"Див кон девет": Макдона, Малкович и последният галоп към края на света

Мартин Макдона е майстор на историите, в които смехът има вкус на вина, а миналото винаги се връща за разплата. В "Див кон девет" той изпраща двама ветерани на ЦРУ на Великденския остров, за да ги изправи пред най-страшния им противник - самите тях. Джон Малкович и Сам Рокуел превръщат сблъсъка на двама стари съучастници в безпощаден галоп към равносметката, от която няма измъкване."

"Понякога трябва да извършиш нещо ужасно в името на висшето благо." Тази безпощадна философия на тайните служби задава тона на филма и постепенно се превръща в морална присъда за двама мъже, посветили живота си на нея.

Действието ни отвежда в Чили през 1973 г., в навечерието на военния преврат на генерал Аугусто Пиночет. Двама дългогодишни агенти на ЦРУ - Крис Карлайл (Джон Малкович) и Лий Честърфийлд (Сам Рокуел) - са изпратени от своя началник MJ (Стив Бушеми) от Сантяго на Великденския остров. Привидно това е кратко откъсване от служебните ангажименти. За Крис обаче пътуването се превръща в последна среща с миналото и равносметка за вината, предателството и изборите, белязали живота му.

Сред вековните моаи, дивите коне и безкрая на Тихия океан двамата мъже се оказват лице в лице с общото си минало. Далеч от обичайния си свят, двамата мъже постепенно се изправят пред истината за десетилетията, прекарани в служба на една система, в която тайните, насилието и компромисите са били част от професионалното ежедневие. Сега отношенията им са изправени пред изпитание - между професионалната лоялност и личната отговорност, между мълчанието и истината.

Макдона отново изгражда историята си около двама мъже, които сякаш не могат да разговарят, без да се нараняват. Острите реплики, взаимните провокации и характерният черен хумор прикриват близост, натрупана през твърде много общи тайни. Смехът не отменя жестокостта на техния свят, а я прави още по-видима.

В центъра е Джон Малкович с образа на циничен ветеран, изправен пред собствената си физическа уязвимост, но запазил до последно безпощадната острота на езика и ума си. Актьорът съчетава интелектуална ирония, физическа уязвимост и неподражаемо усещане за абсурд. Отличен с "Купа "Волпи" за най-добър актьор във Венеция, той влиза в разговора за предстоящите "Оскари" с роля, която демонстрира цялата му актьорска многопластовост. Сам Рокуел е неговият идеален противовес - разкъсван между привързаността към стария си партньор и съзнанието за последствията от общите им действия. Именно химията между двамата превръща словесните им сблъсъци в едно от големите удоволствия на филма.

Актьорският ансамбъл е допълнен от няколко особено любопитни присъствия. Том Уейтс, в ролята на отчуждения брат на Крис, внася своята неподражаема ексцентричност и мрачна поетичност - качества, които естествено се вписват в света на Макдона. Паркер Поузи е Мардж, съпругата на Лий, чието присъствие добавя още един пласт ирония и дискомфорт към личния живот на героя. Особено важни за драматургията обаче са двете чилийски актриси Мариана ди Джироламо и Аилин Салас. Те играят студентките Моника и Алисия - млади жени с ясно изразени политически убеждения, чиито срещи с американските агенти постепенно нарушават установеното равновесие. Чрез тях в историята навлиза и другата перспектива - тази на поколението, което предстои да понесе последствията от политическите решения на хора като Крис и Лий. Така личната равносметка на двамата мъже се сблъсква с една съвсем различна представа за бъдещето, свободата и отговорността.

Историческият фон придава на личната драма допълнителна тежест. Докато двамата агенти правят своята равносметка, Чили се приближава към една от най-трагичните страници в съвременната си история. Така филмът излиза отвъд историята за двама застаряващи съучастници и поставя въпроса за цената на политическия цинизъм и отговорността, която не изчезва с времето.

В "Див кон девет" Великденският остров се превръща в място на последната равносметка за двама мъже, посветили живота си на една система, в която всяко престъпление е можело да бъде оправдано с висш интерес. Но времето отнема и последното убежище - възможността да се преструваш, че си постъпил правилно.

Последният галоп към края на света се оказва пътуване към истината, от която няма бягство. Защото човек може да служи на държави, да променя историята и да преживее собствените си престъпления. Но не може да излъже последния свидетел - себе си.

Дивите коне все още препускат на свобода. Хората обаче рядко имат тази възможност. Защото най-жестокото наказание не е да платиш за греховете си, а да разбереш, че цял живот си бил на грешната страна на собствената си история.

"Див кон девет" открива "Киномания" на 12 ноември с прожекция от 19:00 ч. в Зала 1 на НДК. От 13 ноември филмът тръгва по кината в страната.