Промени се природата на българската имиграция в Северна Ирландия

Повече от десет години изминаха от референдума за Брекзит и шест години от фактическото излизане на Обединеното кралство от ЕС.

Кореспондентът на БНР Веселин Паунов посети Северна Ирландия, десет години след референдума за Брекзит, а и на фона на призивите за обединена Ирландия.

До каква степен политическият живот засяга българската общност в Северна Ирландия, която е третата по-големина в Обединеното кралство?

На въпросите отговор дава Милена Комарова, социолог и научен сътрудник в университета Мейнуф в Република Ирландия, живее в Белфаст, но работи през границата и сподели своите виждания като българска гражданка.

Северна Ирландия беше в центъра на вниманието с уникалното си разположение, защото тя има сухопътна граница с ЕС в лицето на съседната Република Ирландия. Какво е положението днес за българската общност, усещат ли се последиците от Брекзит?

- Трябва да кажа, че във всекидневието ни, ние не чувстваме непременно някаква рязка промяна. Това, което реално се промени за хора като мен, е фактът на необходимостта от проверки, както когато сменям работа тук в рамките на Северна Ирландия, така и, разбира се, когато пътуваме между Северна Ирландия и други части на света – да бъде проверяван отново нашия статут на уседналост. Това не е същото като просто да покажеш паспорта си, защото, както всички знаем, когато доказваш статута си на уседналост, това е в общи линии една онлайн система, в която всеки път ти трябва да изискваш определен код, който да ти бъде издаден и с който да докажеш ситуацията си тук. Така че, това са някои от основните неща, през които ми се е наложило да минавам. Другото нещо, което реално се случи е, че ние загубихме някакво ниво на политически права. В смисъл такъв, че ние не можем вече да гласуваме в избори за местния парламент, можем да гласуваме в общински местни избори.

В предварителния ни разговор споменахте, че не те притесняват толкова последиците от Брекзит, колкото нещо друго...

- За мен, нещото, което ми се струва потенциално по-застрашаващо ситуацията по принцип на имигрантите, на хората с чуждестранен произход в Северна Ирландия, са тези последни няколко лета, през които се случиха антиимигрантски бунтове в Северна Ирландия, които запълниха и страниците на медиите по света. В тях имаше насилие, имаше хора, които бяха изгонени по насилствен път от домовете си. Те напуснаха както домовете си, така и Северна Ирландия по общо. Тези бунтове в никакъв случай не бяха насочени непременно срещу български граждани, въпреки че имаше случаи, особено през лятото на 2025 година, в които български граждани в резултат на именно такива бунтове, също напуснаха домовете си. Тогава имаше един тежък период в един по-малък град, който се нарича Балимина, където имаше сериозни нападения срещу домовете на имигранти, особено от ромски произход – както румънски, така и български. Подобни инциденти се повториха и това лято вече в Белфаст. Насилието и бунтовете тогава бяха много сериозни, със сериозно последствия както за полицията тук, която трябваше да ги потуши, но и отново за много хора, които бяха изгонени от домовете си. Това принципно е нещо за мен, което е по-притеснително. Ние можем да кажем, разбира се, че в някаква степен климатът, създаден от Брекзит сам по себе си, подхранва такива, както действия, така и отношения тук в Северна Ирландия спрямо имигрантите. Но това е нещо, което води началото си и се подхранва от една традиция тук на сектантство, която също има своя репертоар на насилие и която в наши дни много често бива оглавена от юнионистки, лоялистки сили и парамилитаристични организации.

Наблюдават ли се промени в чисто икономически план?

- В икономически план, това, което се случи и към което коментаторите казват, че Брекзит, разбира се, е допринесъл, е че Обединеното кралство като цяло, но особено Северна Ирландия, минаха през един тежък период, в който се говореше за така наречената криза с разходите за живот, в която просто хората фактически обедняха. Тази криза направи много трудно за немалки части от населението, които са социално слаби хора, да продължат да поддържат едно нормално всекидневие. Това много силно се изрази още по времето на Ковид, но и продължава в немалка степен и сега.

Може би това не засяга особено българите в Северна Ирландия, но другата голяма тема на този остров е Обединена Ирландия. Имате ли някакви наблюдение все пак как българите гледат на това?

- Не мога да коментирам за българите като общност как гледат на това. Както отбелязваш, това не е нещо, което пряко непременно засяга българите като общност или изобщо чуждестранните общности в Северна Ирландия. Но това, което отново много коментатори казват и което социологическите проучвания показват е, че това различие между хората, които са за обединена Ирландия и тези, които продължават да подкрепят оставането в рамките на Обединеното кралство, се е променило през последните 10, дори 5 години, за което, разбира се, Брекзит е някакъв тонус-фактор. Но, да, имаме такова стеснение на това разделение. Което прави, разбира се теоретично по-вероятно обединението между двете части на острова в резултат на Брекзит.

Има ли много българи, които живеят в Северна Ирландия, но работят в Република Ирландия?

- Нямам представа и не съм сигурна, че съществува изобщо такава статистика за това каква част от населението на Северна Ирландия работи в Република Ирландия, както и обратното, защото има немалко такива случаи. Това, което знаехме още по времето на референдума през 2016 година беше, че дневно поне около 30 000 души пресичат границата. Това, разбира се, не е директно доказателство за това колко хора работят в Републиката, но дава някаква индикация за това какъв е трафикът в тази посока.

С какво се занимават българите в Северна Ирландия, какъв е техният поминък. Защо се заселват именно тук?

- Трудно ми е да говоря за поминък като цяло. Много се промени и много постепенно природата на българската имиграция в Северна Ирландия. Това, което знам по-скоро от лични наблюдения, отколкото по друг начин е, че тъкмо в района на Арма има огромно струпване на български граждани, българско население, в сравнение с останалите части на Северна Ирландия. Не случайно е, разбира се, че там е избирателната секция, която винаги отваря без значение какви са изборите и кога. Там винаги е имало избирателна секция. Там, както знаеш, е българското училище. Арма е едно място, където е трудно, когато излезеш по улицата, да не чуеш българска реч.

Защо точно там е това голямо струпване на българи?

- Подозирам или поне на времето, когато това започна да се случва, бях с впечатлението, че това е свързано с множеството малки фабрики и заводчета, които се намират в този район, които са в месопреработвателната промишленост. Както и имаше до един момент и много ферми, особено за производство на гъби, където ходеха да работят много имигранти, включително и такива от български произход. И когато в началото на Брекзит една чувствителна част от вече заселилото се имигрантско население реши да си тръгне в резултат на Брекзит, тези, които останаха в по-голямата си част бяха българи в сравнение с останалата част от имигрантската общност.

Цялото интервю с Милена Комарова чуйте от звуковия файл!