Изложбата "Извън контекст" представя характерния визуален свят на Хавиер Хаен

Между 13 и 22 ноември галерия "Depoo"("Врабча" 12) ще представи характерния визуален свят на испанския художник, илюстратор и дизайнер Хавиер Хаен. Ежедневни предмети, познати символи и неочаквани асоциации се превръщат в остроумни визуални метафори, които предизвикват всеки зрител на изкуството. Изложбата разкрива неговия оригинален подход към образа и способността му да превръща сложни идеи в привидно прости, но многопластови послания.

• Хавиер Хаен е художник, илюстратор и дизайнер, живеещ в Барселона. Практиката му обхваща редакционна илюстрация, книжно оформление, реклама, аудиовизуални проекти, комуникация в културния сектор и авторски художествени произведения. През 2020 г. списание "Forbes" включва Хавиер Хаен сред 100-те най-креативни личности в Испания. Автор е на дизайни и илюстрации на издания като Ню Йорк Таймс, списание Economist, El País, Internazionale, National Geographic, както и на много корици на книги и филмови плакати като такива на Педро Алмодовар.

В основата на работата на Хавиер Хаен стои играта с контекста – промяната на средата, мащаба или предназначението на даден предмет може напълно да преобрази неговия смисъл. Чувството за хумор и парадоксът съпътстват много от дизайните му – например,  роботизиран крак, който стъпва на обелка от банан, или руска матрьошка, където Тръмп е отвън, а Путин – отвътре.

Пред Радио София Хавиер Хаен разказа повече за своя визуален език, кога дизайнът не се нуждае от контекст и отношенията между човека и машините.

Художникът разкри, че интересите му винаги са били  свързани с идеята за една по-широка комуникация, не с дизайн или илюстрация.

"За мен това са езици, които ми помагат да превеждам сложни идеи в прости образи, които всички разбират. Винаги търся идеята за съучастие. За да го постигнем, можем да използваме графичен дизайн, илюстрация, типография, цвят или форми, но те никога не са били най-интересното за мен. Винаги се опитвам да намеря правилния начин да изразя дадена идея и в идеалния случай да установя връзка с човека, който ще възприеме визуалния образ.

По негови думи, хуморът е неизбежно средство в защита на демокрацията, първо, защото ни отличава като хора, защото ни помага да се самопредпазим и да си припомним, че във всичко има малка доза абсурд, над който от време на време имаме нужда да се посмеем.

• Един от плакатите ви изобразява роботизиран крак, който стъпва на обелка от банан. Поставя ли той под съмнение вярата ни, че технологиите могат да решат всичките ни проблеми?

"Този плакат е създаден за литературен фестивал в Билбао. На него виждаме високотехнологичен робот, който стъпва върху бананова кора.

За мен е важно да развенчавам нещата и да ги правя по-достъпни. В момента всички сме поразени и изплашени от способностите на технологиите. Изпитваме смесени чувства към това какво могат да правят. Но не е ли забавно  да видим как падат?

Всички сме уморени от съвършенството. Да видим пространство с място за грешки – имаме нужда от това."

• Ако един робот може да се подхлъзне като нас, какво ни прави все още хора?

"Опитваме се да разберем. Разговорът за инструментите в момента е доста скучен. След няколко години ще си говорим за нещата, които ни вълнуват, забавляват, карат ни да мислим и да плачем вместо за различните инструменти. Предполагам това ни прави хора днес -  разговори като този и желанието да направим нещо. Засега роботите все още нямат желания."

• Ваша илюстрация изобразява Доналд Тръмп и казва, че царят е гол. Подигравате се на арогантния владетел или на хората, които все още се възхищават на въображаемите му дрехи?

"Понякога обичам да споделям образи без контекст. Изложбата ми в София е озаглавена "Извън контекст“ и ще се завърти именно около това. В илюстрацията, за която говорите, не съм добавил надписи. Не казвам, че човекът е Доналд Тръмп, но вие го правите.

Харесва ми, когато затваряте кръга и довършвате образа. Работи, ако познавате историята. Колко знаеш за нещо, колко добре образован си в дадена област – именно това ще ти позволи да го оцениш. Не мога да се насладя напълно на някое научно откритие, защото не го разбирам.

По същия начин не виждам красотата в сърдечна операция. За да разбереш една картина, трябва вече да знаеш някои неща. Когато ги поставиш в контекста на времето, на героя и всичко, което знаеш за него, тогава ти става ясно."

• Друг ваш дизайн показва куршуми, формиращи символа на безкрайността. Войната в Украйна продължава. Изкуството, дизайнът и творчеството не могат да спрат куршумите. Как обаче могат да повлияят на една война или на диктатори като Путин?

"Отново става дума за контекст. Всеки, който види тази картина, ще я свърже с многото войни и трагедии по света, които познаваме.

Тя обаче ще изглежда напълно различно, ако я погледнете през очите на човек от Мексико, Палестина, Газа или Украйна.

За мен образите, според популярната фраза - трябва да са по-силни от хиляда думи, но в същото време трябва да има и малко пространство, за да ги направиш свои и да им придадеш ново значениеспоред собствения си опит."

• В друго ваше изображение виждаме дете, което израства с телефон в ръка. Технологиите днес ни приближават или ни отдалечават от това, което ни прави хора?

"Илюстрацията показва всъщност бебе. Картина, която виждаме навсякъде - в метрото, в ресторанта на масата до вас. Започваме да приемаме като нормална гледката малки деца да са откъснати от реалността и да са свели поглед в телефона.

