Авторитарните управленци разчитат на послушните и на пасивните граждани

"От какво се страхуват автократите" е заглавието на новата книга на един от водещите изследователи на Балканите - проф. Флориан Бибер, директор на Центъра за изследване на Югоизточна Европа към Университета в Грац.

"Страхуват се от гражданската енергия, от смелостта на гражданите да надигнат глас и да оспорят властта им. Авторитарните управленци разчитат на послушните и на пасивните граждани", казва проф. Бибер, който описва Александър Вучич като лидер от нов вид - демократично избран автократ. Защо това го прави по-опасен?

"Защото изборът му дава сила, както беше в Унгария на Виктор Орбан. Това обаче не важи например за Путин. В Русия също се провеждат избори, но там на практика няма избор, има състезание с един кон. Провеждането на избори внушава на хората в Сърбия, а доскоро и в Унгария, че неограничената власт не подлежи на съмнение, защото анторитарният лидер е избран. Той укрепва властта си чрез контролирани медии и потъпкване на опозицията още в зародиш".

Студентското движение е най-силният и може би ще се окаже най-успешният протест срещу Вучич. Защо всевластният президент не го смаза, а предпочете подигравателното отношение към младите?

- Вучич знае, че насилствено потушаване на протестите или пък груби изборни манипулации ще предизвикат още по-голямо недоволство. Освен това Вучич се стреми да запази що-годе добрите отношения с външния свят. Вучич е националист, говори като Милошевич, и представя себе си като лидер от световна величина. Друг е въпросът дали това е така.

Защо Вучич толкова много иска да остане в политиката?

- Той винаги е кокетирал с това, че след края на политическата кариера ще се впусне в друго поприще. Докато беше президент изкара лиценз за треньор по баскетбол. Но любовта към властта е по-силна от любовта му към баскетбола. Вучич изгради пирамида, на чийто връх е той, а обкръжението му е тясно обвързано с тази властова структура - както икономически, така и политически. Ако започнат разследвания за корупция, връзки с организираната престъпност и злоупотреба с власт, тази пирамида ще се сгромоляса и ще повлече Вучич и неговите приближени.

Вашата книга "От какво се страхуват автократите" анализира протестното движение на студентите, описвате го като "лаборатория за демократична революция". Студентите са по улиците на Сърбия вече две години. Защо не успяха за това време да свалят Вучич?

- Основната пречка е масовото недоверие на сърбите в партиите и в политиката като цяло. Това недоверие вече се прокрадва и в Западна Европа, но е особено добре познато в държави с кратка демократична история като Сърбия и България. В такива държави партиите не се възприемат като носител и изразител на идеи, а като люпилня на меркантилни политици.

Организацията на студентското движение без лидери е сполучлива формула за протест, но не е съвсем сигурно, че това ще им помогне, ако спечелят изборите. Защото след предизборната кампания идва ред на провеждането на политика и това е голямото предизвикателство.

Всяка предизборна кампания срещу автократични лидери трябва да се води за гласовете на колебаещите се, на негласуващите, на пасивните. Това беше тайната на успеха на Петер Мадяр в Унгария. Това ще е разковничето и в Сърбия. Или с други думи - Вучич не разчита на сигурно мнозинство от избиратели, а на това, че много хора няма да излязат да гласуват, защото смятат, че от тях нищо не зависи.

Протестите с над 300 хиляди участници в края на май показаха, че студентите могат да мобилизират хора, които досега са били апатични. На студентските митинги идват хора, които досега не са участвали в изборите, хора от провинцията, които сякаш се събуждат от дълбокия сън под влиянието на манипулациите в близките до режима медии.

Сръбското гражданско движение е силно, макар и подтиснато в годините на власт на Вучич. Демократичните сили свалиха Слободан Милошевич, но бяха задушени след убийството на Зоран Джинджич през 2003 година. Колко мощни там са все още тайните служби?

- Структурите са живи и тясно свързани с организираната престъпност. При смяна на властта в Белград те ще бъдат потърпевши. Разликата с 2003 година е, че тогава, след края на войната и вдигането на международните санкции, основната задача пред Сърбия беше връщането на нормалността. Толкова много неща трябваше да се възстановят, че властта трябваше някак да се сработи с олигархията и криминалните босове.

Днес е различно. Борбата с корупцията и разбиването на олигархичните връзки е единственото свързващо звено в многоликата сръбска опозиция. Студентското движение не може да си позволи да не тръгне срещу тази мрежа. Така че победа на студентите ще бъде най-голямата заплаха за тези структури. Няма да се учудя, ако там започнат да горят досиета или някои фигури отлетят за Дубай. За съжаление, обаче не мога да изключа и насилие.

Голяма цел е свалянето на режима на Вучич, но веднага след това идва възстановяването на демократичното общество. Отворени остават и други ключови въпроси: Какво правим с присъединяването към ЕС? Какво правим с отношенията с Косово? Как ще решим икономическите проблеми?

През 2021 година Сърбия и Русия сключват споразумение  за общи действия срещу така наречените "цветни революции". Какво влияние има Москва върху сръбските избори?

- Службите на двете страни са тясно свързани, обменят информация и е известно, че Сърбия е транзитна държава за руските агенти на път към Западна Европа. В същото време Сърбия продава боеприпаси на Украйна. А сръбската икономика е тясно обвързана с ЕС. Обкръжението на Вучич може и да е проруско, но едва ли искат директна намеса на Русия в изборите, както се случи например в Беларус.

Всички прогнози сочат оспорвана борба между Сръбската прогресивна партия на Вучич и студентската листа. В такъв случай намеса под каквато и да е форма може да обърне резултата в едната или в другата посока. Очаквам и двете страни да се обявят за победител. Това от своя страна означава, че след обявяване на изборния резултат в Сърбия може отново да се стигне до масови протести.