За Путин изкушението да продължи атаките в Черно море е твърде голямо

Предложението за спиране на ударите по кораби и рафинерии е "нелепо", заяви Владимир Путин. Той поясни гледната си точка пред участниците в дискусионния клуб "Валдай" на 1 октомври.

"Казват ни: нека те прекратят ударите по вашите рафинерии, а вие ще прекратите ударите по техните кораби, за да си изнасят селскостопанската продукция. ... И като спрат ударите ще има повече дизел, който е така нужен, да кажем, в Съединените щати. Да, ще имаме повече дизел, ама той и така ни е достатъчен. ... А как нашият дизел ще попадне на международните пазари при запазване на санкциите? Няма как. А в отговор ние трябвало да прекратим ударите по чувствителните за икономиката им обекти. Е, съгласете се, че това изглежда нелепо."

На 9 октомври след телефонен разговор между Путин и Тръмп стана ясно, че на основното съображение на руския управник е намерен отговор - американските санкции срещу износа на руско дизелово гориво ще отпаднат за следващите 6 месеца. В неделя президентът на САЩ обяви "енергийно примирие" и под неговия натиск Украйна прекрати атаките по руски рафинерии през следващите три дни.

Какъв бе отговорът на Русия? След атаката на 6 октомври в изключителната икономическа зона на България източно от Бяла, при която бе потопен товарен кораб с 12 моряци, на 13 октомври бе потопен още един кораб, още по-близко до териториалните ни води, край Шабла. От 16-членния екипаж на HS Dignity бяха спасени само петима. В нощта на сряда срещу четвъртък последваха дронови атаки край Дунавската делта. Един от двата поразени химически танкера бе в териториалните води на натовския член Румъния. Още 7 моряка изчезнаха във вълните. С тях жертвите на руската война в Черно море за броени дни нараснаха на 18, въпреки "дизеловата сделка" на Путин с Тръмп.

В София министърът на отбраната обяви мерки за подсилване на бреговата охрана, парламентът одобри разходи за зенитно-ракетни комплекси, но управляващите признаха, че не разполагаме с ефективна защита против дронове, и поискаха помощ от натовските партньори. Реакцията на премиера бе да не прибързваме с обвиненията, защото нямаме доказателства, а на президента - да преговаряме с всички държави на Черно море, сиреч с Русия.

За Путин обаче стимулът да продължи дръзките нападения все по-близко до натовските брегове е твърде голям. Ескалацията на атаките в български и румънски води може да се обясни с решимостта му да съкруши окончателно Украйна тази зима, петата от началото на войната. Възползвайки се от пробойните в противовъздушната отбрана на украинците, с действията си в Черно море през последните месеци Москва прави всичко възможно, за да доведе украинския износ до срив. Каскадният ефект върху цялата украинска икономика е по-силен от всякога и - във време на все по-висока инфлация и поскъпване на живота - ще увеличи още повече финансовото бреме за онези поддръжници на Киев в Европа, които виждат в независимостта на Украйна гаранция за своята сигурност. В изказването си пред европейските лидери вчера президентът Володимир Зеленски призова за допълнителни 70 милиарда евро за отбраната на страната му догодина."Русия се стреми да спре напълно украинския износ, защото износът означава пари - твърда валута, печалби за украинските фирми и постъпления в украинския бюджет. Това са ресурси за военните усилия, за армията, заплати на войниците и пр. Това е икономическата логика зад всичко, което се случва в Черно море," посочи Наталия Колесниченко, старши икономист на киевския Център за икономически стратегии, в интервю за "Събота 150".

"При нормални обстоятелства капацитетът на Одеса и близките пристанища Черноморск и Пивденни възлиза на повече от 6 милиона тона зърно месечно. През миналата година бе постигнат средномесечен износ от 3 милиона тона, наред с износа на руда и различни метали. А понастоящем, по данни на земеделското министерство, през август са били експортирани едва 1 милион тона. Това е една трета от нормалното количество - 36 процента. И е постигнато благодарение на частична преориентация на експорта през дунавските пристанища и през границите с Молдова и Румъния. Всъщност украинските черноморски пристанища продължават да работят. Проблемът е, че заради атаките по търговските кораби корабовладелците отказват плавания за Одеса. Както знаете, украинските военни също принудиха Русия да спре износа си през Черно море като удариха пристанищата ѝ по източното крайбрежие."

"Икономическата активност се влоши осезаемо не само заради практическата блокада на пристанищата, но и заради щетите от бомбардировките и непрекъснатите въздушни атаки в работно време за бизнеса. През юли-август доста икономисти все още вярваха, че Украйна ще постигне поне 1 процент ръст на БВП през тази и процент и половина през следващата година. Най-новите прогнози са доста по-лоши: спад от поне половин процент през 2026-та и двойно повече догодина."

"По данни на финансовото министерство на Украйна в периода от януари до септември бюджетните постъпления са по-малки от планираните с около 50 милиарда гривни. Това са повече от 1 милиард долара. Седемдесет процента от тези несъбрани постъпления са за август и септември. Сривът в приходите се пада именно на последните два месеца.

Заради спирането на пристанищата товарооборотът намаля с 11 процента. Към август металургичната продукция бе преполовена в сравнение със същия месец на 2025-та. През септември ситуацията се влоши още повече. Превозът на руда и метали към портовете спря съвсем. Заради руските удари спряха работа всички големи металургични предприятия в Украйна."

"Правителството вече отмени капиталови разходи за 39 милиарда гривни и продължава да търси възможности за икономии. Само че приоритетните пера - отбраната и социалните плащания - остават значителни във финансово изражение. Така че основната ни препоръка от Центъра за икономически стратегии към правителство и парламент е да изпълнят час по скоро реформите, свързани с интеграцията в Евросъюза и с финансовата помощ от Брюксел и другите международни институции."

"Не съвсем. Разходите за войната не спират да растат и да надхвърлят очакванията. Затова се опасявам, че правителството ще трябва да се обърне към Международния валутен фонд и останалите ни партньори за допълнително финансиране."