Новина
Р. Филипова: Независимост без капацитет на всички нива означава беззащитност!
вторник 27 октомври 2026 09:59
вторник, 27 октомври 2026, 09:59
Румена Филипова от Центъра за изследване на демокрацията
СНИМКА: БНР
Размер на шрифта
В 10:00 часа днес започва международната конференция "Централна и Югоизточна Европа след четири години война: Нови тенденции и стари модели в чуждото влияние, изграждане на устойчивост и регионално сътрудничество", организирана в партньорство между Института за глобални анализи и Посолството на Република Полша в София.
Д-р Румена Филипова, председател и основател на Института за глобални анализи сподели в аванс за БНР:
"Има няколко основни геополитически тенденции, които са в фокуса на анализа на нашата конференция след повече от четири години война. От една страна, разбира се, продължава да съществува и дори да ескалира хибридната заплаха от страна на Русия, като тя се състои в дезинформационни кампании, които наблюдаваме в целия регион – от балтийските държави до Балканите. Също така виждаме политическа, икономическа намеса.
Трябва да се отбележи нарушението на териториалната цялост на държавите в региона, редица саботажи, атаки с дронове. И не на последно място трябва да отбележим вмешателството в обществените структури, също така в академичния живот и образованието на държавите.
Заплахата за Централна и Югоизточна Европа е всеобхватна. Тя, разбира се, най-вече идва от страна на Русия, но се подкрепя и все повече от страна на Китай".
Изграждането на устойчивост в региона е комплексен въпрос. Трябват институции с достатъчно капацитет. Виждат се разлики в подготвеността на държавите. Балтийските страни и Полша в последните години са задълбочили сътрудничеството помежду си, включително и във военен план, допълни Филипова пред "Хоризонт":
"От друга страна имаме и държавите от Балканите, включително България, където има доста по-слаба подготовка, както във военно отношение, но също така и в борбата с дезинформацията на институционално ниво".
Според Филипова в региона "имаме и много външно влияние, което се възползва от всички проблематични процеси в обществото, за да насажда допълнително разделение".
Заплахата от ескалация на конфликта с Русия в Европа става реална, коментира тя за "Преди всички":
"Едно от посланията, които излизат на базата на вътрешните ни дискусии с нашите полски колеги и тяхната оценка за състоянието в региона, е, че всъщност ние вече сме във война. Защото виждаме, че хибридните заплахи ескалират, има нарушение на териториалната цялост на различни държави в региона – България, Румъния, балтийските страни, така че това е обективна реалност, в която ние съществуваме. Но всъщност един от основните проблеми е как се представя и как се интерпретира тази заплаха от най-различни например групи в обществото, но също така и политически кръгове, тъй като заплахата може да се изопачи, да се омаловажат всички рискове, пред които е изправен регионът".
Една от целите на дискусиите е реалистично да бъдат представени перспективите за регионално сътрудничество:
"Нашите колеги от Централна Европа считат Балканите за основен регион, основна точка в Европа, от която зависи сигурността на целия континент, така че те разбират важността на Югоизточна Европа и също така, че трябва да има общи действия на държавите".
Между балтийските държави, Полша и държавите от Скандинавия, вече има редица инициативи и във военен план, и от гледна точка на изграждане на устойчивост, коментира Филипова:
"Всъщност основната заплаха в настоящето е в Черноморския регион и съществува въпросителна за това доколко политическите власти в България, Румъния и други части на Югоизточна Европа осъзнават важността от засилено регионално сътрудничество, което също така да се разшири, да достигне чак до балтийските държави, за да можем да създадем единен регион на сигурност. Но, разбира се, всичко това зависи от възприятията на вътрешнополитическо ниво и всъщност опасността е, че в крайна сметка може да се създадат по-малки групи от държави, които да си сътрудничат по-тясно поради общо възприемане на заплахата, ясно назоваване на Русия като агресор, от една страна, и - от друга страна, държави, които по-скоро се изолират от този процес, все още имат двойствени възприятия за Русия, не могат да назоват заплахата и които в крайна сметка остават изолирани от Европейския съюз и НАТО и повдигат въпроси за това доколко са лоялни, доколко на тях може да се разчита, какъв капацитет допринасят за тези съюзи и дали също така биха искали да получат помощ, ако тя е необходима".
Конференцията ще излезе с препоръки.
"Най-важната от тях е свързана, разбира се, с ясния анализ и назоваване на заплахите и рисковете от страна на институциите, защото именно от този анализ вече могат да произтичат и последващи стъпки, а именно изграждането на реален капацитет и потенциал и във военен план, и по отношение на борбата с дезинформацията".
Най-опасното дезинформационно послание и интерес на Кремъл е България и други страни като нея да изпаднат в така нареченото "неутрално положение" - когато те говорят за суверенитет и независимост, но всъщност "независимост" без достатъчно изграден капацитет на всички нива в държавата, означава абсолютна беззащитност на държавата. Плюс изолацията от съюзите, към които принадлежи, реално се превръща в една изключително опасна тенденция. Една страна, която е без капацитет и без ясни съюзници, всъщност много лесно може да бъде нападната и да служи като назидание за други държави от региона".
По публикацията работи: Венцислав Василев
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
