БНР Трафик+

събота, 31 октомври 2026, 10:13

Димитровденски събор в габровското село Гарван

Димитровденски събор в габровското село Гарван

СНИМКА: ФБ/БЪЛГАРСКОТО НЕДЕЛНО УЧИЛИЩЕ

Размер на шрифта

В габровското село Гарван днес местните жители посрещат гости на традиционния Димитровденски събор. За гостоприемството на хората от този край се носят легенди, но всички, които са сядали на трапезата им знаят как посрещат - със сърце и с богата трапеза.

Акцентът на празника обаче е друг, а именно съхраняването на бита и традициите, и затова в Гарван обявиха първи празник на престилката, като символ на женския труд в миналото, и слагат началото на етнографска колекция в местното читалище и на една нова история.

Част от тази история са българските преселници в румънското село Извоареле, с които домакините поддържат приятелство и партньорство от няколко години. 

Предците на днешните нашенци от румънското село Извоареле преминават Дунава, бягайки от османлиите, и заживяват отвъд реката, в румънския окръг Телеорман, като първите заселници са стъпили по тези земи още преди 400 години, разказват хората от селото, които са се заели да проучат далечните си корени.

Селото се намира между Зимнич и Александрия и днешните му жители, около 2000 души, представляват една самобитна общност на етнически българи в Южна Румъния. Сънародниците ни на север от нас имат своя организация и български неделни училища както в Извоареле, така и в Букурещ. Учителката Виорика Роман учи на майчиния им език повече от 40 деца, от 6 до 18-годишни, от семейства, които са избрали да останат българи, но това се оказва все по-трудно, казва млада жена.

Виорика учи децата на български народни песни и танци. Групата печели симпатии и награди от фолклорния събор „Златната гъдулка“ в Русе и от конкурс сред българските неделни училища от цял свят. Съставът е част и от празниците на общността в селото, в която Трифон Зарезан е на особена почит, добавя събеседничката ми.

Глобализацията, разбира се, променя живота в тази някога затворена общност на етнически българи, в която допреди 30 години живеели 4500 души, а днес са наполовина. За да не се загуби материалното наследство от предците им, Виорика започнала да събира носии и части от тях.

За да опазят езика и идентичността си, хората от Извоареле създават своя асоциация „Български извори“. Неин председател е Михаил Леку. С него и баща му Петър разговаряме за ролята на президентската институция за състоянието на българските етнически общности. Надеждата им е и с помощта на следващия президент да се доближат до историческата си родина.

Михаил разказва, че румънците хвалят трудолюбието на семействата от Извоареле, които носят фамилии като Шопов, Димитров и така нататък.


Още чуйте в звуковия файл.