Росен Миланов се завръща на подиума с Радиосимфониците

Росен Миланов се завръща на диригентския подиум със Симфоничния оркестър на БНР на концерта им на 6 ноември 2026 г. от 19:00 ч. в зала "България". Солистка ще е мецосопраното Виолета Радомирска. Двамата гости са започнали кариерата си в световноизвестния Детски радиохор.

Програмата обединява три ярки произведения от първата половина на XX век – "Четири скици за голям оркестър" от Димитър Ненов, вокалния цикъл "Шехеразада" от Морис Равел и Петата симфония от Сергей Прокофиев.   

Една от значимите ранни творби на Димитър Ненов, създадена през 1924–1925 г., когато той е едва на 24 години, ще е българското произведение в програмата. 

Композитор, виртуозен пианист и интелектуалец с интереси в литературата, философията, архитектурата, физиката, математиката и Ненов е и пръв музикален уредник на Радио София с ключова роля в създаването на музикалните му състави.

Композиторът разказва, че първоначалният замисъл на "Четири скици за голям оркестър" е свързан с филмови сцени. В четирите части "Въжделение", "Копнеж", "Гротеска" и "Танц" се преплитат влияния от късния романтизъм и европейския модернизъм, пречупени през самобитния творчески почерк и музикалното въображение на Димитър Ненов. От съзерцателната лирика през гротескните образи до динамичния танцов финал, произведението впечатлява с ярки контрасти, колоритна оркестрация и смел хармоничен език.          

Поетичният свят на Морис Равел ще оживее във вокалния цикъл "Шехеразада" със солист Виолета Радомирска. Създаден през 1903 г. по стихове на Тристан Клингзор, цикълът е вдъхновен от очарованието на Изтока и приказния свят на "Хиляда и една нощ". Равел се обръща към образа на Шехеразада още през 1898 г. с идеята за опера, от която се ражда оркестрова увертюра. Няколко години по-късно композиторът се завръща към същия поетичен свят, този път чрез човешкия глас. Трите песни "Азия", "Омагьосаната флейта" и "Безразличният" рисуват картини на далечни земи, съкровени желания и неуловими чувства. Равел изгражда изключително фин диалог между гласа и оркестъра, използвайки прозрачни тембри, деликатни нюанси и изящни хармонии. Думите и инструменталните багри се преплитат в единно звуково цяло, а вокалната партия изисква както техническо майсторство, така и чувствителност към поетичния език и музикалната изразност на френската традиция.     

Кулминацията на вечерта ще е Петата симфония от Сергей Прокофиев. Написана през лятото на 1944 г. в разгара на Втората световна война творбата се превръща в художествено послание за силата и устойчивостта на човешкия дух. Премиерата ѝ е на 13 януари 1945 г. в Москва под диригентството на самия композитор и се превръща в един от големите триумфи в неговата кариера. В четирите части на симфонията се разгръща мащабен музикален свят – от широките епични линии на началото през острия ритмичен пулс и характерната за Прокофиев ирония до проникновената лирика и неудържимата енергия на финала. Произведението съчетава монументален размах, драматично напрежение и усещане за жизненост и устрем.

Един от най-успешните български диригенти, Росен Милановeобичан и от публиката, и от музикантите. Музикален директор на Симфоничния оркестър на Колумбъс, Симфоничния оркестър Шоутокуа, Симфоничния оркестър на Принстън и Фестивала на Принстън, които под негово ръководство изграждат отличната си артистична репутация. От 2003 до 2008 г. е главен диригент на Симфоничния оркестър на БНР, ръководил е и Нов симфоничен оркестър, Филаделфийския оркестър, и всепризнатия учебен оркестър в Ню Джърси. Работил е със симфоничните оркестри на ВВС, Ню Джърси, Астурия, Любляна, Колорадо, Детройт, Индианаполис, Милуоки, Балтимор, Сиатъл, Чикаго, Форт Уърт, както и с Националния симфоничен оркестър в Кенеди център, по образователните проекти Link-Upв Карнеги Хол, с Оркестъра на Св. Лукас и с Гражданския оркестър в Чикаго. Работил е с Оркестр де ла Сюис Романд, Ротердамската филхармония, Софийската филхармония, Оркестрите в Олборг, Латвийската, Унгарската и Мексиканската национални филхармонии, оркестрите в Торонто, Ванкувър, филхармониите на Квазулу-Натал и Кейптаун, националните симфонични оркестри на Колумбия и Коста Рика, както и симфоничните оркестри в Сао Паоло, Бело Оризонти и Нова Зеландия. В Япония е дирижирал NHK, Сапоро, Токио и Центъра Хього, както и с филхармониите на Сингапур, Малайзия и Хонконг.

Маестро Миланов е работил със световноизвестни артисти като Йо-Йо Ма, Ицхак Пърлман, Джошуа Бел, Рене Флеминг, Мидори, Хилъри Хан, Доън Ъпшоу и Андре Уотс. Страстта му към новата музика е подтик за много световни премиери на произведения на Дерек Бермел, Мейсън Бейтс, Керълайн Шоу, Филип Глас, Ричард Даниелпур, Николас Мо, Габриел Прокофиев и други. Росен Миланов е популярен с успешната си работа за оперни и балетни постановки, сред които се отличават "Лейди Макбет от Мценска околия" в берлинската Komische Oper, премиерата на "Мазепа" и отличената като най-добра продукция в Испания "Синята брада" в Овиедо, постановките на "Травиата", "Аида", "Риголето" и "Евгений Онегин" в Колъмбъс, както и "Албърт Херинг", "Севилският бръснар" и Cosi fan Tutte на Принстънския фестивал. Работи успешно с New York City Ballet и най-известните хореографи на нашето време като Матс Ек, Бенджамин Милепиед, Алексей Ратмански, в аплодираното от критиката възраждане на "Лебедово езеро" в Цюрих, Париж и Ла Скала, както и в "Ромео и Жулиета" в Колъмбъс.                 

Виолета Радомирскае звезда на престижни европейски оперни сцени, като Миланската скала, Цюрих и Люцерн. Солистка на Детския хор на БНР, тя учи оперно пеене при Александрина Милчева в Музикалната академия. Още през първата си година там тя печели награда в Националния конкурс "Светослав Обретенов". Две години по-късно дебютира на Софийската опера в първата си значима роля в "Севилският бръснар" и отново печели награда конкурс "Светослав Обретенов".  

От 1999 г. живее в Цюрих, Швейцария, където в продължение на 15 години работи в различни музикални институции, а по-късно е свободен артист. В Цюрих участва в "Саломе", "Слай", "Любопитните дами", "Ернани", "Риголето" и "Хубавата Елена" под диригентството на Николаус Харнонкур, Нело Санти, Валери Гергиев, Марчело Виоти, Уилиам Кристи и др., а в Люцерн – в "Кармен", "Вълшебната флейта", "Армида", "Прилепът", "Дидона и Еней" и много концерти. През сезон 2018/2019 дебютира в Миланската скала в "Електра". Следват изяви със Софийската опера с ролите на Кармен, Амнерис, Олга, Малика, Малколм, Еболи, Ана Каренина и Полина, както гостувания на оркестъра на RAI, Мюнхенския радиооркестър, Симфоничния оркестър на БНР, Софийска и Плевенска филхармонии.

Билети в Рекламно-информационния център на БНР (бул. "Драган Цанков" № 4) и в мрежата на Ивентим.