Има време новината за дроновете да потъне преди зимните записвания

"Има доста време до началото на най-интензивния период на записванията, който е януари, по отношение на ранните записвания. Има време тази новина да избледнее и да потъне в новинарския поток, разбира се, ако тези инциденти не станат често срещано явление".

Това каза за БНР председателят на Асоциацията на агенциите за входящ туризъм Иван Грошев в коментар за последиците за бранша от ударите с дронове по търговски кораби край българския бряг. Засега няма директно въздействие и върху другите форми на туризъм като културно-познавателния туризъм и обиколните турове:

"По-скоро не би трябвало да има прекалена щета за тези видове туризъм. Има някакъв нюанс по отношение на по-високия сегмент клиенти, към които ние се стремим, разбира се, в чиито решения за избор на дестинация има донякъде някакъв политически елемент. Допускам, че една страна, която се явява по-категорична, ще бъде и по-добре приета или в по-положителен аспект би повлияла на някое клиентско решение.

За зимния сезон, подобно на летния, очакваме един last minute период, в който записванията ще бъдат правени непосредствено преди датата на пристигане. Зимата, чисто климатично – по отношение на снежната обстановка – е несигурна и клиентите не бързат да вземат решение, за да не се окаже, че на зимна почивка да нямат сняг".

Всички чуждестранни пазари са уязвими към негативните новини, коментира Грошев за "Хоризонт". По-чувствителни обаче са западноевропейските поради това, че имат по-бегла представа за отделните зони:

"За тях Черно море не представлява България, Румъния, Украйна, Русия, Турция. За тях Черно море е едно общо понятие и независимо къде се случва нещо, те го асоциират с почивката си на Черноморието".

"Ако говорим за някакви драстични, предстоящи скокове на самолетното гориво, е абсолютно резонно авиокомпаниите да си преценят икономическия риск и да вземат нови решения, но за момента не очакваме нещо от подобно естество да се случи с България".

Несигурността в района кара туристите да бъдат по-предпазливи и "да вземат решение в по-късен етап, когато непосредствено могат да оценят риска преди своята почивка, или да изберат зона, която е далеч от подобни действия".

Грошев обясни за "12+3", че когато държавите емитират ценни книжа с по-висока доходност, инвеститорите избират тях и насочват по-малко средства към реалната икономика. Така например заради кризата в Румъния има спад на румънските туристи у нас. Той призова държавата да "води една проактивна комуникационна политика:

"България, сама по себе си, е една доста сигурна държава, обратно на стереотипа. Ако видите статистическите данни за нивата на престъпност срещу личността –обири, кражби и подобни – ние сме в изключително много по-добра статистическа позиция спрямо много държави от Средиземноморието. Но, чисто субективно, в представата на хората, ситуацията е точно обратната. Тук е един момент, в който ние да популяризираме на практика политическата сигурност вътре в самата страна, както и сигурността по отношение на личността.

Колкото и да се фокусираме върху негативното, нашият туристически продукт, по отношение специално на хотелския продукт, е на едно много прилично ниво спрямо конкурентни дестинации".

Трябва да водим постъпателна и последователна политика, на базата на фундаментални правила; да не чакаме някакво щастливо събитие, което да ни извади от ситуацията въпреки нашите усилия. Като цяло, последователната, упоритостта и грамотно свършената работа винаги се отплащат".

"Възможностите в туризма не могат да бъдат складирани", обобщи той.