Павел Антонов: Някой иска да пипа медиите, не само в Чехия

Протестите в Чехия в защита на обществените медии са сигнал за много по-широк процес, който се развива в Европа и поставя въпроса за независимостта на журналистиката, общественото доверие и ролята на медиите в демократичното общество. Това коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Павел Антонов, изпълнителен директор на "БлуЛинк".

По отношение на протестите в Прага и други чешки градове, предизвикани от опасения за промени в модела на управление и финансиране на обществените медии, Павел Антонов подчерта, че случващото се не е изолирано явление.

"Очевидно някой иска да пипа медиите и за съжаление не само в Чехия. И конкретно обществените медии. Такива неща срещу обществените медии наблюдаваме от доста години."

Според него обществата в редица европейски държави са свидетели на все по-силни опити да бъде отслабена обществената функция на журналистиката.

"Много е интересно. В известен смисъл е страшно, но също така и обнадеждаващо това, което се случва. От една страна, е страшно, защото наблюдаваме през последните десетилетия все по-засилващи се опити да се изтръгне обществената функция на медиите и на журналистиката като цяло."

По думите му, тази функция е ключова, защото е пряко свързана със защитата на обществения интерес.

По отношение на опитите за ограничаване на независимостта на медиите Антонов даде примери от различни европейски държави.

"Имахме подобни развития в Словакия, в Полша, дори във Великобритания. С години там имаше дебат на тема колко трябва и до каква степен обществото и държавата да поддържат BBC."

По повод ситуацията в Унгария той припомни процесите, протекли по време на дългото управление на Виктор Орбан.

"В Унгария имахме обратния процес. По време на управлението на Виктор Орбан беше поставен под пълен контрол и зависимост не само секторът на обществените, но и на частните медии."

По отношение на реформите, предложени след идването на власт на Петер Мадяр, Антонов посочи, че има стремеж към възстановяване на независимите институции и обществената функция на медиите.

"Там някак си се опитват да ги възстановят, което говори много добре за заявките на новото правителство да възстанови демократичните институции. Обществените медии, а също и обществената отговорност на журналистиката, са изключително важен елемент от демокрацията."

Значителна част от разговора беше посветена на различните модели за финансиране на обществените медии. Антонов обясни, че системата на лицензионни такси, използвана в миналото в редица европейски държави, цели да осигури независимост от текущите политически решения.

"Моделът означава, че всеки потребител плаща определена такса, която отива директно във фонд, чрез който се финансират обществените медии."

Според него именно затова предложенията в Чехия тези такси да отпаднат пораждат сериозни опасения.

"Това предизвиква огромни притеснения, защото няма да има вече гарантирано финансиране и функционирането на тези медии става предмет на политически пазарлъци. Повишава се и възможността за контрол."

Коментирайки предложенията в Унгария, той отбеляза, че там се търсят механизми за по-дългосрочна предвидимост.

"Мадяр предлага обществените медии да продължат да се финансират от държавния бюджет, но да има по-силни законови гаранции за предвидимост и независимост."

"Предлагат се тригодишни бюджети, които да се приемат със специален закон, формула за държавно финансиране, обвързана с броя на домакинствата, задължителна годишна индексация с инфлацията и независим Съвет за обществените медии."

По отношение на кризата на доверието към медиите Павел Антонов подчерта, че проблемът далеч надхвърля въпроса за конкретни редакции или журналистически организации.

"Най-важният фактор, който засяга изцяло формирането на обществената комуникационна среда, е общественото доверие."

Той посочи, че съвременното общество често подценява значението на доверието като основа на демократичния процес.

"Ние някак си пренебрегваме и подценяваме това нещо, но факт е, че журналистиката с нейните норми, включващи обслужване на обществения интерес, защитаване на малцинствени гласове и контрол над управляващите, има ролята да гради доверие, да гради консенсус в обществото, и взаимно разбиране."

Според него отслабването на тази функция води до сериозни последици.

"Без нея обществата попадат в едно хаотично, полуразпадно състояние на обществената си комуникация, в което разломите, войнстването, взаимното изключване и зачеркване са доминиращи."

"По този начин се уврежда способността на едно общество да взема рационални решения в собствен интерес."

Антонов обърна специално внимание и на влиянието на дигиталната среда върху медийната екосистема.

"Дигитализирането на средата с нейните алгоритми и с контрола, който се вкарва в нея, включително и от собствениците на мрежите."

По думите му, именно затова защитата на журналистическите стандарти става още по-важна.

"Ние сме длъжни – като общество и като професионалисти, и журналисти – да запазим тази функция, тъй като без нея демокрацията става много уязвима. Не само в България, не само в Чехия."

По повод българската медийна среда и заявените намерения от новото правителство за нейното "оздравяване" Павел Антонов заяви, че предпочита друг подход към темата.

"Думата "оздравяване" не ми е любима, но има нужда от укрепване, защото средата е много отслабена и уязвена. И то не само от политически интереси и натиск, а и от бизнес интереси и натиск, които я просмукват. Това преплитане между политически и икономически интереси доминира собствеността върху медиите и по този начин не оставя поле за журналистите да си вършат журналистическата работа."

Той подчерта, че "журналистиката не е да държиш един микрофон или да пишеш на един компютър някакви неща, които някъде се публикуват. Журналистиката е обвързана с много по-сериозен пакет от норми и задължения. Ако искаме да я имаме и да ползваме нейните преимущества, би трябвало да я съхраняваме."

По повод случаи, в които представители на властта дават оценки на обществените медии или се опитват да влияят върху начина им на отразяване, Антонов беше категоричен:

"Изказвания от сорта "това радио ми харесва, това радио не ми харесва" не са начинът."

Според него подобни действия предизвикват неприятни исторически асоциации.

"Това предизвиква спомени за контролираните медии на авторитарния режим и начина, по който държавата си ги ползваше като механизми за налагане на своята политика."

Той обаче постави и по-фундаментален въпрос за отношението на политическите партии към независимата журналистика.

"Това правителство, следващото правителство, политиците въобще – те имат ли интерес от подобно укрепване на медийната среда? Или на всички партии им е удобно журналистите да бъдат слаби, а в същото време да знаят, че който е на власт ще получава гарантирано отразяване и няма да има много критика към него?"

Според Павел Антонов ключът към решаването на проблема е в самото общество, "защото чехите излизат и хиляди хора и защитават обществените си медии. Българите трябва да проумеем, че трябва да защитим независимостта и капацитета за доверие на медиите, колкото понякога и да не ни харесва, защото една независима медия един път ще критикува една партия, друг път – друга. Това е голямата промяна, която трябва да постигнем в България."

Целия разговор на Николета Атанасова с Павел Антонов може да чуете в звуковия файл.