Младите в Европа усещат, че ще живеят по-зле от родителите им, затова е бунтът

Протестите във Франция, прераснали в безредици и вандалщини и сякаш дали "пример" за бунтове в други страни на Европа, са комплексно обусловени.

Почти всички наблюдатели са единодушни, че става въпрос за протест, който в никакъв случай не може да бъде обяснен само с един единствен фактор.

"Франция винаги е била лидер в Европа, що се отнася до протести. Дори единствената революция, която на Стария континент наричаме велика, е именно Френската още от 18. век. Този начин на изразяване на гражданска позиция е дълбоко вкоренен във френското общество, така че не е изненадващо, че от там започна тази протестна вълна", коментира пред БНР-Радио София Пламен Димитров от Българското геополитическо дружество.

Сред предпоставките за тези бунтове анализаторът посочи сериозното увеличаване на социалните неравенства от последните години, нарушения баланс между поколенията, както и засилената имиграция в страната.

"Все повече от богатствата на западноевропейските държави трябва да отиват за пенсии. Във Франция това са една четвърт от  разходите на държавния бюджет. В същото време съотношението между работещите и пенсионерите става все по-неблагоприятно и поставя под въпрос възможността за поддържането на тази социална държава, която съществуваше до този момент. Просто парите не стигат за всички. Някои политолози описват явлението така: младите хора усещат, че ще живеят по-зле от техните родители. Това радикално променя погледа към бъдещето на Европа, защото в последните десетилетия страните - икономиките и обществата в Западна Европа вървяха напред и винаги следващото поколение живееше по-добре от предходното."

Както знаем вече, протестната вълна обхвана (и обхваща) и други държави – Италия, Белгия, Албания, Португалия, Германия, макар и не навсякъде с еднакви подбуди и искания.

Властите вземат мерки, но и протестиращите насрочват нови дати.

Европа е пред опасност от радикализация на политическия обществен живот, подчерта Димитров. Във Франция ако сега се проведат президентските избори, на балотаж ще отидат кандидатите на крайните левица и десница (Марин Льо Пен и Жан-Люк Меланшон).

"Може би социалните мрежи и начинът, по който хората общуват в днешно време, играят някаква роля да бъдат засилвани радикалните настроения, да бъде подринат авторитетът на държавата и на държавните институции, на който донякъде се базираше досега т.нар. обществен договор."

Пламен Димитров отбеляза, че има проблеми с интеграцията на част от имигрантите, но има и добри примери.

Има обаче съвпадение на момента и припокриване на имигрантските фактори и големите социално-икономически затруднения на западноевропейските държавни.

По думите му, Русия има интерес от дестабилизиране и делегитимиране на демокрацията в развитите европейски страни, оказващи подкрепа на Украйна.

"Там, в Русия протестите в Западна Европа се приемат доста радушно.
Русия може да усилва тези прояви, но не тя е първопричината."

Чуйте разговора на Лъчезар Христов.