Доц. Георги Лозанов: И съветската сянка ляга отново върху България

Тревожната близост между 10 ноември и 9 септември, лъжите в публичното пространство и шуробаджанашкото ни общество коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Георги Лозанов, медиен експерт и преподавател по журналистика.

Между 10 ноември и 9 септември

За съжаление, тези аналогии са доста основателни. Аз бия тревога доста отдавна. Говоря за това, че както е тръгнало, ни чака втори 9 септември. И в началото, включително и моите близки казаха: "Стига си плашил хората, какви са тия апокалиптични картини? Ние сме в Европейския съюз, ние сме в НАТО, никакъв втори 9 септември няма." Все по-малко ми казват така. Защото това, че сме в Европейския съюз и в НАТО, никак няма да попречи да дойде втори 9 септември. Тоест, отново да станем жертва, да попаднем под съветското... или сега вече постсъветското влияние. Ние може да даваме различни етикети, но става дума винаги за едно и също нещо. Демокрация и диктатура. Разбира се, това са две точки на една скала. И тенденцията сега е към диктатура. Аз мога да ви кажа как ние, макар че стоим в Европейския съюз и в НАТО, фактически ще влезем в зоната на влияние на диктатура, каквато е в момента тази в Москва. Но аз казвам на студентите: докато все още ме виждате по телевизията, значи още не сме в същинската фаза. Когато престанете да ме виждате, тогава вече ще е сигурно. Ние как влязохме в Европейския съюз? Чрез хармонизация на нашето законодателство с общото европейско – за да се хармонизират законите, в основата на които да стоят върховенството на правото и човешките права. И ние имаме сега цял такъв правен фундамент на нашето общество. В момента какво правим? Преписваме закони от Москва. Разбирате ли? Ние постепенно ще почнем да подменяме демократичните закони с... да ги наречем, или диктаторски, или автократски закони. Защото в Москва се приемат закони, които да обслужват диктатурата. Сега в момента върви, както знаете, обсъждането на закона за чуждестранните агенти. Преди това взеха закона за пропагандата на нетрадиционна сексуална ориентация в училищата.При положение, че в България няма никакъв... един пример не могат да извадят. Въпросът е да вкараш този руски закон. И така нататък. Ще подменим нашия правен фундамент. И тогава какво значение има, че по документи ще сме в Европейския съюз?

Миналото

Справянето с миналото е свързано с неговата оценка. Кой трябва да изчисли тази оценка? Водеща е винаги ролята на интелигенцията. В една част – да си посипе главата с пепел, в друга част – да застане в надигната позиция и да произнесе своята присъда. Да има дебат и всичко това да мине през колективното преживяване. Чак тогава може да кажем, че сме се справили. Ние не можем да се справим с миналото поради това, че нямаме нюанс на оценката. Ние го оценяваме или като лошо, или започваме да го идеализираме. А в миналото има зловещи неща. За съжаление, те са повечето и водещи. Но заедно с това има и страшно много опити човекът да запази собствената си автономност. И да води живот, който има стойност, включително носи характер на високо морално усилие. И това е най-простият пример. Това е в изкуството. В изкуството по време на комунизма има много голяма част предмети, които колаборират с официалната идеология и я обслужват. Но има и такива, които са алтернативи, и дори форма да се противиш срещу нея. Ние обаче сме шуробаджанашко общество и накрая, когато трябва да съдиш някой, се оказва, че той ти е чичо. Освен това нямаме и интелектуален капитал. Защото това изисква много тънко критическо мислене. Немците се справиха, но да не забравяме, че на немски език е написана най-голямата философска литература. А пък има, както казва Хегел – един от тези, които я написват – има тъждество между език и мислене. Ние не успяваме да го настроим критически така, че да направим на български език достоверен, критически разказ за това време. И заради това то непрестанно се случва отново.

Мнения, лъжи и факти

За това предупреждаваше още Умберто Еко, че с интернет всички мнения ще започнат да тежат еднакво. Трябва повече смелост в говоренето. На мен ми казват например: "Стига с този Путин. Всяка втора дума ти е Путин." И аз казвам: Никога няма да мога да кажа толкова много пъти "Путин", колкото пъти Радев го премълчава. Що се отнася до закона за езика... Като цяло има отношения, в които държавата не може да се намесва и няма право да се намесва. Отношенията на езика са такива отношения. Това е важно, защото, както казах, че има тъждество между език и мислене. Етически, чрез езика ти контролираш мисленето. И този закон е цензурски закон в основата си. Той ще определи едни неща, които ще ти пречат, ще кажат: дотук ти ще говориш, значи дотук ще мислиш. Оттук нататък няма да използваш тези думи, те са чужди и така нататък. Това е полиция на мисълта. Някакъв сурогат – вариант на полиция на мисълта. И той, разбира се, може да набира скорост и да се превръща в собственото си зловещо продължение. Единственият начин да облагородяваш езика е да казваш на него мисли, които да бъдат важни за хората. И да бъдат чути. И аз затова дори съм писал, че Георги Господинов извърши за българския език несравнимо повече от всички националисти през всички години взети заедно.

Националният интерес

Смятам, че "националният интерес" е фалшива новина. Всеки нарича национален интерес собствения си интерес. Аз смятам, че има нещо друго, то е националният идеал. И това е националният идеал на нашите пред- и следосвобожденски предци, които се борят за освобождението. Когато борбата е за свобода, тогава е горчива борба. Тя се плаща с кръв. Не е както сега – свободен избор: ако искаш – да си освободен, ако искаш – не. Тогава се плаща с кръв. Тогава те имат един идеал. Това е идеалът - България да бъде демократична западноевропейска държава. Това е идеалът, който ние фактически се опитваме да осъществяваме и след 1989 година, докато сега, както с втори 9 септември, идва време, за съжаление, когато съветската сянка отново да легне върху България. Защото вие започнахте на 10 ноември. Това какво е? 45 години съветска окупация. И на 10 ноември руснаците си оттеглиха окупацията. Вярно е, че ние по някакъв начин се зарадвахме на това и се опитахме да го материализираме, да му дадем национално лице. Но истината е, че на 10 ноември, на самия пленум, това е по нареждане от Москва: прибираме си съветската армия и окупационните войски. Това, което се случи, е много хубаво събитие. Вярно е, че не произтича от нас, но това няма голямо значение. И затова у руснаците остава чувството, че те още решават нашата съдба. Те са ни освободили от Османската империя. Те са ни заробили след 9 септември. Те са ни освободили от собственото си робство.

Цялото интервю на Васил Балев с доц. Георги Лозанов може да чуете в звуковия файл.