Таекуондото учи децата не само да печелят, а и да губят достойно

"Няма шампион, който да не е губил, за да стане шампион", каза Надежда Таков, майка на две момчета, български шампиони по таекуондо, и автор на детска книжка за бойното изкуство. Заедно с доц. д-р Димитър Аврамов тя разказва как спортът изгражда увереност, дисциплина и уважение - качества, които са нужни далеч отвъд спортната зала.

Могат ли бойните изкуства да научат едно дете не просто да бъде силно, а да владее силата си? Да приема загубата, без да се отказва, да уважава съперника си и да намира увереност в собствените си възможности?

Отговорите идват от татамито - там, където поклонът пред противника предхожда двубоя, а характерът се изгражда с всяка тренировка.

Гости в рубриката "Вдъхновяващи" на БНР  са доц. д-р Димитър Аврамов, преподавател в Националната спортна академия и двукратен шампион на България по олимпийско таекуондо, и Надежда Таков, маркетинг специалист, майка на две момчета, които тренират таекуондо, и автор на детска книжка, посветена на спорта.

Пътят към увереността минава и през загубата

За Надежда Такова таекуондото е много повече от извънкласно занимание. Двете ѝ момчета започват да тренират още на тригодишна възраст, а тази година и двамата стават шампиони на България в своите възрастови групи и категории.

Но най-ценните победи според майка им не винаги са тези, които се измерват с медали.

"По-голямото ми дете, което до известна степен има проблем със самочувствието, добива увереност. А другото ми дете, което има самочувствие, защото много рано започна да постига успехи, когато загуби на състезание, научава урока, че трябва да се изправиш и да продължиш", разказа Таков.

Тя е убедена, че загубата е особено ценен урок в детска възраст.

"Винаги съм казвала, че загубата е по-ценното в тази възраст, защото няма шампион, който да не е губил, за да стане шампион."

Сълзите след неуспеха са естествени. Важното е детето да се научи да преминава през разочарованието, да разбира грешките си и да опитва отново. Така спортът се превръща в подготовка не само за следващото състезание, но и за трудните моменти в живота.

"Таекуондото не е агресия"

Един от най-разпространените страхове на родителите е, че бойните спортове могат да направят децата по-агресивни. Според Надежда Таков това е сериозно заблуждение, което стои и зад решението ѝ да създаде детска книжка за таекуондо.

"Когато един таекуондист, един боец, знае какво може да прави с тялото си и какво може да причини на друго човешко същество, той трябва да има и разума да контролира това. Самодисциплината е водеща в бойните спортове и трябва да бъде", подчерта тя.

Това е и една от основните идеи в нейната книжка - децата да разберат, че силата върви заедно с отговорността.

Уважението не е само към треньора или към по-възрастните. То е и към човека срещу теб, независимо дали печелиш, или губиш.

"Моите деца, когато излязат на татамито на официална среща, преди каквото и да е, поздравяват противника. Без значение кой е той. Това е нещо много ценно", каза Таков.

За нея този жест е малък, но важен урок по възпитание - урок, който трябва да намира място и извън спортната зала.

Една книжка, която превежда езика на спорта на детски

"Моята книжка за оцветяване - Таекуондо" е създадена за най-малките. В нея има илюстрации и кратки мотивационни послания, които представят основните ценности на бойното изкуство по достъпен за децата начин.

Идеята се ражда от личния опит на Такова като родител и от желанието ѝ да предаде на децата си не само любовта към спорта, но и качествата, които той възпитава.

"Вярвам, че книжката може да бъде много добър наръчник, който да помогне на децата да бъдат по-уверени и да откриват себе си чрез нея", обясни авторката.

Илюстрациите представят ситуации от тренировъчния процес - влизането в залата, поклона, уважението, приятелството и изпълнението на техники. Целта е децата да визуализират онова, което ще срещнат в залата, и да проявят интерес към заниманията.

Такова е и продължението, което Таков вече обмисля: нова книжка с повече съдържание, посветено на това как добродетелите, усвоени по време на тренировка, могат да се прилагат в ежедневието.

Спортът не замества родителя, но може да му помогне

Надежда Такова се занимава с маркетинг повече от 12 години, а спортът винаги е бил част от живота ѝ. В миналото тренира професионално волейбол, а днес поддържа активен начин на живот.

За нея физическата активност е начин да се справя със стреса и да поддържа самодисциплината си. Именно личният пример е пътят, по който иска да предаде тези навици на децата си.

Тя обърна внимание и на ролята на семейството в превенцията на агресивното поведение сред подрастващите. Според нея навременната комуникация с децата и вниманието към ежедневното им поведение са от ключово значение.

"Ако родителите обръщат повече внимание вкъщи на поведението на децата, а не разчитат само на училищната институция, адекватната грижа навреме би могла да намали тези случаи и негативната тенденция", смята Таков. Като допълнително предизвикателство тя посочва влиянието на социалните мрежи върху представите на младите хора за правилно и неправилно поведение.

