Институтът по математика и информатика е притегателен център за млади математици

Институтът по математика и информатика е единственият институт на БАН в областта на математиката и един от водещите в страната с тема информатика и компютърни науки. Мисия на института е развитие математиката и информатиката чрез научни изследвания и приложение на математиката и информатиката в националните образователни програми и процеси на всички нива. През 2006 г. в института е създаден Национален център по дигитализация на научно, културно и историческо наследство. От създаването си през 1947 г. ИМИ е водещ български център за изследвания и подготовка на висококвалифицирани кадри, провеждащ целенасочена, дългосрочна и последователна политика, свързана с основните тенденции в развитието на математиката, информатиката и информационните технологии.

За теорията на кодирането и възможностите, които тя дава? Мястото на изкуствения интелект в математическата наука. Какво вижда той и какво не разпознава? Как проверяваме информацията? И къде е ролята на човека в интерпретирането на дигиталното наследство? Различните инициативи на ИМИ-БАН през септември 2026 г. очертаха обща посока: науката да бъде по-близо до хората, а технологиите да бъдат инструмент за участие, разбиране и споделяне на знание. Повече за тях в предаването, което днес гостува на института по математика и информатика.

Професор Петър Бойваленков, доктор на математическите науки и член-кореспондент на Българската академия на науките. Директор на Института по математика и информатика към БАН за втори пореден мандат.

Институтът по математика и информатика е водещ в БАН

"Институтът по математика и информатика е един от водещите и най-големи институти в БАН. Отдавна ние се развиваме във всички направления. Имаме секции – департаменти във всички области – алгебра, геометрия, анализ, изследване на операциите, теория на вероятностите и не само. И в по-модерните области – основи на информатиката, информатични технологии, така че на практика ние развиваме всички модерни и класически области в математиката и информатиката. Ние основно правим приложение на изкуствения интелект за получаване на нови резултати както в математиката, така и в информатиката. Реално изкуствения интелект стои малко по-високо, така бих казал и вижда малко повече. Реално той не вижда нови неща, всичко, което той вижда е изобретено от хората, но умее да ги окомплектова по начин по който за хората той е или недостъпен или би отнел много време. Днес математиката се развива бурно. Нашият институт се интернационализира и стана привлекателно работно място за колеги както от чужбина, така и българи, които са завършили образованието си или защитили докторски степени в чужбина, но са решили че именно институтът ни е привлекателен за тяхната бъдеща реализация. Това успяхме да реализираме благодарение на една програма, в която участваме заедно с Министерството на науката и образованието и факултета по математика към СУ "Климент Охридски" в областта на математическите науки. Освен това се включваме в стандартните програми във Фонда за научни изследвания, а в областта на математиката със сигурност сме национален лидер в печеленето и изпълнението на проекти по програмите "Петър Берон" и "Вихрен". Институтът организира и конференции на които често участват филцови медалисти, понякога и бъдещи такива. Преди около три месеца се обявиха новите филцови медалисти за последните четири години, тези награди са на такъв период - четирима. Това се случи във Филаделфия на международния математически съюз. Един от наградените бе участвал вече на две наши конференции. Тези конференции са започнати през 80-те години и международните ни партньори ни разпознават. През 2028 година България ще е домакин на работна среща, петнадесета по ред по кодиране и клиптография. При това бурно развитие на математиката и информатиката, свързано с развитието на изкуствения интелект, а това донякъде ще доведе до хаос, въпросът е ние да оцелеем и да се движим напред. При всички положения ще трябва да наблюдаваме процеса и да има рестрикции, най-малко да има декларация, ако някой прави нещо с изкуствен интелект, да го прави отговорно и освен това го декларира. Несъмнен успех е решаването на тази математическа задача от изкуствения интелект. Това, че изкуственият интелект сега предложи решение, не е нещо, което се случва изведнъж, тъй като решението бе подготвено от работата на други математици и по конкретно двама колеги от Испания, които първо генерираха идеята по кой път да се върви и е важно да се каже, че тази задача бе решена и от колеги от университета в Ню Йорк, но нека се има предвид, че при тяхното решение също е участвал изкуствен интелект, нерешена толкова години от математиците. В института в бъдеще трябва да заложим на младите хора, тук има създадени условия и съм сигурен ще ще привлечем още много млади хора", разказа в ефира на предаването "Следобед за любопитните" проф. Петър Бойваленков.

