Световноизвестният британски диригент Питър Бродбент гостува в Пловдив

Тази година отбелязваме 100 години от основаването на Българския хоров съюз и по този повод очакваме поредица от събития. Първото от тях се случи в Пловдив: от 19 до 21 септември в АМТИИ "Проф. Асен Диамандиев" световноизвестният британски диригент Питър Бродбент проведе Работно ателие за хорови диригенти и специалисти. Основните теми бяха насочени към техниката на репетиционния процес и съвременните тенденции в хоровия репертоар. Маестрото е сред най-изтъкнатите съвременни хорови диригенти във Великобритания, член е на Ордена на Британската империя, добре познат е със своите изпълнения на съвременна музика и през 1988 г. основава Joyful Company of Singers – днес известен и високо оценяван любителски хор с обширен репертоар от 16 до 21 столетие. Питър Бродбент дирижира и Лондонските моцартови музиканти, Камерния оркестър "Дивертименти", Английския камерен оркестър, Симфоничния оркестър на Лондонското сити, Кралския филхармоничен оркестър, Южния симфоничен оркестър, Филхармоничния оркестър на Гилдфорд, "Аполо войсис" и BBC Singers. Негови записи са излъчвани често по BBC Radio 3 и Classic FM. Ангажиментите му извън Обединеното кралство включват концерти с Филхармоничния хор на Дебрецен и хор "Кодай" в Унгария, излъчване с Националния камерен хор в Дъблин и европейско турнесъс Световния младежки хор през 2006 г.През 2007 г. получава наградата "Pro Cultura Hungarica" от Унгарското министерство на културата за приноса си към ангро-унгарските музикални отношения, а в началото на 2016 г. е удостоен с Рицарския кръст на Унгарския орден за заслуги. Маестро Бродбент открива в Пловдив прекрасно усещане за свобода и уважение, а по отношение на наблюденията си над бългаскот охорово изкуство сподели следното:

Питър Бродбент: От толкова много години се възхищавам на българската хорова музика! През 1971 г. за първи път бях зашеметен от българската хорова музика на живо. Това беше в Ланголен, Уелс, на международния фестивал за музика и танц. Въздействието, което тези незабравими български хорове оказаха върху мен, беше много силно: дисциплината, непосредствеността, цялостното въздействие, пълната отговорност на всеки певец по определен начин, така че макар да бяха хор от 60 певци, се усещаше как всеки един от тях е напълно въвлечен в изпълнението. А диригентите?! В продължение на около пет години в Ланголен видях няколко без съмнение отлични диригенти – и всички те бяха чудесни! Научих толкова много за икономичността, фокуса и интензивността на дирижирането! Това беше един нов звуков свят за нас. Да, ние имаме великолепна хорова традиция в Англия. По същото време или малко преди това бях чул Филхармоничния хор в хоровата симфония на Бетовен заедно с Филхармонията на Лондон, ръководени от Вилхелм Пиц, велик немски хоров диригент. Беше фантастично, незабравимо въздействие. Но българските цветовете на гласовете?! Аз обожавам цветовете и ритмите на българската музика, а освен това в Ланголен видяхме не само певци, но и танцьори. Така тази връзка между хоровата музика и танцовата традиция за мен стана толкова очевидна, по същия начин, по който унгарската хорова музика и техните народни песни имат толкова сходна идентичност, че човек не би объркал българската музика с унгарската в хоровото изкуство. И двете обаче имат връзка с цялата европейска хорова музика, което е чудесното в музикалното наследство.

Joyful Company of Singers – как избрахте това име?

Питър Бродбент: Когато създадохме този хор, бяхме аз и една дама, която беше страстна почитателка на хоровото дело, но също така се оказа, че разполагаше с доста пари. Тя беше бизнесдама с известна репутация и искаше да започне нещо, което да е малко по-различно от другите хорови състави. Една от общите ни страсти беше да споделим радостта от хоровата музика, а в Обединеното кралство винаги е имало много прекрасни хорови музиканти и хорове. Това е много дълга традиция, но в началото беше предимно църковна традиция, а що се отнася до концертните хорове, имаше ограничено въздействие върху публиката по отношение на новата музика, акапелната хорова музика и липсваше истинска връзка с публиката. Имаше много добра и стабилна техника, но не много радост в пеенето. Така една вечер на чаша вино в един бар отново си говорехме и обсъждахме решението си да създадем хор, както и всички причини, поради които искахме да го направим. Разглеждахме различни идеи и планирахме да репетираме в Лондон, а, разбира се, Лондонското сити е известно със своите ливрейни компании; и не знам кой го каза пръв, но изведнъж се роди идеята за "Веселата компания от певци" /Joyful company of singers/ – и това беше... Именно това се опитваме да поддържаме! Розмари беше нашата председателка в продължение на около 14 години, преди да се пенсионира, но за съжаление почина. Ние запазихме същата идея – да споделяме радостта си от хоровата музика с публиката, пред която пеем, с различна степен на успех, разбира се. През цялото време обаче бяхме отдадени на съвременната музика, за да насърчаваме и подкрепяме настоящите композитори, да разпространяваме техните творби, да поръчваме нови произведения, а също и да вдъхновяваме младите автори. И продължаваме да правим това! Но освен това и до днес поддържаме връзка с един от най-верните почитатели на хора; със слепи или слабовиждащи хора и една много талантлива млада жена, която беше сляпа, беше наш сътрудник – композитор. Тя успя да получи първата си магистърска степен в Оксфорд по композиция, както и по изпълнителско изкуство, пишеше музика за нас в продължение на около сезон и половина, което ѝ даде увереност – тя знаеше, че може да пише музика за нас, познаваше звучността на хора, можеше да слуша нашите изпълнения и да адаптира или променя каквото е необходимо - това беше наистина добро сътрудничество и тя успя да създаде толкова хубава музика през този период при нас. Сигурен съм, че ще направи много добра кариера като композитор! Наистина е толкова хубаво да се поръчват често произведения на композитори - ето ние имаме поне пет или шест произведения от Зоуи, които ще останат в репертоара ни и които можем да изпълняваме отново от време на време, а това ни кара да се чувстваме част от една продължаваща традиция, въпреки че хорът е доста по-възрастен, отколкото беше в началото.

