Може ли Русия да бъде съдена за престъпления срещу околната среда в Украйна?

Войната в Украйна е унищожителна не само за хората, но и за природата. Макар разрушенията в градовете да са мащабни - "Ню Йорк Таймс" е изчислил, че са разрушени близо 210 хиляди сгради - украинците твърдят, че Русия умишлено нанася удари по ферми, гори и природни паркове, за да направи земята непригодна за живеене. Министерството на икономиката, околната среда и земеделието на Украйна е съставило база данни с 10 668 престъпления срещу природата, като оценява екологичните щети от войната на зашеметяващите 136 милиарда евро.

Разбира се, това са само финансовите загуби за хората; много от другите живи същества, убити или изселени заради войната, никога няма да се възстановят. По-лошото в случая е, че официалните данни за пораженията върху околната среда със сигурност са занижени, тъй като украинските власти не могат да документират ефекта от войната в окупираните от Русия територии или районите на активни бойни действия.

Доктор Иван Русев е еколог в Националния парк на Украйна "Тузловски лимани" или в превод Солената лагуна, разположен по крайбрежието на Черно море между реките Дунав и Днестър. Той е директор на научния отдел на парка, едно от малкото места, където се събират данни за ефекта от бойните действия върху украинската природа.

От февруари 2022 Русия води няколко войни срещу Украйна - конвенционалната, хибридна или кибер война и една срещу околната среда или "екоцид". Идеята за екоцид възниква по време на Виетнамската война, когато много учени обвиняват Съединените щати, че използват оранжев агент и други пестициди, за да замърсят виетнамските почви и гори. Но обвиненията им остават глас в пустиня. Системата на международно право след Втората световна война няма интерес да разширява юрисдикцията си от човешкото общество към околната среда. Войната в Украйна обаче започва да променя нагласите и да ускорява признаването на екоцида като престъпление според международното право.

През 2021-а независим панел от международни правни и екологични експерти  дават определение на екоцида като престъпление: екоцид означава незаконни или безразсъдни действия, извършени при пълно съзнание, че съществува значителна вероятност тези действия да причинят тежки и дългосрочни щети на околната среда.

Така например през юни 2026 г. руски военноморски операции убиват повече от 40 делфина край бреговете на Одеса - което се добавя към вероятния брой от десетки хиляди черноморски делфини, убити от войната. Макар смъртта на делфините да има незначителна икономическа стойност за хората, тя представлява огромна загуба за морските популации и екосистемите в района, отбелязва доктор Русев.

Войната променя природата из основи. Окопите и укрепленията променят пейзажа, нарушават състава на почвата, унищожават растения и животни. Проблемът е, че нямаме методология, с която да оценяваме мащаба на пораженията и истинският мащаб на унищожението на природния свят вероятно никога няма да бъде известен, алармират еколозите.

Сред другите проблеми, с които се сблъскват делфините, следствие от бойните действия в Черно море, са противокорабните мини, на които могат да се натъкнат, както и химическото замърсяване на водата, което ги отравя или компрометира имунната им система, изрежда доктор Русев.

Един аспект на войната, който рядко се споменава, е заплахата, която военните действия представляват за биоразнообразието. Няколко вида, ендемични за зоната на военните действия, са включени в Червения списък на Международния съюз за опазване на природата като застрашени или критично застрашени. Загубата на тези уникални видове и местообитания, заедно със загубата на човешки живот, е една от наистина необратимите последици от войната. Селското стопанство в крайна сметка може да бъде възстановено, а сградите - преустроени. Изчезването на видове и унищожаването на екосистеми обаче са необратими.

Политическите лидери често се фокусират върху непосредствените последици за хората - като например въздействието върху световните пазари на зърно и петрол - и призовават своите страни да стимулират вътрешното производство на енергия или да ускорят прехода към възобновяеми горива, за да намалят зависимостта от чуждестранни суровини. Съществуват обаче и по-малко очевидни проблеми, свързани с екологичното унищожение - например недостигът на вода, емисиите на въглероден диоксид от военни превозни средства и унищожаването на екосистеми, които абсорбират въглерод, които ще окажат много по-сериозно въздействие върху глобалния климат. Такъв проблем е и химическото замърсяване на Черно море, което е огромно в четирите и половина години от началото на войната, отбелязва доктор Русев.

Преди обаче международната общност да може да повдигне обвинение срещу Русия (или която и да е друга държава) за извършване на екоцид във военно или мирно време, той трябва първо официално да бъде обявен за престъпление. Международният наказателен съд, където се разглеждат спорове между държави във военно време, проявява все по-голяма готовност да разследва вреди, нанесени на околната среда, но досега не е предприел стъпки да разшири официално юрисдикцията си, за да обхване екоцида.

Украйна дори разполага с национален закон - член 441 от Наказателния кодекс, който криминализира екоцида като "масово унищожаване на флората и фауната, отравяне на въздуха или водните ресурси, както и всякакви други действия, които могат да причинят екологична катастрофа", което се "наказва с лишаване от свобода за срок от осем до петнадесет години".

Украйна трябва да продължи да бъде активен застъпник на криминализирането на екоцида срещу Русия, като я държи отговорна не само за престъпления срещу човечеството, но и за престъпления срещу Земята. Украйна е свършила огромна работа в това отношение и до голяма степен е успяла да включи темата за екоцида в дебатите на ООН през последните няколко години. Тя постигна значителна победа през 2025 г. на Световния конгрес за опазване на природата, където повдигна въпроса за екологичните последствия от войната.