"Изядоха" ли хипермаркетите малките търговски обекти – къде пазарува българинът?

Навлизането на големите хранителни вериги в България на практика измести на пазара и буквално уби бизнеса на малките квартални магазини, които се числят към дребния семеен бизнес, който все по-често се оказва, че няма място в България. Кварталните бакалии бяха особено популярни в края на миналия и началото на нашия век. В тях търговецът посрещаше клиентите си с лично отношение, познаваше съкварталците си по имена, а често и клиентите се отбиваха до кварталния магазин, за да изпият там сутрешното си кафе и да прочетат новините във вестника. Но времената се менят и сега, освен че вече почти никой не разчита на вестници за бърза информация, така и кварталните магазинчета са изправени пред все повече предизвикателства заради конкуренцията и натиска на големите търговски вериги, които промениха културата на пазаруване сред сънародниците ни.

Големите хипермаркети предлагат всичко необходимо на едно място, освен това те имат агресивна политика в социалните мрежи и чрез листовки с реклама и телевизионни излъчвания достигат директно до вратата и в хола на клиентите. Факт също, че големите търговски вериги навлизат все по-дълбоко в жилищните квартали и предлагат по-ниски цени, поради мащаба си. Малките обекти, точно обратно – те купуват на по-високи цени от дистрибуторите. Така малките търговци губят битката на пазара и не им остава нищо друго, освен да станат по-гъвкави и да намерят свой подход и ниша, с което да задоволят индивидуалния вкус на потребителите.

Оказва се, че най-силният коз в ръцете на малкия търговец е да предлага чиста, традиционна и свежа българска продукция. Това е ниша, която засега липсва, особено на градските хора, които все повече търсят чисти продукти, от градините на България.

Липсата на персонал също е голямо предизвикателство. Работната ръка е дефицитна навсякъде, а разходите за заплати и осигуровки не са по силите на най-малките. Това е причината в кварталния "плод и зеленчук" на семейство Юлияна и Атанас Дончеви да работят всички членове на семейството. Длъжностите им също са от целия спектър в търговията – доставка, зареждане, обработка на търговска документация и контакт с клиентите. Работата е без почивен ден, но въпреки това семейството не вижда развитие и потенциал в сектора.

"Много усилия ни коства, залагаме обаче на качество. Цените ни са по-високи от тези във веригите. В търговията няма редовни клиенти, всеки пазарува както му е удобно – обяснява ни Атанас Дончев. – Идват, взимат примерно една круша, една слива – ей така, в движение да закуси и това е! Откакто навлязоха веригите за хранителни стоки на нас ни стана много трудно. Деца имаме, семейство гледаме. Трябва да се работи, за да се издържаме, но вече е трудна работа."

Към казаното от Атанас се присъединява и неговата съпруга Юлиана, която също всеки ден продава в семейния магазин, в който със своя земеделска продукция оказва се участва и още един роднина. По този повод разговорът се прехвърля и върху трудностите, които имат българските земеделски производители:

"Братът на Атанас е земеделски производител и взимаме и негова стока – чушки и домати. Нашият домат е истински, семената са стар български сорт, запазен от свекърва ми. На хората им харесва вкусът и цяло лято се връщат при нас, за да търсят тези домати. Освен домати, взимаме и сливи, и круши, и праскови – пак от производители с лична доставка. Вкусът на българските плодове е много по-добър, отколкото са вносните от Гърция, Турция. В нашия магазин рядко продаваме вносна стока, защото тя е с различни торове и пестициди, което се отразява и на качеството. Непрекъснато ни правят проверки – от НАП, от Агенцията по храните – и винаги намират за какво да се захванат. Винаги търсят проблеми, а ние сме изрядни. Дори съм сигурна, че големите вериги нямат толкова стриктна документация, каквато е при нас и ако продължава да е така, ние ще се откажем да се защитаваме. А ние се опитваме да помагаме и на нашите производители, като предлагаме тяхна стока. Но малките земеделци също са на изчезване. Тях също ги засипват с бюрокрация и ненужни изисквания. Ето, зет ми, който обработва малко земя в Пазарджик, тази година от Агенцията по храните са минали по полето и са заставили всички да минат на курс за поливни системи. Този сертификат обаче е скъп – от 350 до 500 евро, но вече е задължителен. И ако няма такъв завършен курс, глобата е над 1000 евро. Ето, дори така извиват ръцете на малкия земеделец, но това остава в тайна за обществото ни. И като сложиш високите цени на гориво, торове, пестициди, накрая оставаш без никакви доходи." 

