Родителите трудно разбират за тормоз в училище, учителите го подценяват

Конфликтът е нормална част от живота, дейностите и ежедневието на хората. Дали чрез спор дали чрез дискусия - той създава възможности да се разреши една ситуация. Затова е важно да развиваме умения за разрешаване на конфликти - да се изслушва другия, да се поставиш на мястото му.
Тормозът и булингът нямат нищо общо с начина на решаване на една конфликтна ситуация и обикновено това, което е в основата и в мотивите за такъв тип поведение на тормоз и на буулинг, не е същото, което е в основата на конфликта. При тормоза често самият човек, който провокира и тормози другите, не е наясно с мотивите, има преживяване за огромен дискомфорт, напрежение, за гняв, което не може да бъде изразено по друг начин, освен чрез агресия.

Това обясни пред БНР-Радио София Мариета Гечева, психолог и програмен директор направление "Закрила на деца" във фондация "Лъчезар Цоцорков".

• В първия четвъртък на месец ноември отбелязваме Международния ден срещу насилието и тормоза в училище, включително кибертормоза. Отбелязва се от 2020 г. след Резолюция, приета по време на 40-ата сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО и насочва вниманието на учениците, родителите, образователните власти и редица сектори, включително технологичната индустрия, към предотвратяване на онлайн насилието и другите форми на тормоз в училище.

Психологът допълни, че в случай на тормоз, трябва да се опитаме да вникнем какво го кара да се чувства толкова зле, че да се държи зле и с другите хора.

"Кибертормозът е това, което отличава днешната среда на учениците в сравнение с 20 години назад. Той е сравнително нова форма на тормоз заради средствата, които се ползват, но реално това, което се случва при него не е много по-различно от това, което би се случило и на живо. Той става ежедневна част от живота на учениците. Тяхното общуване до голяма степен е преместено в тази дигитална среда и в нея са и офлайн способите за тормоз - вербално или социално насилие, изолиране от групата, подигравки и прочие."

Гечева отбеляза, че тормозените деца мълчат от страх, недоверие към възрастните, социалния натиск.

Ако случай е стигнал до родителите, значи нещата са станали нетърпими. Учителите по-лесно могат да забележат тормоз, но подценяват проблема. Заради това, че са по-тихи и мълчаливи, изолираните деца могат да се възприемат като по-срамежливи.

• Напомняме, че Националният телефон за деца, подложени на тормоз или в риск, е 116 111. Линията е безплатна, денонощна и анонимна. В България има консултативната линия 124 123 и чат канал - услуга, предоставяна от Центъра за безопасен интернет. Там може да разговаряте с човек, от който да получите информация за рисковете при подрастващи, свързани с използването на интернет и възможностите за справянето с тях. Консултациите са подходящи за деца, родители и учители, а консултативната линия отново е анонимна.