Психичното здраве в България: Преход, воайорство и постоянна тревожност

"Роклята на деня", в която се облича човешкия проблем и какво се крие под булото на тревожността днес" - темата в този епизод на здравния подкаст на БНР "В центъра на системата" с автор и водещ Гергана Хрисчева.

Гости по темата са:

Яница Петкова - социологическа агенция МЯРА

Д-р Калина Йорданова - клиничен психолог, докторска степен по психоанализа и антропология в Университетски колеж Лондон, сега работи в София като психотерапевт на жертви на изтезания, домашно насилие и трафик с хора

Михаил Михайлов - клиничен психолог, психотерапевт и педагог, специализирал психоанализа, психоаналитична психодрама и психоонкология

Психичното здраве в България: по-малко стигма, но още търсим език за уязвимостта

Българите през 2026 г. отново очакват по-често подкрепа, а не отбягване, когато някой сподели психичен проблем. Това показва третата вълна на националното проучване за нагласите към психичното здраве, поръчано от Фондация "КОЖА - платформа за психично здраве" и проведено от социологическа агенция "Мяра".

Клиничният психолог Калина Йорданова, клиничният психолог и психотерапевт Михаил Михайлов и социологът Яница Петкова обсъдиха какво се променя в общественото отношение към психичното здраве и защо разговорът още не достига до реалната промяна.

Връщане към по-голяма толерантност

Проучването проследява едни и същи индикатори в три вълни - през 2020, 2023 и 2026 г. Според данните през 2026 г. 53,7% от запитаните очакват човек, който признае психично разстройство, да получи подкрепа от околните, докато 46,3% смятат, че ще бъде отбягван. През 2023 г. съотношението беше обратното: 58% очакваха отбягване.

"Правим едно завръщане към повече толерантност“, коментира Яница Петкова. Тя обясни, че след периода на самозатваряне през пандемията и след началото на войната в Украина през 2023 г. обществото изглежда отново по-готово да признае проблема и да насочи човека към помощ.

Позитивна промяна се отчита и в готовността за търсене на специалист. 65,3% от респондентите определят консултацията със специалист като най-добрия избор при психичен или емоционален проблем, а делът на хората, за които визитата при психиатър е срамна, намалява от 18% през 2023 г. на 12% през 2026 г.

Говорим за психично здраве, но не винаги го преживяваме

За Калина Йорданова въпросът не е само дали обществото познава думите „депресия“, „тревожност“ или „шизофрения“. "Мога ли да говоря за психичното здраве" означава дали мога да остана на терена на собствената си уязвимост, когато съм в отношения с другия“, заяви тя.

Според нея готовността да потърсиш помощ не означава автоматично готовност да останеш в истински обмен с другия -със семейството, лекаря или терапевта. "Във връзката терапевт-пациент нямаме еднопосочно назоваване на проблем, а трябва да имаме обмен между двама души", каза Йорданова.

Тя видя в данните колебание между тревогата да изложиш себе си на погледа на другия и нуждата от помощ. "Обществото се колебае колко може да понесе собствената си уязвимост и уязвимостта на другия", обобщи тя.

Тревожност, стрес и илюзорният контрол

Михаил Михайлов свърза по-високите предразсъдъци през 2023 г. с продължителния колективен стрес - пандемията, войната и екзистенциалната несигурност. Според него част от обществото реагира с разграничаване: "другият е слаб, аз съм силен", а това създава илюзорно усещане за контрол.

"Когато сме достатъчно дълго в стрес, преминаваме в дистрес. От солидарност много бързо можем да стигнем до стигмата", каза той. Според Михайлов черно-бялото мислене позволява на хората да се дистанцират от психичното страдание, вместо да го признаят като възможна част от собствения си живот.

Той посочи и нарастващи нарцисични реакции в ежедневието - от нарушаване на дребни правила до демонстриране на превъзходство. „Това е балон, който като се спука, носи повече вреди, отколкото полза", коментира психологът.

Децата не са "престъпници"?

Разговорът засегна и тежките случаи на младежка агресия. Калина Йорданова предупреди, че психичното страдание не бива механично да се обвързва с престъпност или насилие, или агресия.

Според нея ключовото е как в ранна възраст се изгражда връзката с другия - в семейството, в общността и чрез моделите, които детето вижда.

"Психично-здравният въпрос е основно въпрос за превенция", подчерта Йорданова. Тя посочи, че в България психичното здраве често се практикува като реакция при криза, а не като системна грижа в общността.
Липсват младежки пространства и доверие

Михаил Михайлов припомни, че в училищата се провеждат програми, но те често не водят до устойчива промяна. "Имаме много млади психолози, те правят непрекъснато нещо в училищата. Въпросът е, че то не е ефективно", каза той.

Според Яница Петкова проблемът е по-дълбок: недоверие към институциите, атомизация на обществото и липса на младежка политика. "Трябва да се създадат пространства, в които младите хора да се социализират извън училището", заяви Петкова.

Тя посочи и ролята на социалните мрежи: "Фактът, че те снимат с камера, според мен удължава биенето на човека, който е посредата." Насилието се превръща в спектакъл, а не в събитие, което средата спира.

Какво следва

Данните от третата вълна показват, че стигмата отслабва и че все повече хора признават нуждата от професионална помощ. Но гостите бяха единодушни, че декларативната промяна трябва да се превърне в реална подкрепа - по-достъпни услуги, превенция в училище и общността, доверие към институциите и по-дълъг обществен разговор.

"Трябва да останем на терена на трудната тема, да се попитаме: аз какво мога да направя?", каза Михайлов.

"Промяната ще стане след тази саморефлексия - да остана в трудното и да се откажа от нещо свое, за да дам подходящия пример."

Още в интервюто на Гергана Хрисчева с Михаил Михайлов, д-р Калина Йорданова и Яница Петкова.

Очакваме вашите сигнали, коментари и предложения на имейл: gergana.hrischeva@bnr.bg

Всички епизоди на подкаста ще намерите: Binar, Spotify.