Грижата за езика не изисква непременно закон, а образование, наука и култура

Не съвсем неочаквано, но изненадващо преди дни се сдобихме с приет на първо четене от Народното събрание проектозакон за българския език. Опитите за това са многобройни и отдавнашни, но пробивът в парламента предизвика най-вече недоумение, критика, шеги и неубедителни аргументи, оправдаващи одобрителния вот на народните ни представители.

Какво мислят за този законопроект учените от Института за български език в предаването "За думите" представя доц. Татяна Александрова от Секцията за съвременен български език, която доскоро ръководи, една от авторките на последните официални академични речници, електронната платформа "Берон" и становищата на ИБЕ по проектозаконите за българския език през годините.

Според специалистите статутът на българския език е утвърден в Конституцията, а в над 100 закона са разработени различните аспекти на неговото функциониране. Според тях е рационално у нас да се следва този модел. Закон за езика е необходим в държави, в които населението говори няколко езика или в които вследствие на политически промени местният език трябва да се утвърди като официален. България и българският език не са изправени пред никоя от тези ситуации.

Що се отнася до нагласите на българските граждани по отношение на необходимостта от закон за езика, според представително проучване на екип от Софийския университет и от Института за български език, проведено през 2019 г., над 93% от анкетираните смятат, че езикът е най-важният елемент от националната идентичност и същевременно едва 20,5% от гражданите са отговорили, че е необходима държавна регулация в областта на езика.

Изискването надписите в публичното пространство да са единствено на български книжовен език, като се допуска транслитериране на латиница под текста на кирилица предизвика много критика и шеги в медиите и социалните мрежи. Доц. Александрова уточнява, че транслитерация се прилага единствено за имената, например на селища, личните имена в документите ни.

Предвиденият в законопроекта Консултативен съвет за български език на практика би дублирал функциите на Института за български език, който у нас е упълномощен да кодифицира нормите на книжовния език, да създава речници и да подпомага езиковата политика на държавата.

"Нека грижата да се насочи към това да има по-добро образование в България, повече научни изследвания, по-добра култура. Това е напълно постижимо и без закон. Освен това, когато се създават закони, добре е да се работи с експерти… Сега приетият на първо четене проектозакон не е съобразен със становищата, които са изпратени и от Института за български език (в края на месец юни 2026 г.), и от Института за литература, и от Министерството на образованието. Там не са отразени бележките на специалистите. Не зная дори дали е обсъждан в комисия, защото няма данни на интернет страницата на Народното събрание за обсъждане в комисия, няма  протокол от такава комисия, няма аудиозапис, каквито обикновено има, когато се обсъжда някакъв закон.", казва доц. Александрова.

Целия разговор на Венета Гаврилова с доц.Татяна Александрова може да чуете в звуковия файл.