"Говори Страсбург": Защо няма данни за ековъздействието на data центровете?

Журналистическо разследване разкрива как големите технологични компании са вписали тайната в законодателството на Европейския съюз, за да скрият екологичното въздействие на центровете за данни. Германският разследващ журналист Нико Шмид (Nico Schmidt) от "Разследвай Европа" с месеци е проучвал "черната кутия" на технологичния бум в Европа и т. нар. "облачни услуги". За БНР той сподели:

"Започнахме с идеята да разберем какъв е екологичният отпечатък на data центровете, тъй като Европейската комисия има данни за това, тя събира данни за това. Разгледахме след това законодателството, което е свързано с този екологичен отпечатък, и видяхме, че в първото предложение за това законодателство липсва клаузата за конфиденциалност на тази информация. Според този първи вариант можеха да бъдат представени различни предложения относно законодателството от различни институции, лица, организации. И след това, във втория вариант на законодателството, видяхме, че тази клауза за конфиденциалност присъстваше. И след това проверихме едно писмо, което е било подадено от Microsoft и от лобистката група Digital Europe (Дигитална Европа), в която членуват Meta и Google. Установихме, че текстът е почти дословно копиран на тази клауза от писмото. Съпоставихме текстовете на закона и на писмото, което е от Microsoft и от лобистката група "Дигитална Европа", и те бяха еднакви почти дума по дума. Разбира се, в живота съществуват и съвпадения, но каква е вероятността това да е съвпадение?

Разговаряхме с членове на Европейската комисия в неофициални разговори. Всъщност се страхуваха, че ако големите технологични компании бъдат принудени да представят тези данни, да направят достъпни за гражданите, те няма да ги предоставят и по какъв начин ЕК може да ги принуди".

Липсват точни данни за въздействието на тези центрове върху околната среда сподели журналистът за "Хоризонт до обед":

"Липсват данни относно консумацията на вода на тези центрове, също какво е точното потребление на електроенергия и какъв е техният въглероден отпечатък. Друг важен въпрос е доколко те работят на пълен капацитет, дали всички тези центрове за данни работят на 100% от капацитета си. И ако това не е така, защо съществуват планове за изграждане на нови. Например, за някои центрове във Франция имаме информация за това как реално употребяват по-малко количество електроенергия, отколкото биха могли да употребяват при техния пълен капацитет, което ни навежда на изводи".

България вече е заявила намерение да привлече инвестиции в подобни центрове. Журналистът посъветва страната ни да погледне към Ирландия, където последствията от тях върху околната среда са най-видими:

"България изобщо не е сама в тези планове. В момента много страни считат, че инвестициите в Data центрове са признак за прогрес, за иновации. Най-ясно се открояват последствията в момента в Ирландия. Трябва да погледнете към Ирландия. Там има най-много data центрове, опериращи в момента в Европа. Това е и по исторически причини, защото много от основните европейски офиси на големите технологични компании са базирани в Ирландия. За да захранват техните центрове за данни, те са принудени да използват и природен газ като гориво, което се противопоставя на целта на Европейския съюз за климатично неутрална Европа."

Разследването на журналистическия консорциум "Investigate Europe" ("Разследвай Европа") е довело до реакция, но журналистът не е оптимист за крайния резултат:

"Веднага след публикуването, излизането на нашия разследващ репортаж, 35 евродепутати изпратиха писмо до Европейската комисия, в което настояват тази клауза за конфиденциалност да бъде премахната. Също директорът на Европейската агенция по околна среда направи изявление, че тази клауза не е приемлива. Но тази клауза за конфиденциалност не е премахната.

Всъщност въпросът не е само по отношение на влиянието на големите технологични компании, а и по отношение на реакциите на американското правителство, защото винаги досега, когато Европейският съюз се е опитвал да приеме закони, които по някакъв начин ограничават технологичните гиганти, Щатите са се намесвали с въвеждането на тарифи, с обратни действия. Така че не съм изпълнен с голяма надежда в момента, че ще настъпи реалната промяна."

Възможно ли е съществуването на "зелен изкуствен интелект" (Green AI), при положение че ЕС иска хем да води в ИИ, хем да бъде зелен лидер?

"От една страна е перспективата на големите технологични компании от Щатите, които настояват на тази конфиденциалност на данните. От друга страна са европейските data центрове, които – точно обратното – желаят данните за екологичния отпечатък да бъдат публично достъпни, защото вярват, че те са конкурентоспособни и биха могли да работят по по-устойчив начин. Но дали бихме могли да имаме изцяло зелени центрове, дали могат да бъдат по-зелени, отколкото са в момента – да, в това вярвам".

Широк консорциум от авторитетни европейски медии е провел разследването и то е било публикувано от всички тях в един и същи ден, разказа журналистът:

"Изискваше се много координация и много организация, но за всички нас това е една изключително важна тема, която има нужда да бъде разглеждана неотложно. Първата стъпка, това е да разкрием конфиденциалността, потайността, която заобикаля тези данни. Втората ни стъпка е ние да продължим да разследваме и да правим нови журналистически репортажи".

Цялото интервю на Ирина Недева с Нико Щмидт може да чуете в звуковия файл. 

Превод в ефир: Росица Петкова