Академик Юлиан Ревалски

Директор на Международния център по математически науки (МЦМН) към ИМИ-БАН, председател на Съюза на математиците в България, директор на ИМИ в периода 2013-2016 година, председател на Българската академия на науките – два мандата (2016-2024).

Чрез центъра по математически науки създадохме среда за развитие на младите математици у нас

"В момента математиката и изкуствения интелект с в едно бурно взаимодействие, което оказва влияние върху цялостното развитие на математическите изследвания. Основно това се усеща по силно увеличения брой на публикациите в областта на математическите науки. Много рано е да се каже на къде ще продължи процеса, но в математическата общност в света има известна несигурност, което започва да дава резултати, защото вече някои списания, например във Франция преди пет дни , пет списания спряха да приемат нови статии, тъй като не могат да се справят с потока и с това, че те трябва да се обработят т.е подходящо рецензирани. В математиката България стои на световно ниво, разбира се трудно може да се сравняваме с най-големите нации, не само САЩ, но и в Европа. Но българската математика винаги е имала изключително високи позиции, оценявани от международната математическа общност. Нека започнем още от пионерите в България, които полагат основите на развитието на математиката след Освобождението – Кирил Попов, Обрешков, Любомир Чакалов, то българската математика изживя бурен разцвет и в 60-те и 70-те години на миналия век, то през 90-те години много загубихме, тъй като много колеги ни напуснаха, заминавайки в чужбина, тъй като у нас условията се влошиха за извършване на научни изследвания. Това бе и една от причините за създаването на международния център по математически науки. Създаването на центъра се вписа в поредицата инициативи, която аз предложих на моите колеги преди около 15 години да обсъждаме. Това беше в период в който и аз току що се върнах от чужбина след дълго отсъствие. Наблюденията показваха вече на практика вече във всяко кътче на света има българска математическа диаспора, която с едно око винаги гледа към страната и се интересува от това какво става тук. Идеите, които им предложих тук бяха да създадем такива възможности, които да помагат за среща между българските математици от всички страни на света и у нас. Така първоначално стартира конференцията- математически дни в София, съпътствана от награда за млад учен, която провеждаме от тогава на три години. През периода 2018-19 година бяха приети програмите "Вихрен" и "Петър Берон", а идеята на центъра бе да събира тук в България от една страна водещи световни математици, не само българи с млади хора от цял свят, реално се реализира най-трудно, защото ни трябваше време, за да станем видими в чужбина. Проф. Кацарков много ни помогна в това отношение. През 2019 година центърът бе създаден с две основни цели. Едната е комбинацията на това да се събират в България водещи математици с млади хора, които тепърва започват своята хора. Това по естествен начин издига нивото на математическите науки и техните аспекти в компютърните науки и така ставаме много по видими в света. От друга страна – това създава среда, която стимулира младите хора да продължат своята кариера в България, независимо дали са българи или не. Центърът започна работа дни преди началото на пандемията и след около две години работа бяхме забелязани от една от най-големите американски фондации за финансиране на научни изследвания "Саймънс". Консултативният съвет на центъра се състои от изключително изтъкнати чуждестранни учени, няколко филцови медалисти участват в нашата работа, и всичко това даде една устойчивост, която позволи да се реализират тези две цели. Още през 2020 година, шест души, оте тези двадесетина, които преминаха като пост-докторанти останаха на работа при нас в Института по математика и информатика, а сред тях са и българи, завърнали се от чужбина. През последните две години с подкрепата на правитеството изградихме три катедри в различни области на математиката и сме с потенциал да развием още" – разказа в ефира на предаването "Следобед за любопитните" акад. Юлиян Ревалски.

Проф. Величка Милушева

Заместник-директор на Института по математика и информатика при БАН, както и заместник-директор на Международния център по математически науки.

