Националната музикална академия – 105 години високо изкуство и будителски дух

През 2026 г. Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" – първото висше музикално училище в България, отбелязва своята 105-годишнина с богата програма от концерти, академични форуми и културни инициативи. Институцията е учредена под името Държавна музикална академия с Указ на Цар Борис ІІІ от 21 юли 1921 г. в отговор на огромната необходимост от подготвени преподаватели по пеене за българските училища и квалифицирани музиканти за българската сцена. Начело на Академията застава Димитър Хаджигеоргиев – композитор и педагог, завършил Консерваторията в Прага, който още през 1904 г. е сред основателите на първото средно музикално училище в София, а от 1912-та е негов директор. Обединила в два отдела средното и висшето музикално образование, новосъздадената Музикална академия привлича все повече ученици и студенти. Преподаватели са най-изтъкнатите наши музиканти. Сред тях са бележитият оперен певец Иван Вульпе, виртуозният флейтист Никола Стефанов, прочутите братя Тодор и Иван Торчанови (цигулар и пианист), големият композитор-първомайстор Добри Христов, авторът на първата българска симфония Никола Атанасов, легендарният фолклорист Васил Стоин, както и изтъкнатите чешки музиканти Хенрих Визнер – пианист и диригент и Иван Цибулка – виолончелист.

"Академията се е превърнала в платформа за представяне на ярко и качествено културно съдържание, с каквото могат да се похвалят само най-изисканите институти в държавата" – сподели наскоро пред медиите ректорът на НМА проф. д-р Сава Димитров по повод юбилея. В специално интервю за Радио България той подчерта, че тези 105 години са:

"105 години традиция, 105 години държавност мога да кажа! Защото създаването на Академията като висше училище за музика е осъзнат държавен акт през 1921 година и той ни дава основание да се обърнем към по-старите от нас поколения, да видим ентусиазма, енергията, с която те са изграждали тази най-уважавана в момента институция – както в България, така и в голяма част от Европа, мога спокойно да кажа и в света. Образование, което стои на образователния пазар като много сериозен, стойностен продукт. Сега е модерно да се говори така, макар да знаем, че образованието всъщност е мисия с по-широк смисъл. В много случаи тя отстоява националната традиция, сила, духовността. Именно през образованието успяваме да видим напредъка, да осъзнаем уменията, необходими за съвременния живот. В този смисъл 105 години са и много, и малко. Аз си позволявам да кажа, че това са първите пет от новите 100 години на Академията, от един нов и различен период. Съвсем скоро, преди около пет години се случи този ужасен КОВИД-19, който затвори света и точно тези пет години от новите 100 на Академията започнаха по този начин. Надявам се, че всички следващи години нататък ще бъдат много по-съществени за развитието, отколкото времето, в което бяхме в застой. С доста голяма доза на оптимизъм ще кажа, че новите поколения и търсения в сферата на образованието налагат и нови стандарти – такива,  каквито Академията следва и налага в нейния образователен процес".

Сред първите възпитаници на НМА са прочути български композитори: Любомир Пипков, Асен Карастоянов, Веселин Стоянов, Светослав Обретенов, Филип Кутев, Марин Големинов, Георги Златев-Черкин. Завършили са я легендарни пианисти и клавирни педагози като Димитър Ненов, Панка Пелишек, Люба Енчева и Тамара Янкова, цигулари като Васил Лолов и Васил Чернаев. Още в началото, освен класическото музикално наследство, приоритет за Академията е българското музикално творчество. В края на първата учебна година ръководството отправя апел до българските композитори да предоставят свои произведения, които да се изпълняват на публични концерти. По това време се появяват и първите научни изследвания, преди всичко в областта на музикалната фолклористика. През 30-те години на ХХ век в Академията започват да преподават изключителни личности: композиторите Панчо Владигеров, Веселин Стоянов, Марин Големинов, Асен Карастоянов; цигуларите Никола Абаджиев, Владимир Аврамов, Христо Обрешков; пианистите Димитър Ненов, Панка Пелишек, Тамара Янкова; виолончелистите Константин Попов и Константин Кугийски; обоистът Васил Спасов, фаготистът Атанас Гърдев, певците Христо Бръмбаров и Людмила Прокопова, музиколозите Стоян Брашованов и Стоян Джуджев. През 1936 г. висшият курс на обучение е увеличен от три на четири години в два отдела – за подготовка на учители по музика и за инструменталисти и певци.

През 1954 г. ДМА се преименува в Българска държавна консерватория (БДК) и се преструктурира в три факултета: Теоретико-композиторски и диригентски, Инструментален и Вокален. Скоро след това за обучението по дирижиране са създадени щатен хор и щатен симфоничен оркестър. Основана е и Оперна студия към Вокалния факултет, която през 1964 г. става Учебен оперен театър. През 1995 г. Консерваторията си връща статута на Държавна музикална академия с името "Проф. Панчо Владигеров" в чест на именития български композитор, а от 2006-а става Национална музикална академия.

