БНР Трафик+

Свят

Новина

АФП: Срещата Путин - Си - Тръмп и споменът за Ялта

четвъртък, 12 ноември 2026, 10:15

Артистична творба, озаглавена "Ялта 2.0", е изложена в галерия в анексирания Крим, 8 февруари 2025 г.

Артистична творба, озаглавена "Ялта 2.0", е изложена в галерия в анексирания Крим, 8 февруари 2025 г.

СНИМКА: Ройтерс

Размер на шрифта

Очакваната среща на върха между Китай, САЩ и Русия предизвика опасения, че ще се превърне в съвременна версия на Ялтенската конференция, на която трима влиятелни мъже си разпределят сферите на влияние в света, без да обръщат особено внимание на Украйна, Европа, Тайван или когото и да било друг, отбелязва в свой коментар днес АФП.

Но според анализатори, освен като възможност за историческа фотосесия, срещата между президентите Си Цзинпин, Доналд Тръмп и Владимир Путин по време на срещата на върха на АТИС на 18-19 ноември в Шънчжън вероятно няма да доведе до значителни резултати.

- Сфери на влияние -

Когато президентът на САЩ Франклин Д. Рузвелт, британският премиер Уинстън Чърчил и съветският лидер Йосиф Сталин се срещнаха в Ялта през февруари 1945 г., те очертаха поствоенния световен ред и новите териториални граници в Европа.

Срещата в Ялта, тогава в СССР, а днес част от Украйна, анексирана от Русия през 2014 г., положи основите на съветското господство в Източна Европа и на Студената война.

Президентът на Украйна Володимир Зеленски изрази тревога, че Шънчжън може да се превърне в нещо подобно на Ялта – "преразпределение на сферите на влияние" за XXI-ви век.

По време на разговорите в Абу Даби тази седмица – първите от февруари насам, руските преговарящи разтревожиха Украйна и нейните европейски поддръжници, като настояха за преразглеждане на архитектурата на сигурността на континента като част от всяко мирно споразумение, а САЩ също предложиха нова рамка.

Ръководителят на руската делегация в Абу Даби Владимир Медински подхрани тези опасения, като постави под въпрос включването на Европа в по-нататъшните преговори.

Тристранната среща предизвиква недоволство, защото сигнализира за "идеята, че няколко велики сили могат да решават въпросите за сигурността и бъдещето на други държави без да се съобразяват с тях", според Ципора Фрийд от института "Хъдсън".

Самият формат "вече би изпратил послание за това кой има значение и чии интереси могат да бъдат договаряни от други", заяви тя пред АФП.

- Разминаващи се интереси -

Отвъд символиката обаче разминаващите се интереси правят създаването на нов световен ред в Шънчжън малко вероятно.

Дори дневният ред, както се съобщава, остава спорен: Русия предлага срещата да се фокусира върху Украйна, Тръмп настоява за преговори относно ядрените оръжия и войната с Иран, а Китай запазва мълчание по двата въпроса.

"Трите страни имат коренно различни настоявания, което затруднява управлението на очакванията. Има голяма вероятност преговорите да приключат без пробив", според Ван Вън, декан на Института за финансови изследвания "Чонгян" към Университета "Рънмин" в Пекин.

Чърчил, Рузвелт и Сталин в Ялта, 1945 г.

Чърчил, Рузвелт и Сталин в Ялта, 1945 г.

СНИМКА: БТА

Съществуват малко въпроси, по които участието на тримата лидери би могло да доведе до напредък.

Основните спорни точки между Пекин и Вашингтон са например търговията и надпреварата в областта на изкуствения интелект.

Пекин, който се представя като защитник на мултилатерализма, многократно е заявявал, че Европа трябва да участва в мирните преговори за Украйна.

Германският президент Франк-Валтер Щайнмайер заяви, че по време на неотдавнашна среща Си е проявил "раздразнение", когато е била повдигната идеята за тристранни преговори, засягащи Украйна.

"Той изрично подчерта, че това е европейски конфликт, в който европейците също трябва да участват в преговорите", заяви Щайнмайер пред А Ер Де.

По въпроса за ядреното разоръжаване Китай отдавна настоява САЩ и Русия да намалят своите огромни арсенали, преди да се съгласи на преговори относно собствените си запаси.

Поради това е по-вероятно срещата на върха да доведе до незначителни резултати, като горещи линии за кризисни ситуации или известно сътрудничество в борбата срещу тероризма, общественото здравеопазване или климатичните промени, заяви Ван пред АФП.

"Няма единен враг, който да обедини и трите велики сили по същия начин, по който борбата срещу нацистка Германия обедини Рузвелт, Чърчил и Сталин", каза Вън-Ти Сунг, политолог от Австралийския национален университет:

"Оттук следва, че на мода са частичните пазарлъци, а голямата сделка е изключена".

Въпреки това Тайван, над който Китай предявява претенции, ще продължи да следи срещата отблизо, каза политологът:

"Ако администрацията на Тръмп е готова да изостави един партньор (Украйна) от съображения за удобство, тогава може да изостави и друг".

- Свят след Шънчжън -

Администрацията на Тръмп се стреми да възстанови доминирането на САЩ над "западната полукълбо", включително чрез залавянето на венецуелския президент Николас Мадуро през януари, но разделянето на света между великите сили, както през 1945 г., може да не гарантира сигурност.

Китай се е противопоставял на логиката на Ялта, тайното разделяне на сфери на влияние и определянето на съдбата на други нации от великите сили, "от самото начало", според Ван от университета "Рънмин".

Китай би могъл да разсее опасенията от повторение на Ялта, като използва срещата на върха, за да "подчертае защитата на суверенитета и подкрепата за многостранните организации", смята Ван.

Ако Пекин използва срещата, за да настоява за включването на Европа в преговорите относно сигурността на континента, това "всъщност би могло да отвори нова възможност за комуникация между Китай и Европа", каза той.

"Първата Ялта проправи пътя към Корейската война и войните в Индокитай, както и към различни конфликти и въстания в Азия, Африка и Латинска Америка", припомня Чонг ДзяИан от Националния университет на Сингапур.

Всяко споразумение от типа "Ялта 2.0" "почти със сигурност ще се сблъска със същите проблеми", посочва той.

По публикацията работи: Георги Николов

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!