Увеличава се броя на младите учени, които искат да останат и се реализират у нас

"Мястото на математиката като фундаментална наука и база за различни други науки, така че дали в България или в света, тя е една от основните науки. В нашия институт по математика и информатика наистина се развива наука на високо ниво, която е международно призната. Това в последните години се усеща много съществено и чрез привличането на много млади хора в България и при нас. Това бе и една от целите на създаването на международния център по математически науки, а именно да се привлекат нови изследователи предимно млади учени и да се създадат нови изследователски  групи, които да работят в нови области, активно развиващи се в съвременната фундаментална и приложна математика. С помощта на МОН и фондация "Саймън" са сформирани три нови изследователски групи, които работят в актуални и изключително бързо развиващи се области на съвременната математика. В тях работят общо 18 учени, от които 10 са пост докторанти и двама докторанти, а те са под ръководството на трима установени и трима водещи изследователи. Като тези учени са от целия свят. Благодарение на тях се повиши и изследователския капацитет в България в областта на математическите науки и има много по- добра среда за развитие на научните изследвания в България. Това е видно от желанието на тези млади хора да останат у нас и да развиват своята научна кариера", разказа в ефира на предаването "Следобед за любопитните" проф. Величка Милушева.

Гл. ас. д-р Антони Рангачев

Възпитаник на СМГ и Ученическия институт по математика и информатика (УчИМИ). Завършва висше образование в Масачузетския Технологичен Институт (MIT) и Докторантура в Североизточния университет в Бостън през 2017 г. Постдокторант в Университета на Чикаго (2017 г. - 2021 г.) Изследовател по програма "Петър Берон и НИЕ" в ИМИ-БАН (2021 г. - 2023 г.)

Учени вече работят върху правила за контролирането на изкуствения интелект

"Впечатляващо е развитието на изкуствения интелект. Само преди година никой от нас, не можеше да предположи, че намирането на решение на задача нерешена от толкова години е възможно. Сега всички ние математиците се ползваме от изкуствения интелект, който изключително много ни помага при нашите изследвания. Реално едно от основните дейности на математиците в миналото са били изчисленията. Важна част от нашата дейност е намирането и доказването на нови факти, които ние наричаме теореми. Третата ни дейност е формулирането на нови математически теории и поставянето на важни математически въпроси. С навлизането на компютрите и изчислителната техника, то тази първа задача с изчисленията беше разрешена и през последните 20-30 години, ние почти не се занимаваме с този тип дейност. Сега това, с което изкуствения интелект ни помага много е доказването на тези нови факти и теореми, което е комбинация от вече налични теории и налични факти. Все още ние сме необходими, за да формулираме въпросите и новите математически теории, да казваме какво е важно и какво не. Напредничавите модели на Antopik и други фирми са доста бързо развиващи и тяхното контролиране е трудно. Знаете, че самите собственици на фирми излязоха с призив към американските политици за въвеждането на регулации за забавяне развитието на изкуствения интелект. Така, че проблемът е доста сериозен. Въпросът за контролирането на изкуствения интелект вече е зададен. Има един филцов лауреат Джейкъб Цимерман, който тази година получи наградата. Той работеше в университета в Торонто и го напусна, за да създаде математически институт, който се занимава с проблемите на сигурността на изкуствения интелект. Един от въпросите, който те си поставиха да разработят математически е дали въобще е възможно контролирането на изкуствения интелект. Предстои да разберем. Никой не може да каже до къде ще стигне надпреварата – изкуствен- естествен интелект. Отговорът до който е достигнал изкуственият интелект при решението на математическата задача все още не е потвърден, че е верен. Голяма е вероятността да е така. Всъщност не е решен само този проблем, последваха решения и на още други проблеми известни в математика, някои от тях изглежда с достоверни резултати. Според мен изкуственият интелект вече доказа своята сила. За момента в нашата работа, още в началото ние упоменаваме конкретно по какъв начин е използван изкуствения интелект."

Проф. Емил Колев, ръководител на секция "Алгебра и логика" в ИМИ. Дългогодишен ръководител на отборите ни за участие в международни олимпиади.

