Пламен Ралчев: Мораториум в Черно море е нож с две остриета!

Катедра "Международни отношения" в УНСС - първата катедра, която започна да изгражда школа за изследване на международните отношения и външната политика в България отбелязва 50-годишнината си. За БНР доцент Пламен Ралчев, ръководител на катедрата сподели, че годините са дали "значителен опит, а и самочувствие" на работещите там учени.

"Наистина, времената се промениха няколко пъти. Катедрата е създадена в съвсем различен исторически контекст – в контекста на идеологическо противопоставяне, на Студена война, но пък в същото време и в тъкмо в периода на разведряването, когато започва Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа. Самата катедра и специалност, преподавани в България, носят трансформациите от различните епохи. При нас по принцип идват мотивирани студенти, защото това е специалност, която изисква доста богата обща култура. Тя е с много широк профил на реализация впоследствие. Ако преди е подготвяла основно кадри за външнополитическата дейност на държавата, то днес подготвяме кадри, които по принцип са компетентни да се занимават с всякаква международна дейност, всякаква външна дейност, включително и на различни организации, фирми. Много наши възпитаници се специализират и в медиите – международна журналистика. Профилът е много широк".

Високата избирателна активност в Израел и Сърбия е знак, че светът се променя, коментира ученият за "Хоризонт":

"Обществената активност е изключително важен фактор в съвременната политика. Общественото мнение е много важен фактор и липсата на граница вече между външна и вътрешна политика, защото много от въпросите на външната политика имат вътрешни измерения и обратното – невъзможно е вече да се отделят чисто механично въпросите на вътрешната и външната политика. Така че много общества правят своя избор на базата на симбиозата между двете – вътрешна и външна политика. За съжаление, българското общество няма тази степен може би на висока гражданска активност, която бихме желали. С известна тъга констатирам, че ние очакваме да се случи нещо, но някой друг да го случи, не ние самите. Липсата на енергия, на обществена енергия, която да движи промяната – не просто да иска промяна, но да движи промяната – е може би една от отличителните черти, характерни за България. Общества, които са в много по-висока готовност да направят промяната, те проявяват и по-висока активност по време на избори".

Предстоящите ключови избори в САЩ на 3 ноември, които са барометър за първите две години от мандата на Тръмп. Очакват се изненади, коментира Пламен Ралчев:

"Очаквам леко отдръпване от позициите, които президентът Тръмп заема и подкрепата за тях. Като цяло в американското общество има много висока степен на недоволство, на гняв. Както и в други общества, които по време на избори гласуват за по-крайни алтернативи, този гняв обикновено се канализира към определен кандидат, който изглежда най-атрактивен в своите критики към системата, в своя антисистемен подход. Винаги ще остане този гняв у избирателите и мисля, че политиката на гнева е може би един от новите фактори, които влияят страшно много на политиката.

В Европа свидетели на "изключително различна социална мобилизация, особено на по-младите поколения, които живеят в разширена реалност - във физическия, но и в дигиталния свят, който създава много повече възможности за взаимодействие между тях", коментира ученият в "Преди всички":

"Самото измерение на политиката, връзката, пространството и времето се променят като че ли. И това неминуемо ще доведе и до политически последици, макар че много от политиците, за съжаление, все още не го осъзнават.

Политическите ефекти от новите възможности за социални взаимодействия в новия тип общество, мрежовото общество, променя изключително много динамиката на промяната. Хората се променят в своето мислене по-бързо, отколкото политическите структури могат да го отразят. Затова така наречените "политически предприемачи", които успяват да уловят тази нова динамика, се опитват с алтернативни, антисистемни, понякога скандални послания, инициативи и политически проекти, да привлекат този вот и да печелят".

Телефонният разговор на президентите на Финландия и на Норвегия с Владимир Путин, определян като първи пряк контакт на представители на европейски държави с него е "много обнадеждаващ", коментира Ралчев:

"Финландия и Норвегия са две държави, които имат значителен опит в международното посредничество и би било добре, ако те сериозно се нагърбят с тази задача - да посредничат в уреждането на конфликта. Не бих казал, че ще се търси двустранен подход или всяка държава поотделно ще търси подход към Русия. По-скоро това ще бъдат европейски държави, които ще се опитат да установяват канали за комуникация с президента Путин и ще включват и президента Зеленски в тази комуникация, за да може да се стигне до някакво качествено обсъждане на въпросите.

Европа е в най-голяма степен заинтересована от собствена тежест в уреждането на тази война - да не зависи изцяло от американско посредничество, още повече от точно този американски президент, който има доста екстравагантни идеи за уреждане на конфликти".

Тристранната среща на България, Румъния и Турция днес вероятно няма да доведе до мораториум над атаките в Черно море, коментира Ралчев.

"Не очаквам този мораториум да бъде лесно постигнат. Бих го определил като нож с две остриета, защото този мораториум би легитимирал и ролята на Русия, и мястото на Русия на масата на преговорите в много по-голяма степен. А самата Украйна би интерпретирала това като опит за притискане, за да спрат нея".