Зоната с ниски емисии в София дава ефект, въздухът остава замърсен

Зоната с ниски емисии в София е довела до спад на замърсяването с азотен диоксид с близо 19% в Малкия ринг и почти 18% в Големия. Това показва анализ на екологичното сдружение "За Земята" за втория сезон на мярката – от декември 2025 до февруари 2026 г.

Според експертите намалението се дължи не само на метеорологичните условия, но и на ограниченията за автомобилния трафик. Въпреки положителния ефект обаче концентрациите в повечето измервателни точки продължават да надвишават действащите и новите европейски норми.

Първата година след въвеждането на зоната, тя не е била особено ефективна, коментира пред Радио София Ивайло Попов от екип "Въздух" на екологичното сдружение "За Земята".

"Миналата година горе-долу по това време, публикувахме анализ на първия сезон на зоната. Тогава показа сравнително нисък ефект, но все пак статистически значим. Т.е. видяхме, че тя работи, макар и слабо. А сега вече с анализа, който направихме и публикувахме вчера, показваме, че ефектът е по-голям. Това не е изненадващо, тъй като това, че имаме една много по-голяма площ, която обхваща зоната с Големия ринг, очевидно има своя ефект и то е логично. Зоната за ниски емисии на транспорта няма за цел да подобри качеството на въздуха в самата зона. Основната функция на тази мярка е да прекъсне пътните потоци през съответната територия. Т.е. ако ти караш автомобил, който не може да се движи през нея, имаш няколко избора - единият е да обикаляш зоната и да стигнеш до там, където искаш да стигнеш. Другият е да не ползваш автомобил. Третият е да си подновиш автомобила и да караш с по-висока еко група автомобил“, обясни Попов.

Той добави, че експертите от сдружението са направили измервания и по ръбовете на ринговете, които са установили, че няма покачване на замърсяването там. По думите на Попов, това означава, че не се е пренасочил значителен трафик към тях. Според него обаче е голям проблем преминаването на технически преглед на старите автомобили.

"19-годишен дизелов автомобил, който е в горе-долу изправно състояние, може да влиза в зоните. Той ще отговори на екогрупа 3. 19 години е границата, но да кажем 18-годишен автомобил ще отговори, ако функционира горе-долу нормално. Тук проблемът е, че тестовете, които се правят на годишите технически пунктове, не отговарат на съвремието. Това са тези тестове, които са измислени през 60-те години. 70-те започват масово да навлизат. Говоря за теста за димност, който вече в някои страни не се практикува. Има далеч по-съвършени методи“, посочи Ивайло Попов.

От "За Земята“ посочват, че зоната дава резултат, но не е достатъчна сама по себе си и са необходими допълнителни мерки за по-чист въздух в столицата.

"Важно е това цялостно намаляване на движението, защото пътят да подобрим качеството на въздуха, не е просто да сменим едни автомобили с други. Това може да доведе до някакъв ефект, но това си има граници, по-важното е да намалим цялостно трафика. Това става с ограничителни мерки, става, разбира се и с мерки, които да стимулират хората да изберат обществения транспорт, да изберат придвижване с велосипед, да ходят пеша, когато разстоянията го позволяват или комбинация ходене пеша с обществен транспорт", каза Ивайло Попов.

По думите му, проблемът с въздуха в София не е еднороден. Друг акцент е замърсяването с фини прахови частици и с азотен диоксит. Той добави, че основният замърсител в столицата, а и в страната, е отоплението с твърди горива.

Подробности можете да чуете в интервюто на Константин Лавсов с Ивайло Попов.