България произвежда 10% от генеричните лекарства в ЕС

България произвежда 10% от генеричните лекарствени продукти в Европейския съюз, а използването им спестява на Националната здравноосигурителна каса над 200 млн. лева годишно. За периода 2020–2025 г. общите спестявания надхвърлят 1 млрд. лева. Това стана ясно на форум по темата в столицата.

Форумът се проведе под патронажа на Комисията по здравеопазването към 52-рото Народно събрание и събра представители на институциите, фармацевтичната индустрия и медицинската общност.

По представените данни генеричните лекарства съставляват 75% от лекарствения пазар в България, измерен в опаковки, но за тях се използват под 10% от средствата на НЗОК за медикаменти. Осем от всеки десет изписани лекарствени продукта са генерични.

Председателят на парламентарната здравна комисия проф. д-р Костадин Ангелов подчерта стратегическото значение на сектора за страната и необходимостта от предвидима законодателна среда, която да подкрепя производството и да гарантира достъпа на пациентите до лечение.

"Дори най-богатите икономики в света разчитат на генеричните лекарства, защото именно чрез тях постигаме основния принцип в медицината - цена, медицински ефект", посочи Ангелов.

Фармацевтичната индустрия

По данни, представени на конференцията, фармацевтичната индустрия допринася за над 3% от брутния вътрешен продукт на страната.

Според генералния директор на европейската организация Medicines for Europe Адриан ван ден Ховен производителите са подложени на нарастващ натиск заради поскъпването на енергията, суровините, транспорта и регулаторните изисквания, докато цените на генеричните лекарства продължават да намаляват.

За периода 2015–2024 г. общият индекс на потребителските цени в Европа се е повишил с 30%, докато цените на генеричните лекарства на десетте водещи доставчици са спаднали с 8%.

"Устойчивият достъп до лекарства не може да се гарантира единствено чрез политика на най-ниската цена. Европа се нуждае от предвидима регулаторна среда, конкурентоспособно производство и условия, които позволяват на повече производители да останат на пазара", посочи ван ден Ховен.

Той акцентира върху необходимостта обществените поръчки и моделите на ценообразуване да отчитат не само цената, но и сигурността на доставките, производствените разходи и запазването на конкуренцията.

Биоподобните лекарства отварят нови възможности

Особен потенциал за разширяване на достъпа до лечение имат биоподобните лекарства. Според данните на Medicines for Europe от 2006 г. насам те са осигурили на европейските здравни системи спестявания от 56 млрд. евро. До 2032 г. се очаква 110 биологични лекарства да загубят пазарната си ексклузивност в Европа, което създава възможности за навлизане на нови биоподобни терапии.

Чл.-кор. проф. Георги Момеков, декан на Фармацевтичния факултет на Медицинския университет - София, подчерта, че доказаната ефикасност на едно лекарство няма достатъчна стойност, ако пациентът няма реален достъп до него.

Сред европейските инициативи в тази посока е Законодателният акт за критично важните лекарства разработен в отговор на проблемите с доставките, изострили се по време на пандемията от COVID-19. Предвидените мерки са насочени към укрепване на производството и сигурността на снабдяването, включително чрез национални планове за устойчивост и критерии за сигурност при обществените поръчки.

Разходите за лекарства са нараснали 3,7 пъти

Проф. Григор Димитров, главен директор „Осигурителни отношения“ в Българската стопанска камара, постави акцент върху нарастващите разходи на НЗОК за лекарства. По представените данни за периода 2016–2025 г. те са се увеличили 3,7 пъти – от 616 млн. лева до близо 2,3 млрд. лева.

Според него увеличаването на финансовия ресурс само по себе си не гарантира по-добри резултати за пациентите. Като възможен подход той посочи поетапното въвеждане на програмно бюджетиране, при което финансирането се обвързва не само с обема на медицинската дейност, но и с качеството, ефективността и измеримите здравни резултати.

Сред поставените приоритети бяха преглед на правилата за ценообразуване и рефериране, намаляване на допълнителните финансови тежести за производителите на генерични и биоподобни лекарства и запазване на настоящия им статут в бюджета на НЗОК и през 2027 г.