Ройтерс: Атаките в Черно море са тест за "червените линии" на НАТО

След седем удара по товарни кораби в близост до държавите членки на НАТО Румъния и България миналия месец оглавеният от САЩ военен пакт обяви, че ще разположи самолети за морско патрулиране, радари и дронове, за да укрепи източния си фланг в Черно море, отбелязва в свой коментар днес Ройтерс.

Три дни по-късно, на 23 октомври, друг кораб беше ударен в непосредствена близост до румънските териториални води. А миналата седмица гръцки контейнеровоз беше потопен от военноморски дронове в изключителната икономическа зона на България.

Непрестанните атаки показват как ескалиращата морска война между Русия и Украйна се превръща в сериозно предизвикателство за НАТО в Черно море, което оставя изложени на риск страни като Румъния и България.

Военни анализатори заявяват, че нямат почти никакво съмнение, че това са руски атаки. Военноморски дрон, забелязан на видеозапис от последната атака, приличал на руски модел, според компанията за морска сигурност "Амбри".

"Мисля, че това безспорно е ескалация", заяви Сидхарт Каушал, старши научен сътрудник в лондонския аналитичен център RUSI.

Русия отрича да нанася удари с дронове срещу съседите на Украйна и твърди, че именно европейските правителства ескалират войната в Украйна, като ѝ предоставят военна помощ. Министерството на отбраната на Русия не отговори на запитването за коментар по тази статия.

Анализатор: Русия тества "червените линии"

Много от корабите, ударени през октомври, бяха на котва в близост до или пътуваха към или от ключов румънски канал, използван от Украйна за износ. Един от тях се намираше в румънски териториални води, докато останалите осем бяха в изключителната икономическа зона на Румъния или на България.

Юлия Джоя, директор на програмата за Черно море в базирания във Вашингтон аналитичен център Близкоизточен институт, заяви, че руските атаки отчитат нежеланието на Запада към ескалация.

„Става въпрос за тестване на тези „червени линии“ при пълно съзнание, че ние ще направим всичко възможно, за да предприемем най-минималните мерки“, каза Джоя, като направи сравнение с руските нарушения на въздушното пространство на НАТО с дронове през последните години.

Представител на НАТО заяви, че действията на Русия, целящи да разубедят съюзниците от пакта да подкрепят Украйна, представляват сериозна заплаха за сигурността и че ангажиментът на алианса да защитава всички свои членове, включително тези по Черно море, е „непоколебим“. 

Представителят посочи, че има явна нужда от икономически ефективни средства за противодействие на дронове, но че Алиансът вече се е ангажирал да инвестира над 40 милиарда долара в такива средства през следващите 5 години.

Черно море е ключов воден път

За Румъния Черно море е ключов воден път за търговия и място, където се намира нейният офшорен проект „Нептун Дийп“, който ще я превърне в най-големия производител на газ в Европейския съюз през следващата година. През август към „Нептун Дийп“ се е приближил военноморски дрон.

Букурещ обвини Русия в „систематични“ удари срещу граждански кораби, но не стигна дотам да приписва конкретни атаки, като се позова на необходимостта от криминалистични доказателства. София не обвини Русия, но заяви, че някои от атаките изглеждат в нейна полза.

Ударите идват в момент, в който Вашингтон преосмисля военното си присъствие в Европа, тъй като насочва вниманието си към Китай. Миналата година САЩ изтеглиха 1000 войници от Румъния.

„Това е момент в трансатлантическите отношения, който Путин вероятно иска да използва“, заяви високопоставен румънски представител: „Вниманието на ЕС и НАТО е важно, а техните сили в момента са насочени към север и към балтийските държави.“

Макар НАТО да е засилило своето „разширено присъствие на предната линия“ за балтийските държави и Полша, Джоя заяви, че не е направило същото в Румъния въпреки исканията на Букурещ.

„Брюксел и Вашингтон все още не изглежда да са решили дали Черно море е изцяло част от ангажимента на НАТО.“

Румънският представител подчерта спешната нужда на Румъния от ракети „земя-въздух“ и радарни системи за противодействие на заплахите.

Джоя заяви, че ограничената наличност на евтини оръжия за прехващане, изострена от войната в Иран, е основен проблем за Запада.

Близо 400 ударени кораба през миналата година

Вълната от удари по корабоплаването в Черно море е прекъснала един от основните канали за износ на зърно и петрол, използвани от Русия и Украйна.

Двете страни са нанесли удари по 317 търговски и други кораба в Черно море и Азовско море между май и октомври, което представлява повече от четирикратно увеличение спрямо 74 кораба, по които са нанесли удари през предходното полугодие, според Томас Алекса, старши анализатор в „Амбри Аналитикс“.

Темпото на атаките варира в навечерието на петата годишнина от мащабната руска инвазия през февруари.

Украйна е извършила 137 атаки срещу кораби в сравнение с 92 руски през третото тримесечие, докато през октомври Русия е нанесла 38 удара в сравнение с 5 украински, посочва „Амбри“.

Срив на износ на зърно от Украйна и Русия

Пристанищата са сериозно повредени, а износът е спаднал драстично, което принуждава Русия и Украйна да търсят алтернативни маршрути за износ.

Русия е изнесла едва 0,3 милиона метрични тона зърно през септември през Черно море и Азовско море, което е спад спрямо 4,74 милиона метрични тона през същия месец миналата година, според руски данни за износа, с които разполага Ройтерс.

Украйна преустанови дейността на пристанищата си на Черно море в края на юли поради руски атаки, което я накара да пренасочи обемите към речни пристанища по Дунав и оттам през румънския канал „Сулина“ и на юг през румънския участък от Черно море.

Въпреки този алтернативен маршрут износът на зърно от украинските пристанища се срива до 0,81 милиона метрични тона през септември в сравнение с 2,1 милиона през септември миналата година, сочат правителствените данни.

По-нататъшното намаляване на тези обеми остава основната цел на Русия, а второстепенната цел е да се тества НАТО, заяви Андрий Риженко, военноморски анализатор и бивш висш украински военноморски офицер.

Зеленски предупреждава за хранителна криза

Атаката от миналата седмица се случи, докато министрите на отбраната и военните шефове на Румъния, България и Турция - друга черноморска държава от НАТО, се срещнаха в София, за да обсъдят ситуацията.

Министърът на отбраната на Турция, която очаква отговор от Москва и Киев по предложението за ограничено морско примирие, използва срещата, за да предупреди Русия и Украйна да прекратят атаките.

Турция контролира транзита на военни кораби през Босфора и Дарданелите съгласно Конвенцията от Монтрьо.

Няколко държави, сред които Египет, Турция и Индия, настояват за морско примирие, за да се предотвратят последствията от прекъсването на корабоплаването в момент, когато световните цени на горивата и зърното са скочили.

Държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви в събота, че има нарастващ международен интерес към ограничено примирие.

Русия отхвърли идеята за ограничено морско примирие, което според нея би дало отдих на Киев. Украинският президент Володимир Зеленски би тревога.

„Всички говорят за дизела и забравят за зърното. След месец-два всички ще започнат да говорят за селскостопанска криза“, заяви той миналия месец.