Виола Каравелова и седемте нощи в сянката на голямата история

Какво остава извън големите истории на рода Каравелови? И какво се случва с човека, когато личната му съдба бъде погълната от драматичните събития на времето, в което живее?

В моноспектакъла "Седем нощи на Виола Каравелова" на Народния театър режисьорът и автор Боян Крачолов и актрисата Надя Керанова връщат към една почти забравена история – тази на Виола, дъщеря на Петко и Екатерина Каравелови, сестра на Лора и съпруга на журналиста Йосиф Хербст. След атентата в църквата "Света Неделя" през 1925 година Хербст е отвлечен и изчезва безследно. Виола остава в очакването и неизвестността, опитвайки се да разбере какво се е случило с човека, когото обича.

"Има страшно малко данни за Виола Каравелова", казва Боян Крачолов.

Именно тази липса на информация се превръща в отправна точка за драматургичния му подход – да предполага, да допуска, да изгражда възможни състояния, без да се отказва от отговорността към действителните хора и историческите обстоятелства. Режисьорът признава, че текстът е преминал през десетки версии и промени, защото не иска да профанизира образа на жена, за която историята е оставила толкова малко свидетелства.

За Надя Керанова срещата с Виола носи особена тежест.

"Това много ме стресна няколко часа преди премиерата, когато изведнъж ме удари", казва актрисата.

Осъзнаването, че застава на сцената в обувките на действителен човек, е съпроводено от отговорност, която не приключва с края на представлението.

Защо обаче едни истории остават в центъра на историческия разказ, а други биват изтласкани в периферията? Крачолов обръща внимание на необяснимото отсъствие на атентата в "Света Неделя" от по-широката памет на града. Интересува го не само онова, което се помни, но и механизмите, чрез които определени събития и човешки съдби биват затискани и оставяни без достатъчно внимание. Надя Керанова допуска, че историята на Виола може да е била неудобна както за близките ѝ, така и за властта.

Седемте нощи в спектакъла не са просто времеви отрязъци. Те са пространство на самотата, в което споменът за близостта постепенно се превръща в отсъствие. Боян Крачолов обяснява, че именно през нощта човек губи част от защитите, които през деня му позволяват да удържа себе си. Така личната загуба на Виола се преплита с обществената травма, а вътрешният ѝ свят става чувствителен към събитията извън него.

В този разказ присъства и София от 20-те и 30-те години на миналия век – град с друга структура, други имена на улици и памет за събития, които все още не познаваме достатъчно. За режисьора това време заслужава внимание не за да бъде романтизирано, а за да бъде разбрано.

Историята никога не умира

- казва той и настоява, че трябва да осмислим миналото, за да не се оказваме отново в същите кризи.

Разговорът стига и до настоящето – до политическото противопоставяне, до езика, с който разделяме хората на лагери, и до превръщането на различно мислещия в противник. Според Крачолов този антагонизъм подменя същинския политически дебат и постепенно култивира омраза. Образът на Виола е важен именно защото носи опит за надмогване на това разделение.

Може ли любовта да бъде противодействие на политическата омраза? Надя Керанова вярва, че може. За Боян Крачолов обаче това не е лозунг или обещание, че един ден всичко ще бъде наред. То е ежедневно усилие – да отстояваш пространство, в което не допускаш омразата да определя отношенията ти с другия. Защото понякога големите промени започват от малките избори, които правим всеки ден.

А може би точно там, между паметта и забравата, между личната обич и обществената омраза, се намира и най-важният въпрос на "Седем нощи на Виола Каравелова": възможен ли е живот без враг?

На 21 ноември, в Нощта на театрите, "Седем нощи на Виола Каравелова" отново ще оживее на сцената на Народния театър. А ако искате да надникнете отвъд спектакъла – в неговите идеи, съмнения и големи въпроси за паметта, любовта и историята – чуйте целия разговор на Таня Димова с Боян Крачолов и Надя Керанова в звуковия файл.