Ричард Фланаган: Властта и политиката са врагове на любовта

Писателят Ричард Фланаган, носител на "Ман Букър", гостува в България в рамките на кино-литературния фестивал "Синелибри", за да представи първия епизод от екранизацията на своя роман "Тесният път към далечния север". През октомври в български превод излезе и най-новият му роман "Въпрос 7" – история, в която една семейна съдба се преплита с големите трагедии на ХХ век.

По време на престоя си у нас Ричард Фланаган даде ексклузивно интервю за програма "Христо Ботев". В разговор с Юлия Владимирова писателят разсъждава за това можем ли да разберем миналото, защо човечеството преповтаря историческите си грешки и защо съвременната литература вижда бъдещето като антиутопия. Чуйте цялото интервю в звуковия файл!

Фланаган, който е роден в Тасмания, споделя, че като дете е опознавал света чрез книгите. През литературата е възможно да разбереш нещо за живота на хората от други места – но писателят признава, че не знае как точно българските читатели възприемат неговите романи, тъй като това зависи от средата.

"Миналото е странно нещо. Всичко, което сме, е сбор от миналото. В известен смисъл изобщо няма настояще – има само минало, което преминава през нас."

"Въпреки че не знаем какво е миналото, непрекъснато се опитваме да го уловим. Смятаме, че миналото може да бъде възстановено чрез свидетелства, но когато започнем да ги изследваме, откриваме, че голяма част от тях са неверни. Независимо дали искаме, или не – не можем да се преструваме, че не сме вплетени в него, че не сме затворени в него. Затова трябва непрекъснато да се опитваме да го разберем", казва Фланаган.

Писателят продължава: "Ние наистина се учим от миналото, но злите хора умишлено остават невежи за него. Няма едно общо ние – има различни хора. Някои помнят, други не се интересуват от паметта, освен когато могат да я използват, за да създават страшни митове. Например Путин има мит за велика Русия, в която Украйна никога не е съществувала. И това е идеологическото оправдание за неговата война, която е всъщност една зла империалистическа война. Затова е важно на хората да се напомни, че това е лъжа."

По думите на Фланаган, преди 100 години литературата ражда утопии, а днес – антиутопии. Каква е причината?

"Насърчават ни да мислим за себе си като за отделни икономически единици, а не за себе си в множествено число. Голяма част от нашата култура възвеличава идеята за абсолютната власт – ние я обичаме. Киното, телевизията, комерсиалната култура е своеобразна възхвала на идеите за властта. Консумираме огромни количества политика по начин, по който не сме го правили преди."

"Властта и политиката са врагове на любовта. Аз искам да отдам почит на добротата."

Фланаган завършва с думите: "Това са идеи, които днес се отхвърлят като банални, а всъщност те са единствената истина. Към тях трябва да се придържаме, да ги ценим повече, защото, ако го направим, ще имаме основание за надежда. Можеш да бъдеш само това, за което мечтаеш. Ако мечтите ти са кошмари, сам се обричаш да живееш в кошмар."