".

Вълканов коментира пред "12+3" и защо продължават да се увеличават цените.

"Извадил съм малко статистика, която е проверима. За август 2026 г. спрямо предходния август на миналата година (2025 г.) средно с 27% са се повишили доставните цени на производител. Средно. В различните категории ръстът е различен. Например при краставиците и доматите изкупните цени са се повишили средно с 36% - 40% за този период. Това са цени на производител – български за българския пазар. И тук е много интересно, че същите производители на външен пазар вдигат цените по-бавно, тъй като там по-трудно явно успяват да прехвърлят ценовия натиск, защото конкуренцията е още по-голяма между производителите в Европа. Не е някакво чудо на чудесата, че надценките в търговията също растат, тъй като надценката формира разхода, който един търговец има по реализацията на дадена стока. Само при транспортните услуги за една година с близо 9% са се повишили разходите. За складиране и обработка на товари – с 10% са се повишили разходите. За ИТ услуги – с 5%. За юридически и счетоводни услуги – с 6%. За труд – средно над 12%. Всичко това неизбежно води до увеличаване на тези разходни компоненти за търговеца.

Твърденията за 141% надценка за маслото, 133% за сиренето, 127% за доматите са за единични случаи "ако приемем, че са верни", предупреди той и уточни, че подадените към КЗП 12 000 сигнала са в цялата икономика – а не в сектор "Търговия" или сектор "Храни". Много от тях ся и за сферата на услугите.

"Разликата между покупна и продажна цена сама по себе си не е нарушение. Търговецът ще трябва да докаже, че тя е обоснована. Ако в неговото поведение се докаже вина, съобразно със закона, тогава вече този пример може да служи за санкция. Сега, само по себе си, извадено това от контекста, не представлява нищо друго, освен едно хвърляне на прах в очите на потребителите. Аз също разполагам с данни за проверки, месеци назад. При някои колеги в 7 от 10 случая на практика не е установено нарушение. При други колеги – в 9 от 10 случая. Това, че има сигнал, не означава, че има нарушение".

Не съществува понятие като такса "промоция". Има доброволно участие в промоционални активности, коментира Вълканов. Това участие може да бъде за сметка на продавача, когато той иска да увеличи оборота си, или за сметка на търговеца, когато той иска да изчисти продукти на щанда си.

"Има една категория доставчици, които никога няма да се научат да правят бизнес без помощта на държавата. И това го твърдя с пълното съзнание за това, което казвам", заяви Вълканов.

Около 90% от маслото търговската мрежа е внос защото България не произвежда такова, коментира той.

"Причината, първо, е в ниското производство на мляко, което не е достатъчно да задоволи вътрешното търсене; ниската масленост на това мляко – също. По основни показатели като протеин и масленост българското мляко изостава от средните показатели, например за ЕС. Всичко това е свързано с ефективност на преработката. Тоест, от един литър мляко Вие какво количество кисело мляко, сирене, кашкавал или масло можете да изкарате – с какъв рандеман".

При намаляването на 0% на ДДС върху хляба цените са се понижили с около 20%, но после плавно са нараствали именно заради икономическата блокада тогава и спирането на търговията със зърно.

"Пшеницата тогава се изстреля до 550 – 600 лева на тон – тогава бяха левове на тон – при положение че преди това беше около 300 лева. Тя затова се предприе тази мярка – за да може да няма шоково поскъпване. И си постигна ефекта от тази гледна точка. След това, когато цените се успокоиха, ДДС на хляба беше върнато, и това автоматично повиши цената му с 20%".

Относно настояванията на Мая Манолова регулаторът да може да налага санкции като процент от оборота за всеки продукт с прекомерна надценка Вълканов коментира:

"Комисията за защита на потребителите да се превърне в контролен орган по цените в икономиката – това означава на практика. Нещо, което е абсурдно. И по Конституцията на страната няма как да се случи, и по европейските правила - също. Всички подобни опити – в голяма част те са заимствани от Унгария – завършиха в Съда на Европейския съюз. Така ще завършат и тези опити в България. Те няма да помогнат на потребителите, а ще им навредят. Всички такива опити доказват на практика, че това повишава допълнително инфлацията и води до дефицит на стоки и до по-ниско качество".

Относно предложеното "табло на истината", което да показва истината за надценките на веригите, Вълканов призова:

"Мисля, че е крайно време госпожа Манолова да започне да прави разлика между надценка и печалба. Защото високата надценка не означава висока печалба, тя може изобщо да не означава печалба. Нормите на печалба в търговията на дребно са около 3% средно и те продължават да спадат през последните години, а това, че даден продукт има 50%, 80% или 100% надценка, няма абсолютно никакво отношение към печалбата на търговеца. Тя изразява разходите, които търговецът има по реализацията на този продукт. Близо половината от тези разходи, между другото, са за заплати: първо – през разходното перо на самите търговци за възнаграждения на служителите вътре в магазина и в склада; второ – през ДДС, с което в крайна сметка се плащат заплатите на същите тези държавни служители. Ако госпожа Манолова иска да излезе и да каже, че иска да намали заплатите на цели сектори в икономиката – на десетки хиляди души, които са заети в сектор "Търговия" – нека да излезе и да го каже".

Възможно е продукти, обявени на промоция, в конкретен обект да се изчерпат преди предвидения край на промоцията.

"Търговецът има задължение да предвиди достатъчни количества. Това, чисто обективно, невинаги е напълно възможно поради ред причини. Понякога по-малките търговци – квартални – когато видят особено атрактивна промоция, успяват да заобиколят, чрез семейни покупки, ограниченията при промоциите и по този начин зареждат по-малки търговски обекти. Голямата търговска верига няма как, за съжаление, да го предотврати. Това не непременно е нарушение, ако в близки магазини на същата верига са налични количества от същия продукт или пък са били заместени с еквивалентни".