Енергийната сигурност изисква действия в посока електрификация на икономиката

Войните и енергийните сътресения засилват аргументите в полза на електрификацията на икономиките, тъй като правителствата се стремят да намалят излагането си на риска от волатилни цени на изкопаемите горива и да ограничат вноса.

Електроенергията все повече измества изкопаемите горива в транспорта, отоплението и промишлеността, а държавите трябва да се стремят да ускорят този преход, заяви Франческо Ла Камера, генерален директор на Международната агенция за възобновяема енергия (IRENA), по време на климатичните преговори в Анталия, Турция, предаде Блумбърг.

Една от ключовите цели на тези разговори е да се постигнат ангажименти за увеличаване на дела на електроенергията в глобалното крайно потребление на енергия – от малко над 20% към момента до 35% до 2035 г.

"Това е точно онова, което трябва да превърнем в действие, за да изпълним обещанието си. Ако не предприемем действия, няма да успеем да се справим с предизвикателството, наречено изменение на климата", каза Ла Камера в интервю за агенцията.

Електрификацията може да намали зависимостта от вносни горива, да стабилизира разходите за енергия и да засили икономическата устойчивост, отбеляза Ла Камера.

"Всички осъзнаха, че централизираната система, базирана на изкопаеми горива, не е благоприятна за енергийната сигурност", добави той.

Във вторник, в рамките на форума, се проведоха поредица от срещи, в които участваха енергийни министри, банкери и ръководители на компании, обсъждащи целите за електрификация, отбелязва Блумбърг.

"Ако успеете с електрификацията, ще намалите зависимостта си и ще се борите с изменението на климата", заяви Зафер Демирджан, заместник-министър на енергетиката и природните ресурси на Турция.

Страната домакин на форума си поставя за цел да увеличи дела на електроенергията в националното крайно потребление на енергия до 36% до 2040 г., спрямо сегашните около 22%.

Според IRENA, спадът в разходите прави възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) икономически все по-привлекателни. В доклад от юли организацията посочва, че от 2010 г. насам нормираните разходи за електроенергия са спаднали с 89% при слънчевите фотоволтаични централи, със 71% при вятърните централи на сушата и с 63% при офшорните вятърни централи.

Нарушенията в доставките на петрол и газ през Ормузкия проток, вследствие на конфликта, свързан с Иран, допълнително засилват необходимостта от ускорено внедряване на възобновяеми енергийни източници.

"Виждаме все повече правителства да разглеждат случващото се във войната и всъщност да виждат това като катализатор за тях да увеличат мащаба на възобновяемите енергийни източници в собствената си страна", каза Ребека Уилямс, заместник-изпълнителен директор на индустриалната група Глобален съвет за вятърна енергия.

"Необходими са повече инвестиции, за да се увеличи приемането на чиста енергия, особено в офшорната вятърна енергия, където първоначалните разходи са високи", посочи и Ла Камера.