Как медиите у нас отразяват случаите на домашно насилие и насилие срещу деца

Как разказваме историите за насилие? Това е въпросът, който задава конференция, посветена на ролята и похватите на българските медии при отразяване на насилието над жени и деца. Фондация "Будителките" и Асоциацията на европейските журналисти – България канят журналисти, редактори, комуникационни експерти и представители на гражданския сектор на практически разговор и обмен на опит за това как да разказваме за насилието точно, отговорно и без да причиняваме допълнителна вреда.

Събитието ще се проведе на 21 октомври 2026 г. от 14 до 17.30 в Чешки център в София. Ще бъдат представени резултатите от поръчаното ново изследване, което анализира близо 42 000 онлайн публикации и над 750 материала в печатни и ефирни медии.

Докладът анализира отразяването на домашното насилие и насилието срещу деца в България в българските електронни, печатни и ефирни медии за периода 1 декември 2025 г. – 31 май 2026 година.

Резултатите показват, че медийното внимание остава съсредоточено предимно върху конкретния инцидент, неговото разследване и съдебния развой.

В електронните медии се наблюдават емоционално натоварените заглавия, включването на прекомерни подробности и разкриването на идентифицираща информация. Във всички наблюдавани медийни формати официалните позиции имат по-силно присъствие от експертните гледни точки, а конкретните насоки за търсене на помощ почти липсват.

Основни изводи за електронните медии

За шестмесечния период са регистрирани 20 095 публикации, отнасящи се до темата за домашното насилие, и 21 858 публикации, отнасящи се до темата за насилието срещу деца. Темите присъстват съответно в 689 и 731 електронни източника.

Общо 84.19% от публикациите в представителната извадка отразяват нововъзникнали случаи, а 15.81% проследяват последващи развития, свързани с по-стари казуси.

В 92.44% от материалите конкретният казус е разгледан самостоятелно, докато 7.56% го включват като част от по-широк обществен, експертен, правен или институционален разговор.

Самоличността на засегнатите лица е разкрита пряко или косвено в 28.61% от публикациите. Освен чрез имена и снимки, идентифицирането се осъществява чрез конкретни локации, роднински връзки и други съпътстващи подробности.

Основни изводи за печатните медии

В печатните издания са регистрирани 29 материала, свързани с десетте водещи казуса. Ограниченият обем отразява особеностите на формата и по-строгия предварителен подбор на съдържанието.

По-малкият брой публикации не води непременно до по-задълбочено или по-аналитично отразяване. Част от печатните материали възпроизвеждат заглавията, езика и съдържателните модели от електронните версии на съответните издания.

В печатното съдържание също се срещат емоционално натоварени формулировки, интимизация и навлизане в личното пространство на засегнатите. Някои от водещите случаи напълно отсъстват от регистрираното печатно съдържание.

Обобщен извод

Темите за домашното насилие и насилието срещу деца имат устойчиво присъствие в българските медии, но отразяването им остава предимно в рамките на конкретния инцидент. Дори и голям брой материали да са посветени на определен казус, те рядко предоставят същински експертен контекст и конкретна информация за разпознаване на риска, подаване на сигнал и получаване на подкрепа.

За конференцията и изводите от проучването Светлана Вълкова разговаря с Преслава Фентъм-Флетчър, директор "Развитие" във фондация "Будителките". Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.