Тайфур Хюсеин: Новите автократи се дразнят от гласовете, които не ги подкрепят

Сигурността в Черно море и състоянието на демокрацията в Турция са сред темите, които все по-често привличат вниманието на Европа. Атаките срещу кораби в Черно море, поредната акция срещу опозиционна медия в Турция, коментира в "Мрежата"  по програма "Христо Ботев" Тайфур Хюсеин, заместник главен редактор на "Обзорнюз"

По отношение на нарастващото напрежение в Черно море Хюсеин подчерта, че Турция е сред държавите, които търпят най-сериозни икономически последствия от военните действия.

"Само от началото на годината, според статистиката, която се води в Турция, 70 кораба са били обект на нападение, като 51 от тях са свързани с Турция."

Според него именно това обяснява активността на Анкара в търсенето на решение за безопасността на корабоплаването. "Турция има свое предложение към двете страни – Русия и Украйна, а именно въпросния мораториум."

Във връзка с обсъжданите идеи за отделни коридори за корабоплаване в Черно море той уточни, че засега става дума по-скоро за предложение, отколкото за официално приета инициатива. "Това предложение не е официално потвърдено нито от турска страна, нито от основните засегнати в случая – Русия и Украйна."

По отношение на възможността Турция да посредничи между двете воюващи страни Хюсеин напомни, че турската дипломация продължава да стъпва върху опита от зърнената сделка.

"Турската гледна точка и подходът към решаването на въпроса с нападенията с дронове в Черно море се основават най-вече на модела, който беше изграден със зърнената сделка."

По думите му в Анкара се надяват на временно решение, което да намали напрежението. "Очаква се подобно временно решение, което евентуално да доведе до деескалация на напрежението и на военните действия в региона."

Той обаче беше предпазлив относно възможността подобен подход да има по-широк ефект. "Друг е въпросът доколко изобщо е възможно подобно посредничество на фона на големия конфликт."

Във връзка с отношенията между Реджеп Тайип Ердоган и Владимир Путин Хюсеин отбеляза, че през последните години те вече не са толкова безпроблемни, колкото изглеждаха. "Близките контакти на турския президент с руския му колега в последно време не са чак толкова блестящи, че да дават резултат."

Според него основна причина за това е развитието на ситуацията в Сирия.

"Интересите на Русия и Турция започнаха да се сблъскват и това породи по-хладни отношения, които не бяха характерни за последните няколко години."

Втората голяма тема в разговора беше състоянието на медиите и опозицията в Турция след акцията срещу телевизия Halk TV.

По отношение на случилото се Хюсеин изнесе данни за системен натиск върху независимите медии. "Статистиката показва, че от март 2025 година досега, в рамките на близо 20 месеца, са били назначени държавни синдици в десет турски телевизии, като Halk TV е последната от тях."

Според него проблемът не е нов, но през последните години се задълбочава.

"Репресиите и натискът срещу медиите не са от вчера и не започват с управлението на господин Ердоган, но при неговото управление положението стана изключително тревожно."

Хюсеин определи акцията като показна. "Последната полицейска акция отново постави на дневен ред състоянието на свободата на словото в Турция."

По думите му ситуацията за журналистите става все по-тежка. "Положението на турските журналисти е изключително тежко и много трудно."

Във връзка с причините за натиска срещу Halk TV той посочи както политически, така и финансови фактори. "Именно посочването на такива корупционни схеми е едната причина."

Според него медията е обръщала внимание на скандали, засягащи средите около управляващите. "Финансовите механизми, които са били използвани от близкото обкръжение на Ердоган, също дразнят управляващите."

Хюсеин смята, че раздразнението на властта е свързано и с предоставянето на публичност на представители на опозицията. "Halk TV даваше екран и на Екрем Имамоглу, който е в затвора. Това изключително много дразнеше турските управляващи и лично президента Ердоган."

Според него действията срещу медията не могат да се разглеждат като изолирано решение на отделни институции.

"Никога подобни показни акции не биха били предприети без знанието, без разрешението и най-вече без желанието на управляващите структури."

По думите му става дума за последователна политика на ограничаване на опозиционното пространство. "Това е ограничаване на онази малка свобода, която все още имаха опозиционните сили в Турция."

И още: "Това е поставяне под още по-силен контрол на малката опозиционна част, която се опитва да казва онова, което не е удобно за властта."

Хюсеин вижда в тези процеси част от по-широка тенденция, която далеч не се ограничава само до Турция.

"Новите автократи се дразнят от най-малките гласове, които не споделят техния начин на управление." Според него критичният глас се превръща в проблем независимо колко голямо влияние има.

"Тези медии не могат да се сравняват по капацитет, финансови възможности и влияние с медиите, близки до управляващите. Но въпреки това не трябва да има гласове, които да казват нещо по-различно от онова, което искат да чуят управляващите."

По отношение на политическото бъдеще на Турция Хюсеин не изключи възможността за предсрочни избори.

"Ако са редовни, изборите би трябвало да са в началото на пролетта на 2028 година."

Според него обаче съществува друг сценарий. "Различни анализи показват, че вероятността да има предсрочни избори е много по-голяма." Той обясни, че евентуални предсрочни избори не биха били резултат от натиск на опозицията.

"Предсрочните избори в случая са механизъм за заобикаляне на турската конституция, за да може господин Ердоган да се яви за нов мандат начело на Турската република."

По думите му политическите процеси в страната също се развиват в полза на управляващите. "Депутати от опозицията и от различни опозиционни партии преминават към управляващите."

Същият процес се наблюдава и в местната власт.

"Същото важи и за кметове от отделни опозиционни партии, които вече са част от управляващите."

Именно затова, според Хюсеин, опозицията среща все по-големи затруднения да се противопоставя на властта, а натискът върху медиите и политическите опоненти е част от една и съща тенденция.

"Безкомпромисно всички опозиционни сили, неправителствени организации, медии, както и политическите формации трябва да бъдат поставени под контрол на управляващите. Точно това се случва."

Целия разговор на Николета Атанасова с Тайфур Хюсеин може да чуете в звуковия файл.