Хендрик Онезорге за САЩ: Европа трябва да използва прозореца, който се отваря!

При цялото задоволство от звучния шамар за Доналд Тръмп на междинните избори Европа не трябва да забравя, че той остава в Белия дом до януари 2029 година. И тъй като той продължава да не харесва либерална Европа, Владимир Путин продължава да се опитва да я раздели, а двамата заедно - да начертаят новата архитектура за сигурност на нашия континент, за европейците този меланж означава екзистенциална необходимост да се координират по-добре - както в отбраната, така и спрямо "сделките" с Вашингтон, особено в енергетиката. За д-р Хендрик Онезорге, американист от университета в Бон и директор на тамошния Център за стратегически изследвания, Европа трябва да използва прозореца, който се отваря.

Европа напълно основателно реагира сдържано на забележителната победа на демократите, защото във външнополитически план компетенциите остават при президента. Надявам се, че европейците ще възприемат този изборен резултат като шанс за възстановяване на партньорството и добре ще обмислят стратегията си. В Конгреса влизат нови лица, с които можем да възобновим диалога, но не бива да сме странични наблюдатели, а трябва да бъдем проактивни. Надеждата, че нещата ще се променят от само себе си, не е стратегия.

Какви конкретни стъпки трябва да предприемат европейските съюзници на Съединените щати?

Аз бих откроил четири точки. Да развием нашите способности в отбраната, въоръжаването и търговията. Да преодолеем зависимостта от Съединените щати в критични области като суровините, високите технологии и веригите на доставка. Трябва да укрепим институционалните връзки с Конгреса, но без да загърбваме Белия дом. Най-важното остава, че Европа трябва да изработи своя стратегия за отношенията с Америка, подчинена на нашите интереси.

В интерес на Европа е, че в Сената и в Камарата на представителите мнозинството на Демократическата партия е стабилно, а това връща Конгреса към демократичния процес на взимане на решения. За Европа ще бъде много по-лесно да работи с убедени демократи. Доналд Тръмп ще трябва да се съобразява с промененото съотношение на силите. Радостно е, че Конгресът се връща към своите пълномощия, след като през първите две години от мандата на Тръмп малко или много доброволно се отказа от голяма част от тях.

Изборната победа на Демократическата партия е успех и за политическата система в Съединените щати. Тя се оказа устойчива на сътресения. Обратът в Конгреса беше извършен с демократични, свободни и честни избори, въпреки че преди вота имаше опасения, че изборният процес няма да е толкова спокоен.

И все пак, има основателни притеснения в Европа, че мандатът на Тръмп е едва преполовен, а знаем какви беди за европейската икономика предизвикаха неговите "големи прекрасни мита" и протекционизмът в търговските отношения. Очаквате ли през втората половина от президентския мандат на Тръмп икономическият дисонанс да се задълбочи?

Няма да има съществена промяна, защото политическият стил на Тръмп няма да се промени. Той няма да стане по-предсказуем, което е кошмар за бизнеса. Проблемът е, че Сенатът сам се отказа от свои правомощия по търговски въпроси. Така че очаквам още спонтанни решения на Белия дом.

В същото време видяхме, че външнополитическите решения на Тръмп, особено в икономиката, предизвикаха вътрешно недоволство, довело в крайна сметка до съкрушителната загуба на междинните избори. Ако Тръмп и Републиканската партия мислят с два хода напред и не искат да загубят и президентските избори през 2028 година, ще се откажат от резки движения, които биха задълбочили търговските конфликти на Тръмп.

Споменахте, че Европа ще трябва да изгради контакт с новите лица на Демократическата партия, новите конгресмени и сенатори. Ако се върнем назад в историята, и особено в следвоенните години, Америка е имала силно притегателно влияние върху европейците - културно и политическо. Така наречена "мека сила". Загубата на тази обаятелност в годините на Тръмп може ли да бъде преодоляна? И изобщо - възможно ли е връщане към старите отношения?

Тази седмица прекарах в Харвард и този въпрос е може би най-обсъжданият тук. От една страна, през последните години наблюдаваме отслабване на влиянието, което наричаме "мека сила", т.е. привлекателността на културата, изповядваните ценности и дори на определени политици. Вместо това се засилва влиянието на "твърдата сила", т.е. на военната сила, на икономическата принуда.

Междинните избори в Съединените щати обаче дават надежда, че обаянието им може да се завърне, защото обратът в двете камари на Конгреса е резултат от демократично проведени избори, израз на свободната воля на американците, а те този път излязоха масово да гласуват. Нещо повече - гласуваха много млади хора и това наистина е обнадеждаващо за бъдещето на Америка. Гражданското общество е силно, въпреки ударите, които му нанесе администрацията на Тръмп.

Правилно ли Ви разбирам, че обратът, който видяхме преди две години на президентските избори, и масовата подкрепа за МАГА-движението на Тръмп са били кратко залитане в най-новата американска история?

В момента това е най-оспорваният въпрос пред американските политолози. Тръмпизмът със сигурност не е кратко залитане, въпреки че точно това ще чуете в Европа - че Тръмп ще мине и ще замине, че след това всичко ще е по старому. Носталгията по отминалите времена не е добър съветник.

Не бива да забравяме примерите от историята - такива тенденции и движения не са задължително обвързани само с един човек. Те са по-силни и по-трайни и изразяват по-дълбоки промени в обществените нагласи. Ако погледнем последните развития извън Съединените щати, ще видим друга вълна - изхвърлянето на диктатори от властта чрез свободни избори, както се случи в Унгария и Сърбия. Носителят на тази промяна са младите.

За Съединените щати тепърва ще разберем, дали политическата промяна е трайна. Никой не очаква бърз обрат, но Демократическата партия не бива да се бави с действията си. Тя има само две години, в които трябва да покаже какво иска да постигне и трябва да се концентрира върху три основни нища - политика, персонал и президент - какви политически решения предлагат, кои политици ще ги провеждат и кой ще бъде техният президентски кандидат.

Интервюто на Весела Владкова с д-р Хендрик Онезорге в предаването "Събота 150" чуйте в звуковия файл.