Какъв е звукът на съвременната музика? Какво е посланието ѝ?

Питър Бродбент: Не мисля, че има някаква разлика в посланието. Смятам, че за композиторите от всички жанрове – било то хорова или оркестрова музика – нещата остават същите. Те искат да изразят различни идеи чрез музиката си. Да, със сигурност през 60-те и 70-те години на миналия век имаше период, когато музикалните изисквания към изпълнителите и слушателите бяха може би по-екстремни, отколкото другите слушатели бяха в състояние да поемат. Но по онова време имаше и много добри композитори, които създаваха музика, която певците можеха да изпълняват, а публиката – да оцени. Винаги съм се стремял в нашите програми да съчетавам съвременна музика със старинна или романтична музика, каквато и да е. Спомням си, че веднъж работихме много с композитора Джонатан Харви, което беше чудесно вдъхновение за двете страни – един много добър композитор, работил в IRCAM (Акустичния и музикален изследователски институт) в Париж с Булез, където се е занимавал с електронна музика, но пише и хорова музика.

Той имаше опит в катедралната хорова музика и написа прекрасни произведения за изпълнение от различни хорове – някои от тях много трудни, други – не толкова. Но страстта към общуването беше една и съща и преди много години записахме с него музикален диск с неговата музика, което е едно от най-големите ни постижения в сътрудничеството ни с композитора. Но оттогава, както знаете, тенденциите се промениха и хората започнаха да търсят нещо по-просто и може би по-приятно за ухото. Но именно тук се крие опасността да загубим предизвикателството! Затова ние продължаваме – не се стремим да предизвикваме публиката си прекалено много, но искаме да поддържаме вниманието ѝ така, че освен да слуша по-приятна за ухото музика, която не налага прекалено мислене, да чуе и друг тип композиции, по-предизвикателни(...).

Вашият съвет към младите диригенти?

Питър Бродбент: Да споделят своята страст към музиката! Първият ми официален хор, който започнах да дирижирам, беше доста добър църковен хор, чийто диригент беше оглушал. Бях на седемнайсет години, помолиха ме да го поема, а аз нямах никакво обучение! По онова време, въпреки великото хорово наследство на Великобритания, нямаше абсолютно никакво обучение по хорово дирижиране. Да, защото всичко беше насочено към оркестъра. Така че всички ние по онова време бяхме самоуки. Трябваше да се уча в движение и със сигурност съм допуснал хиляди грешки, ако не и милиони. Но, воден от ентусиазма и страстта към музиката, с която се занимавам, и към идеята за хора като ансамбъл, най-важният урок, който мога да дам с една дума на младите диригенти, е: "Слушайте!" Защото най-важното нещо, което правим като диригенти, е да слушаме нашите певци. Докато репетирате с тях, слушайте през цялото време това, което те създават, вслушвайте се във вътрешното си ухо! Когато помислите за цялостната концепция на дирижирането, тя е наистина сложна. Шолти казва, че ако се замислим какво правим като диригенти, никой не би могъл да направи нищо. Защото трябва да си представиш звука в главата си, как искаш да звучи; как да направиш жест, за да се опиташ да постигнеш желания звук; да оцениш звука, който получаваш и в същото време да преминеш през целия процес отново – и всичко това за милисекунда?! Ако се опиташ да го обмислиш, това е просто невъзможно. Затова дирижирането е така: трябва да усещаш какво искаш, трябва да слушаш звука, който искаш, но също така, и това е много важно, трябва да слушаш хора пред теб, а не само хора в главата ти.

Това е най-добрият съвет, който мога да дам на всеки и това е нещо, което носи огромно удовлетворение: да работиш с певци и винаги да помниш, че пеенето е много трудно нещо и никога да не обвиняваш певците си. Винаги първо си помисли: "Какво мога да направя, ако нещо не е наред? Какво мога да направя, за да им помогна?!".

Цялото интервю на Даниела Найденова с Питър Бродбент може да чуете в звуковия файл.