Спортът не може да замени семейното възпитание, но може да бъде негов съюзник. А правилната тренировъчна среда дава на децата възможност да насочат енергията си, да общуват и да се учат да спазват правила.

Дисциплина, която остава за цял живот

Според доц. д-р Димитър Аврамов интересът към таекуондото в България се увеличава, а страната все по-често е домакин на международни състезания. Това позволява на младите състезатели да се срещат с представители на световния елит и да черпят вдъхновение от тях.

"Да си до героя, когото си виждал на репортаж от световно първенство, да можеш да го видиш отблизо, да наблюдаваш как загрява, как рита, как се справя с трудностите на татамито - това е неоценим опит и голямо вдъхновение", каза Аврамов.

Но развитието на спорта не се измерва само с броя на състезанията и спечелените отличия. За преподавателя таекуондото е и култура, основана на принципи и морал.

"За мен таекуондото не е просто спорт. То е начин на живот, култура", подчерта той.

Аврамов обърна внимание и на необходимостта децата да бъдат развивани постепенно, без прекомерни очаквания и натоварване. В ранна възраст прекалено многото тренировки и състезания могат да доведат до преумора и загуба на мотивация. Затова е важно спортът да остане здравословен път към израстването, а не източник на постоянен натиск.

От първите тренировки до олимпийската сцена: историята на таекуондото в България

"Историята на българското таекуондо започва преди повече от половин век - във време, когато източните бойни изкуства все още са малко познати у нас, а възможностите за развитието им са ограничени.

Сред пионерите на спорта е корейският майстор Хван Джън Нам, свързан с първите тренировъчни групи у нас през 70-те години. През 1976 г. във Висшия институт за физическа култура (ВИФ), днес Национална спортна академия, се поставят основите на организираното обучение по таекуондо. Сред хората, допринесли за ранното му развитие, е и д-р Валери Найденов, който след обучение в Мароко започва да популяризира бойното изкуство в България.

Важен етап настъпва през 1985 г., когато в страната пристига корейският майстор Ким Унг Чол. Неговата работа с българските трениращи допринася за изграждането на по-систематична подготовка и за обучението на първите инструктори. Постепенно таекуондото намира място и в академичното спортно образование.

В края на 80-те години започва изграждането на организационните структури на спорта. През 1989 г. е учредена Българската федерация по таекуон-до към Международната таекуон-до федерация (ITF). През следващите години се развива и олимпийското направление, известно като WT, което получава своята федерационна структура в България през 90-те години.

Разликата между двата стила е съществена: те имат общи корени, но използват различни състезателни правила и методи на подготовка. Именно олимпийският стил WT отваря пътя към участие в олимпийските квалификации и към най-големия спортен форум в света, разказа още доц. Аврамов.

Международното признание на таекуондото също се развива постепенно. През 1988 г. спортът е представен демонстрационно на Олимпийските игри в Сеул, а през 2000 г. става официална олимпийска дисциплина в Сидни. Това променя перспективите пред състезателите и дава нов тласък на развитието му в България.

През следващите десетилетия българските клубове разширяват дейността си, появяват се нови поколения състезатели, а страната започва да участва все по-активно в международния календар. Организирането на големи турнири у нас също се превръща във важна част от развитието - българските деца получават възможност да наблюдават състезатели от световния елит отблизо и да трупат опит в международна среда.

Коя е Кимия Ализаде

През последните години българското таекуондо се утвърждава с резултати на европейската и световната сцена. Един от най-ярките примери е бронзовият медал на Кимия Ализаде от Олимпийските игри в Париж през 2024 г., спечелен за България. Успехът е исторически за страната в олимпийското таекуондо и показва докъде може да стигне съчетанието между спортна подготовка, стратегически решения и високи амбиции.

Днес развитието на таекуондото има и друго измерение - масовия спорт. Все повече родители търсят за децата си занимания, които съчетават физическата активност с възпитание, дисциплина и уважение, допълни още доц. д-р Димитър Аврамов.

От първите тренировъчни групи през 70-те години до олимпийския подиум в Париж пътят на българското таекуондо е история на постоянство, приемственост и развитие и най-хубавите години предстоят, каза още той.

Силният човек трябва да бъде и морален човек

В таекуондото има място за амбицията, състезателния дух и желанието за победа. Но истинският успех е и в умението да контролираш собствените си реакции, да уважаваш другия и да продължаваш след неуспех.

Това е посланието, което обединява доц. Димитър Аврамов и Надежда Таков - спортът може да бъде важна част от изграждането на личността, когато се практикува в подходяща среда и с правилните ценности.

Още в интервюто на Гергана Хрисчева с доц. Димитър Аврамов и Надежда Таков в рубриката на БНР "Вдъхновяващи".