Проф. Кръстева: Няма подриване на Европа и антиевропейски лозунги на протестите

Протестите в европейски държави имат три различни лица и е важно фокусът да не е само върху това на вандалите. 

Това каза пред БНР политологът проф. Анна Кръстева, преподавател в Нов български университет, като обобщи вълната от младежки протести в европейски държави с израза есента на младежкото недоволство, "защото е много важно това лице да не бъде погълнато от другите две": 

"Първото лице е усмихнатото - на мобилизираните активни младежи като граждани. Второто - на гневни и ядосани младежи, които настояват за промяна. Едва третото лице е това на вандали, на изключително агресивни групи, които са малцинство, но е много важно и медийният поглед, и аналитичният - да не се съсредоточават само върху него".

Когато говорим дали се справят правителствата, да имаме предвид, че не всички политически сили се отзовават на призива да се обединят заедно в една стратегия, посочи тя, коментирайки ситуацията във Франция:

"Лесно е да критикуваш правителството, значително по-проблематично е да го подкрепиш в една стратегия, която би трябвало да е в интерес на общото благо".

Темата за миграцията и неуспешната интеграция като обяснение на тези явления не е приоритетна във френските публични дебати, колкото и разгорещени да са те, изтъкна проф. Кръстева:

"Президентът Макрон много ярко се разграничи от интерпретацията на Тръмп как имиграцията е погребала Франция и как сега имигрантите я рушат. Неуспешната интеграция като обяснение на тези явления е тема, внесена отвън, от един външен поглед. Тя не е напълно нерелевантна, но тя е далеч не основната. Протестите започнаха с много конкретни образователни искания на гимназисти. След това към тях се присъединиха "жълтите жилетки". Третият голям актьор, който влиза в тези мобилизации и придава огромна масовост, са синдикатите, представляващи най-различни групи. Огромната масовост на събитията - над половин милион души - нито са от мигрантски произход, нито лозунгите на тази огромна мобилизация са "за" или "против" миграцията. Това е една тема, която е една от множеството причини, но не това е доминиращото".

Протестите са това, с което демократичните европейски страни се различават от диктатури и авторитарни режими, подчерта тя:

"Това е един коректив на властта. Това не са антидемократични вълни, те са демократични вълни и утвърждават Европа като едно пространство, където гражданите също имат думата и имат свободата да я изразят. Няма антиевропейски лозунги на тези протести и няма подриване на Европа. Младите искат да видят по-пълно реализирани идеалите на Френската република, които са идеали, залегнали и в политическата матрица на ЕС. Това не са антидемократични движения. Разбира се, че създават проблеми на управляващите, но управляващите са затова, за да се справят".

Интервюто на Людмила Железова с проф. Анна Кръстева в предаването "Нещо повече" можете да чуете от звуковия файл.