Интервю
Саманта Швеблин: Като писател усещам, че мога да владея напрежението
петък 6 ноември 2026 12:13
петък, 6 ноември 2026, 12:13
Саманта Швеблин
СНИМКА: Вяра Николова
Размер на шрифта
В края на октомври аржентинската писателка Саманта Швеблин представи в София новата си книга "Доброто зло", в превод на Калоян Игнатовски. Тя е една от най-интересните представителки на новата вълна на латиноамериканската литература. Родена е в Буенос Айрес, но от 2012 г. прекарва по-голямата част от годината в Берлин.
Повод за гостуването на Саманта Швеблин в София е покана на Културния център на Софийския университет. Разговорът с писателката се проведе в аулата на университета, като в него се включи и Георги Господинов.
Саманта Швеблин разказа повече за различните състояния на доброто зло, кога едното се свързва с другото, но също за писането на разкази и другите си книги, преведени на български език – сборника с разкази "Седем празни къщи" и романите "Отрова" и "Хиляди очи", номинирани за наградата международен "Букър".
Наскоро Саманта Швеблин стана първият носител на новоучредената награда "Аена" за испаноамериканска проза. Отличието е на стойност един милион евро и се присъжда за вече публикувано произведение. Писателката го печели именно със сборника си с разкази "Доброто зло“.
Саманта Швеблин е, че тя не обича да поставя литературата си в определен жанр. По време на срещата с българската публика тя разказа, че нейните любими автори са трудни за определяне от гледна точка на жанра, защото стиловете им са разнопосочни.
Малко преди срещата с българските й читатели Радио София се срещна със Саманта Швеблин, която разказа повече за сборника "Доброто зло", писането на разкази и романи и кои са предизвикателствата на съвременния човек.
"Историите могат да възникнат по много начини. Понякога може да е образ, звук или нещо, което съм прочела, но зад тях винаги има някакъв шум. Онова, което определяме като странно, всъщност е много по-близо до нас, отколкото си мислим. Когато пиша, се стремя да доближа читателя до състоянието да се чувства странно и да го свърже с нещо, което за него наистина е по-близко, отколкото си мисли", каза Саманта Швеблин.
"Като писател усещам, че мога да владея напрежението, което се оформя, много по-добре, когато историята има силата на разказа. Много обичам да пиша романи. Силно харесвам този жанр, то е като да вървиш по пътя. Караш спокойно по него, гледаш пейзажа срещу себе си, правиш си заключения и отново тръгваш по пътя. Краткият разказ е като портал. В един момент си от едната страна на вратата, а след две минути си от другата. Това променя много бързо светогледа. Светът изглежда вълшебен и сякаш си в друго измерение. Много обичам тази рязка промяна, която настъпва", споделя Саманта Швеблин.
Какво още каза аржентинската писателка, можете да чуете в интервюто на Вяра Николова със Саманта Швеблин.
По публикацията работи: Полина Начева
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