Ученическият институт дава възможност за реализация на младите

"Идеята на ученическия институт, който създадохме към Института по математика и информатика е да се даде възможност на ученици, които имат по-задълбочено мислене и които не могат да се изявят в стандартните състезания – олимпиади. При стандартните олимпиади човек е ограничен във времето, а някои от децата имат по-друг начин на мислене, те всъщност също са добри математици и могат да направят много неща, но най-добрият начин за изява при тях е да напишат проекти по математика. Ученическият институт по математика и информатика е учреден през 2000 г. и оттогава неизменно подкрепя ученици с изявени интереси в областта на математиката, информатиката и информационните технологии в техните първи стъпки в науката. Провеждането на Лятната изследователска школа на УчИМИ е възможно благодарение на учредителите на УчИМИ – Съюза на математиците в България, Фондация "Еврика", Международна фондация "Св. св. Кирил и Методий", Института по математика и информатика на БАН", разказа в предаването "Следобед за любопитните" проф. Емил Колев.

Доц. доктор Милена Добрева

Доцент по информационно поведение в Университета на Стратклайд в Глазгоу и академичен ръководител на европейския проект ERA Chair FOCUS в Института по математика и информатика на БАН. Работи в областта на отворената наука и цифровото културно наследство. Заместник-председател е на Научния консултативен съвет на европейската изследователска инфраструктура DARIAH

Институтът по математика и информатика организирана международна конференция "Големи данни в музеите"

"Това, че сме част от европейската изследователска инфраструктура Dariah, от една страна е шанс и ни дава по-добър поглед върху това как се развива мисленето в една от големите мрежи на специалисти в областта на дигиталната хуманитаристика и изкуство. Тази европейска структура има и българска национална такава, която работи в същите теми и се нарича Клада. Тези инфраструктури включват множество институции и има съвместна работа от страна на академични институции и музеи, библиотеки, архиви и галерии с цел дигитализации, и създаване и прилагане при обработка на това съдържание. Като цяло важно е и съхранението на автентичността на данните. В това време на бурна дигитализация, много хора си представят, че вече всичко може да се намери онлайн, а в Европа са дигитализирани под 20 процента от всички сбирки на такива институции. Процесът е сложен, а и самата идея дигитализация, може да се разбира по много начини. Може да се прави много елементарно и некачествено, а може да се прави с подробни описания на обектите, което позволява след това да се търси и използват те по-добре. Когато нямаме едно качествено дигитализиране на културното наследство, изкуственият интелект събира, обработва и обобщава това, което е налично и от там нататък ние получаваме неща, за които ако нямаме мерилото дали са верни или неверни, ще приемаме за чиста монета. След три седмици ние сме домакини на четвъртата международна  конференция "Големи данни в музеите". Изкуственият интелект е една от централните теми, които ще се обсъждат. На конференцията ще присъстват целия спектър от хора - едни, които са скептични и казват, че не можем да доверим на тези методи, каквито и да било задачи, но има и участник, който ще разкаже как с умни очила се прави катологизиране на книги в библиотеките. На тези форуми може да се прецени какво се случва и имат ли готовност институциите да прилагат изкуствения интелект и как", разказа в ефира на предаването "Следобед за любопитните" доц. Милена Добрева.

Теодора Гандова – мениджър проекти "Трансфер на знания" в ИМИ-БАН

Институт се е превърнал в хъб за интересуващите се от отворена наука

"По принцип науката винаги би трябвало да бъде отворена. Но отворена наука, означава знанието да бъде споделено с широк кръг от хора чрез различни споделени отворени данни, отворени инфраструктури, да се прави наука съвместно и споделено заедно с гражданите и съответно да бъде и отговорно към тях. Това е важно, за да може да се повишава доверието към науката и научните резултати. Това е от изключителна важност. За младите учени отворената наука също създава нови възможности. Освен публикациите, те могат да развиват умения за управление на данни, научна комуникация, работа в международни екипи и сътрудничество с различни обществени групи. Това разширява представата за научната кариера и за начините, по които изследователите могат да допринасят за обществото. В института сме хъб, около който се обединяват все повече организации, които да споделят ценностите на отворената наука. В момента работим съвместно със СУ "Климент Охридски", с Националния център за информация и комуникация и неправителствени организации", разказа в предаването " Следобед за любопитните" Теодора Гандова.

Целите разговори можете да чуете в звуковите файлове.