Клиентите оценяват усилията на дребния бизнес да оцелее на пазара в условията на задушаваща конкуренция, макар невинаги да могат да си позволят да пазаруват в тях. "На мен ми е по-приятно да пазарувам от малките магазинчета, по-уютно е, но там, където живея вече не останаха такива" – казва в нашата анкета столичанката Диана Василева.

"Да, преди това пазарувах от по-малките, защото те изхранват семейството си, а големите магазини убиват малките фирми. Малките магазинчета, освен това, взимат и стока от производител, български зеленчуци. Трябва да се помага на българския производител, не зеленчуци, но и абсолютно всякакви продукти. А в супермаркетите ми прави впечатление, че не е българска стоката. Не, не са по-високи цените във фермерските магазини, аз пазарувам от тях. Разчитам и на пазарите. Винаги е по-добре да помогнеш на българския производител. Аз напълно съчувствам и разбирам трудностите на малките фирми. Просто трябва да се помогне на малкият търговец от страна на държавата. Защото с толкова бюрокрация, такси и глоби, се задушава формирането на частна инициатива в Българи, т.нар. средна класа."

"50-60% (какъвто е делът на големите търговски вериги в продажбите на хранителни стоки в България – бел. авт.), още е далеч от монопол, защото в по-развитите западноевропейски страни този дял отдавна е надхвърлил 80%. И малките магазини обикновено са или профилирани, тясно специализирани в някакви по-специфични категории стоки, или пък намират нишата си в работното време през седмицата. Защото в Западна Европа масово веригите работят много по-малко часове отколкото в България – там затварят много по-рано и повечето изобщо не отварят в неделя. Така че, с времето се постигнал някакъв баланс,  равновесие" – обяснява пред Радио България Богомил Николов, изпълнителен директор на Българската асоциация "Активни потребители".

"Аз мисля, че в България това още не е постигнато, още сме в преход и големият липсващ у нас, за съжаление, са директните продажби.  Защото освен малките магазини, за потребителя е много важно да има и такива фермерски тържища, където да можеш да си купиш директно от производителя. Най-често в другите държави това се среща като временни пазари, за които затварят цели улици и в даден ден от седмицата. Все още не сме достигнали това важно и задължително разнообразие от различни форми на търговия. От там нататък е лесно – всеки потребител "гласува“ в магазините чрез  портфейла си или с банковата си карта всеки. В големите градове производителите от селата носят продукцията си в малките магазини. Но истината е, че намалява българската продукция и причините за това са много. И последната причина е в търговията. Сбърканата ни  селскостопанска политика от последните две десетилетия дотам, че доведе производството на плодове, зеленчуци, мляко и месо до устойчив спад в България. От там нататък, колкото и да се взираме в формите на търговия, няма да намерим решението за повече българска продукция. Не смятам, че трябва така да се опростяват нещата – че последните няколко месеца, едва ли не, няколко спекуланти са виновни, защото те имат големи надценки, и ако не беше така, всичко ще е различно. По-скоро трябва да се погледне на целия процес – от нивата до рафта и до касовия апарат. Трябва да се защитава конкуренцията. Когато има конкуренция, нещата вървят в полза на потребителите.

Тъкмо заради липсата на тази конкуренция всички зареждат от едно и също място, те няма как да оцелеят при положение, че и населението обеднява. Техният шанс не е толкова в цените, колкото в качеството, в личното отношение, в доверието, което малките търговци могат да формират у купувачите. Защото ако аз ходя почти всеки ден в един "под – зеленчук", където имам изградени лични отношения на доверие с търговеца, аз ясно вярвам, че той няма да сложи етикет за български произход върху някой турски домат, например. Но доверието се печели трудно, и се губи понякога за един ден. Така че там е за мен шансът за малките магазини – те не могат да се конкурират с цени, но пък могат да правят това с качество и отношение към потребителите."