Тутракан пази спомените в Музея на старата техника

Имало е време, когато ледът за охлаждане се добивал от Дунав, дрехите се сушели с центрофуга, а целият град чакал на обяд гласа на радиоводещата, за да чуе новините и да поздрави рожденик. Днес тези спомени оживяват в нова интерактивна експозиция на Историческия музей в Тутракан. Събрана само за няколко месеца с помощта на местните хора, тя разказва не просто историята на техниката, а историята на един град и неговите жители. 

Понякога най-ценните музейни експонати не идват от археологически разкопки, а от прашните тавани и мазетата на хората. Старо радио, телефон с шайба, грамофон, телевизор от времето на черно-белите картин и- вещи, които за едни са непознати, а за други пазят спомени за цял живот. 

В Тутракан идеята за подобна експозиция се превръща в реалност, след като музеят отправя простичък призив към жителите на града: да извадят от забвението вещите, които вече не използват, но не искат да изхвърлят. Отговорът надхвърля очакванията, разказа Величко Атанасов, директор на Историческия музей в Тутракан. 

"Пуснахме една обикновена обява в социалните мрежи на местните граждани, тутраканци, от профила на музея и ги попитахме: така и така, имате ли нещо, което седи в мазетата, по таваните, което може да ни дадете, за да го покажем на гостите на Тутракан? И в един момент заваляха хиляди запитвания: „Какво ни трябва? Елате, вземете!“ 

Само за няколко месеца музеят събира експонати, които разказват за ежедневието на няколко поколения. Дарителите са толкова много, че музейният екип не успява да приеме всичко предложено. Сред възможните експонати има дори големи промишлени печки от някогашния завод „Терма“, но транспортирането им се оказва непосилна задача." 

В изложбените зали посетителите тръгват на пътешествие назад във времето - от домашния бит до развитието на промишлеността, радиото, телевизията и телефонните комуникации. 

Един от любопитните предмети напомня за времето, когато хладилникът не е бил обичайна част от домакинството. Преди съвременните уреди хората край Дунав съхранявали лед, добит от реката, в специално изкопани ледници. Така той можел да се използва дори през летните месеци. 

"Имаме една ледарка, която е в една зала. Това е залата на домашния бит. Много хора са правили в крайбрежието на реката ледници, изкопавали са блокове лед от река Дунав, след това са ги поставяли в едни ями близо до реката. Завивали са ги със сняг, с шуми, царевици, каквото имат, за да могат максимално да запазят леда. И вече до септември месец, разказват старите хора, че са имали лед в тези ледници. А в минихладилника всъщност се е слагал лед и по този начин са охлаждали мляко, яйца, естествено и вино, и други напитки."

От домашния бит експозицията отвежда към индустриалната история на Тутракан. Специално място е отделено на завод „Терма“ - едно от големите предприятия в града, осигурявало работа на значителна част от местното население. Машини, предмети от производството и разкази връщат посетителите към времето, когато заводският ритъм е определял ежедневието на много семейства. 

Но в тази експозиция историята не е само за гледане. Тя може да се чуе, докосне и преживее. Старите уреди са включени в интерактивни решения, които позволяват на посетителите сами да задействат част от тях и да се потопят в атмосферата на миналото. 

"Това са едни разкази, които нашата движима културна ценност, речта на музея Калина Граничарова, със собствения си глас записа съвсем безвъзмездно. И така, с едно завъртане на копчето могат да се чуят различни истории от онова време, което е романтично, носталгично за много хора, дори за самия мен."   

Това е гласът, който трудно може да бъде пропуснат, когато става дума за Тутракан. Гласът, който години наред е бил част от ежедневието на града. В експозицията е пресъздадена работната обстановка на Калина Грънчарова - позната на поколения жители като глас от местното радио. Посетителите могат не само да чуят истории от миналото, но и сами да застанат пред микрофона и да запишат свой разказ. 

"В голямата зала имаме щандче, от което сме показали различни модели телефони от тяхното възникване. Съвсем насреща е работната обстановка, кабинетът на Калина, нашата движима културна ценност, която в миналото беше гласът на Тутракан. Всеки чакаше нейното включване в 12:00, за да разкаже новините и да поздрави съответно всеки рожденик. 

Така имаше една традиция, хората всеки ден се поздравяваха едни други за рождените дни и всеки чакаше да си чуе поздрава и нейния глас. 

Имаме направено интерактивно радио, което разказва – като се завърти бутонът, всеки посетител трябва да си намери станция, за да си изслуша съответното радио. А за Калина пропуснах - има микрофон, на който всеки посетител може да седне, да натисне, да разкаже нещо, да каже нещо. И след това на радиоточката, със шапката на радиото, предаването „Тутракан“ започва да тече - разказът на самия посетител."

Старите телефони също крият изненади. Някои напомнят за времената на импулсните разговори и телефонните линии с различни услуги. Има и възможност посетителите да чуят истории, предоставени безвъзмездно от Българското национално радио. А в залата с радио - и телевизионните приемници може да се проследи как устройствата, които някога са заемали половината стая, постепенно се смаляват до днешните тънки екрани. 

В края на експозицията посетителите стигат до смартфона - устройството, което днес събира в себе си функциите на радио, телевизор, фотоапарат и телефон. Пътят от тежките приемници до малкия екран в дланта ни показва колко бързо се променя светът. Но някои неща остават непроменени - нуждата да общуваме, да споделяме новини и да пазим спомените си. 

За директора на музея Величко Атанасов част от тези спомени са съвсем лични. Сред експонатите има малък червен телевизор, принадлежал на неговите баба и дядо.  

"Този телевизор беше на моите баба и дядо и аз на този телевизор… мил спомен ми е световното първенство 94-а година, когато на черно-бял екран гледах как биехме Германия с 2 на 1. И винаги когато видя тоя телевизор, се сещам за него. И много хора, които идват днес, когато видят отличните радиа, грамофони, си спомнят за това какво са имали вкъщи и такива мили спомени, които им възвръщат всеки ден."

В Тутракан старите вещи получават нов живот. А музеят се превръща в място, където историята не стои зад стъкло, а проговаря - с гласа на радиото, с шума на старата техника и със спомените на хората, които са я използвали.

Още чуйте в звуковия файл.