Създадох изображението преди година, когато започнаха обсъжданията дали да се забранят социалните мрежи за тийнейджъри. Всички трябва да се откажем от тях и очаквам с нетърпение момента, в който ще бъдат забранени. Това е истинска зависимост и дори не осъзнаваме колко пристрастени сме."

• В друго ваше изображение виждаме половин книга, сякаш е отрязана, точно в средата на надписа "История". Сякаш историята е разказана наполовина. Кой решава кои части от миналото остават видими и кои остават скрити?

"Тази илюстрация беше създадена за списанието на „Ню Йорк Таймс“. Свързана е с история за това, че ние познаваме само „бялата“ част от историята. Особено в контекста на САЩ.

Афроамериканците не са достатъчно добре представени в много ситуации, но също и в историята. А както всички знаем, историята винаги се пише от победителите. Всички очакваме с нетърпение да разберем какво е написано там."

• Едно от най-популярните ви произведения изобразява полуобелен банан, заел съблазнителна поза подобно на картината на Гоя - Голата маха.  От къде дойде идеята за свързването на еротичния образ и хумора?

"Говорим за дизайни, които нямат заглавие или текст, който да ги придружава."

• Но заглавието е "Гоя“.

"Когато казваме "Гоя", установяваме връзка с картина, която всички познаваме. Заглавието на картината е "Голата Маха", но има версия, в която тя изобщо не е гола."

Чрез заглавието придаваме ново значение на образа. В този случай се опитваме да погледнем към ежедневните предмети около себе си.

Бананът е интересен плод по много причини. Винаги е бил важна част от историята на хумора и на изкуството – от Анди Уорхол до Маурицио Каталан с банана и тиксото. Бананът е и традиционен хумористичен похват и е забавно, когато хората го определят като еротичен образ. Във вашето съзнание изглежда по този начин, а на мен са ми интересни именно тези нюанси и фини подробности. Не ви казвам какво да мислите, но знам, че и двамата виждаме едно и също."

• На Ваша корица за сп. "Economist“ САЩ и Китай се борят за надмощие в областта на изкуствения интелект. Какви рискове виждате в тази надпревара?

"Студиото ми е пълно с всякакви предмети, но засега нямам кристална топка. Единственото, в което съм сигурен, е, че се намираме в исторически момент и идеите са най-важното нещо. Затова и се опитвам да бъда оптимист.

Изпълнението на много дейности в различни области ще бъде автоматизирано, дигитализирано или роботизирано. Ако обаче разговорът се свежда единствено до инструментите, всичко се превръща в технологично шоу без съдържание. Интересуват ме много повече идеите и това, което имаме да кажем чрез тях.

• Идеите обаче днес също идват от машините и ние, хората, се състезаваме с тях. Може би вече сме изгубили битката. Какво е вашето мнение?

"Не е загуба, защото в много отношения това не е състезание. Факт е, че от доста години компютрите играят шах по-добре от нас, но ние не сме спрели да играем шах. Те са по-добри любовници, защото винаги казват да, не се уморяват и не изпитват болка. Пеят и танцуват много по-добре от нас, но не става дума за това да правим нещата перфектно. Заложено е в ДНК-то ни да продължаваме да пишем, да пеем, да говорим и дори да не сме толкова добри – на кого му пука. Такава е нашата природа!

• В друг ваш дизайн от думата like (харесвам) премахвате буква и се получава lie (лъжа). Какво се случва с истината, когато оценяваме дадено послание според броя харесвания, които получава?

"Винаги съм харесвал малките промени, които напълно променят смисъла. В този случай отново говорим за явление, което приемаме като нормално – връзката между харесванията и нашата социална стойност.  

В сферата на дизайна рекламната агенция ще провери колко последователи имате, преди да ви наеме. Преди 15 години това изглеждаше като епизод от сериала "Черното огледало", а днес вече го живеем.

 В момента знаем, че дори не всички харесвания са истински. Част от тях са от ботове или хората си купуват харесванията.

Когато бяхме деца, ако направиш нещо за приятелите си и на трима от тях им хареса, светът беше цял. А днес, независимо дали имаш 30, 300 или 3 хиляди харесвания, никога не са достатъчни. Всички се опитваме да храним това чудовище и да участваме в тази суетна надпревара."

• Как подхождате към дизайна на кориците на книги?

"Работата с книги означава да придам облик на всички тези букви. В повечето случаи съм преводач и трябва да представя книгата с един семпъл образ.

Ако една книга носи заглавието "Ябълка“ и на корицата е изобразена ябълка, това не е интересно. Не харесвам корици на книги и плакати на филми, които обясняват прекалено много. Опитвам се да направя нещата интересни. Подобно на идеята за еротичното с банана, където показвам малко, за да можете да си представите останалото. Наистина да пожелаете да прочетете книгата, да гледате филма или да отидете на дадено място."

• Често работите с Педро Алмодовар. Какво харесвате най-много в неговите филми, визуалния му език и изкуство?

"Едно от най-важните неща в нашето сътрудничество не е свързано с филмите, цветовете в тях, сюжета или плакатите, а с художествената цялост. Това е нещо, за което определено трябва да се бориш. Не познавам подробностите, свързани с неговата кариера, но днес той може да се радва на свобода, а тя не ти се дава безплатно.

Педро Алмодовар е силно ангажиран във всички процеси. Аз работя с него по плаката на филма, но и по дизайна на някои декори или други детайли във филмите. Най-важното, което научих от него, беше тази художествена цялост и стремежът да изработиш собствен глас. А гласът на Алмодовар оказва огромно влияние върху испанската и европейската култура."