Пред Радио България проф. Сава Димитров подчертава, че 105-ата годишнина ще бъде истински музикален празник, отражение на всичко, което се прави в музикалната среда. На сцената на Академията ще се представят големите ѝ състави: професионалният Академичен симфоничен оркестър, с който Академията разполага от 1928 година, Камерният хор, студентските ансамбли.

НМА партнира с всички големи музикални състави в България – от Софийската филхармония и Камерния ансамбъл "Софийски солисти" до оркестрите в Русе, Варна и Бургас, Симфониетите във Враца и Видин, съставите на оперните театри. Академията е широкопрофилно образователно висше училище, което предлага пълния набор специалности в областта на музиката и музикалното образование, в това число и онези необходими теоретични дисциплини, които изграждат научния капитал, свързан с музиката на България. Затова юбилейната програма включва и много конференции, научни събития с отворени врати. Ректорът специално подчертава многото и разнообразни форми за подпомагане на докторантите – третата форма на висше образование, подготвяща бъдещите колеги и преподаватели. "Знаете, законът направи така, че условие за това да растеш в йерархията на академичния свят е докторската степен. Така че определено смятам, че Академията в този смисъл е изключително жизнена и с най-добра в момента характеристика като висше училище в страната, спокойно мога да кажа – и в Европа".

Днес в Музикалната академия преподават изтъкнати музиканти и изследователи, чийто професионализъм се измерва с присъствието им на международната сцена и с активния научен обмен. На студентите е предоставена възможност редовно да се изявяват на концерти и в сценични постановки, да участват в научни форуми и да публикуват в изданията на Академията – печатни и електронни. В допълнение към учебния процес се организират много майсторски класове и извънредни лекционни цикли на изтъкнати български и чуждестранни музиканти и музиколози. На въпроса счита ли, че нашата Академия е конкурентноспособна на европейските висши училища, проф. Димитров заявява:  

"Смятам, че често даваме пример, иновация, даваме както традиционен, така и модерен подход в сферата на образованието. Академията отговаря, разбира се, на всички онези изисквания, които налага първо нашият закон. Условието, че той е синхронизиран с европейския, само доказва факта, че ние работим по най-високите възможни стандарти. Много често ще чуете министъра на образованието да казва, че ние (сферата на висшето образование) сме най-силно контролираната по отношение на качеството система – изобщо в рамките на държавата. Така че се надявам през гаранцията на държавата и през качеството, което ние демонстрираме на сцената като изпълнители и като хора, занимаващи се с научното в музикалната тъкан, да доказваме именно това."

Проф. Димитров е сигурен във високото качество на образованието в НМА: "Знаете, много често напоследък говорим за концертмайсторите на България. Уважаван от мен колега – професор, диригент, си беше направил труда да изброи, че само в оркестрите от т. нар. "А" категория (приема се, че това са високо професионалните състави в света) 72-ма са концертмайсторите – българи. Такава висока оценка не даваме ние – дава я светът. Така че, мога да кажа, в момента имаме изключително, гарантирано високо качество на образователния продукт".

И ако днес славата на НМА разнасят музиканти като Павел Балев, Веско Ешкенази, Пенка Кунева или Пламена Мангова, преди години най-реномираното българско висше музикално училище представят пред света бляскави оперни звезди като Тодор Мазаров, Христо Бръмбаров, Димитър Узунов, Николай Гяуров, Любомир Бодуров, Юлия Винер, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Анна Томова-Синтова, Стефка Евстатиева, Калуди Калудов, Валери Попова, Камен Чанев. Образованието си в Академията са получили цяла плеяда родни композитори, сред които Филип Кутев, Марин Големинов, Веселин Стоянов, Светослав Обретенов, Парашкев Хаджиев, Константин Илиев, Лазар Николов, Красимир Кюркчийски, Васил Казанджиев, Тодор Попов, Александър Райчев, Александър Йосифов, Николай Кауфман, Александър Владигеров, Стефан Драгостинов, Симеон Пиронков, Георги Арнаудов. НМА е дала старт и на диригенти като Атанас Маргаритов, Иван Маринов, Георги Робев, Васил Арнаудов, Георги Димитров, Иван Маринов, Георги Нотев, Емил Табаков. Сред големите български пианисти, завършили Академията, са Антон Диков, Николай Евров и Людмил Ангелов, а сред цигуларите – Петър Христосков, Боян Лечев, Георги Бадев и Минчо Минчев.

Разговора с проф. Сава Димитров предлагаме на публиката навръх 1 ноември – Деня на народните будители. Какво би пожелал ректорът на НМА на всички българи – у нас и по света?

"Да се вслушват в националния дух, изразяван чрез музика. Да работят за утвърждаването на нашата национална идентичност по света, да я утвърждават "със знак плюс". Да търсим доброто, да го открояваме, да даваме добрите примери на поколенията след нас, за да може да се съхрани паметта за човечността и благото отношение, с което всички, да ги наречем будители – хора, създали традиции, са допринесли за това България и българският дух да бъдат навсякъде по света."