Форми на дискриминация – тормоз, сексуален тормоз, преследване

В своята рубрика "Равни по достойнство и права" юридическото предаване на БНР "Законът и Темида" в това издание обръща внимание на сериозни обществени проблеми, свързани с нарушаването на човешкото достойнство и правото на равнопоставеност. Тормозът, сексуалният тормоз и преследването – като форми на дискриминация. Как да разпознаем тези прояви, къде е границата между неприемливото поведение и нарушаването на личните права?

Кога едно лошо поведение на работното място или в обществото спира да бъде просто "личен конфликт" или лошо възпитание и се превръща в престъпване на закона? Кои са трите задължителни юридически елемента, за да докажем, че сме жертва на "тормоз" като форма на дискриминация? Къде точно свършва законното право на работодателя да бъде взискателен и къде започва територията на мобинга? Кога КЗД има правомощията да се намеси и да наложи санкции?

Може ли нещо, което един мениджър или колега искрено смята за "безобидна шега" или "комплимент", всъщност да бъде сексуален тормоз пред закона? И задължително ли е да има физически контакт, за да влезе КЗД в действие и да наложи наказания? Как се доказва сексуален тормоз, когато няма преки свидетели и всичко изглежда като ситуация "нейната дума срещу неговата"? Обречена ли е жертвата на провал в КЗД, ако няма очевидци?

Каква е законовата дефиниция за "преследване" според Закона за защита от дискриминация и къде е тънката разлика между обикновения тормоз и кошмара на преследването?

Навлизаме ли в ерата на повсеместния страх и автоцензурата? Не рискуваме ли, опитвайки се да защитим достойнството на едни, да затворим устата на други? Къде е балансът между свободата на словото и защитата от тормоз?

Елка Божова, председател на Комисията за защита от дискриминация, коментира темата в "Законът и Темида":

"Тормозът, според Закона за защита от дискриминация, е всяко нежелано поведение, което се извършва на основата на защитен признак. Защитените признаци са отразени в чл.4, ал.1 от Закона за защита от дискриминация, където те са 19, неизчерпателно изброени. Така че задължително при тормоза имаме признак.

Това поведение има за цел или води до нарушаване и създаване на обидна среда за лицето, нарушава неговото достойнство. Обидна, враждебна, застрашителна, унизителна среда.

Често в действителност се среща взискателността на работодателя, който си поставя някакви цели. Понякога неизпълнението на това може да доведе до някакво негативно отношение спрямо работника/служителя. И тук има една граница, която не следва да се преминава и това именно е проявлението на мобинга. Т.нар. "мобинг" води до факта, че лицето живее в един постоянен стрес – заплахи за уволнение, подхвърляния, че не става за нищо. Докато накрая психиката му може да не издържи. Тук идва и линията, която, ако премине лицето, тогава е под ударите на Закона за защита от дискриминация. Не всеки мобинг е дискриминация по смисъла на българското законодателство.

За да се задейства лицето и да подаде жалба/сигнал в Комисията за защита от дискриминация, този тормоз трябва да бъде обвързан с конкретен защитен признак по чл.4 от Закона за защита от дискриминация. И тогава Комисията да се задейства с цялата тежест на закона.

Флиртът изисква взаимност. Сексуалният тормоз обаче е едностранен натиск, който носи дискомфорт от унижение, страх у лицето, което се смята за жертва, подложена на сексуален тормоз. Законът за защита от дискриминация има точно и ясно определение за сексуален тормоз. Това е нежелано поведение от сексуално естество, изразено словесно, физически или по друг начин, което води до накърняване на достойнството на лицето и в същото време създава враждебна, обидна или застрашителна за него среда. Физически контакт при сексуалния тормоз не е задължителен. Сексуалният тормоз не започва с докосване, той има и няколко други прояви – може да бъде вербален (неприлични предложения), настойчиви покани за срещи извън работното място, подмятания… Невербалният елемент може да бъде свързан с изпращане на съобщения със сексуален контекст. Законът в България бди не само над нашата физическа неприкосновеност. Той защитава правото ни на физическо спокойствие и човешко достойнство.

Категорично жертвата не е обречена. Липсата на очевидци не означава, че нарушението не може да бъде установено. В Закона за защита от дискриминация (чл.9) има т.нар. "обърната тежест на доказаното". Когато дадено лице подаде жалба при нас, трябва само да изнесе факти, които подсказват, че има тормоз. От там нататък сочения извършител на съответното действие/бездействие, свързано със сексуален подтекст, трябва да докаже по безспорен начин, че не е извършил това нарушение. Моят апел към тези, които подават жалба към КЗД, е да пазят съобщения, да пращат скрийншотове, защото те са писмено доказателство.

Законовата дефиниция за преследване – законът определя "преследването" в три основни хипотези. Първата е "акция срещу самото лице". Това е по-неблагоприятното третиране на човек, който е предприел (т.е. имаме действие) или ще предприеме действие за защита от дискриминация. Вторият елемент, който посочва преследването, акция срещу близки или свързани лица, т.е. по-неблагоприятно третиране на свързано лице, предприело действие за защита от дискриминация. И третият елемент е отказът да бъде извършен дискриминационен акт. Това е по-неблагоприятното третиране на лице, което е отказало да изпълни заповед или да извърши акт на дискриминация, защото не може да бъде принудено. Това са трите основни хипотези в преследването. Но тормозът е по-широко понятие, което включва всяко нежелано поведение."

Много хора си затварят очите пред тормоза в офиса, защото се борят за оцеляване и се страхуват от отмъщението на шефа. Има ли законът механизъм, който да защити "добрия самарянин"? Защитени ли са свидетелите, които застават пред КЗД в подкрепа на свой колега, или те сами се превръщат в следващата мишена?

За какви форми на тормоз най-често българинът събира смелост да подаде официална жалба в КЗД? И накъде се движи обществото ни – има ли промяна в характера на оплакванията през последните години, или тормозът просто си сменя "дрехите" и се мести на нови места? Как КЗД гарантира, че законът тежи еднакво и в столицата, и в най-малкото българско село?

Случаи от практиката на КЗД, които ясно показват как привидно обичайно поведение всъщност представлява дискриминация. Повече за смелостта да кажеш истината.

Целия разговор на Анелия Торошанова с Елка Божова можете да чуете в звуковия файл.