БНР Трафик+

Мнения

Интервю

Многонационалните сили ще гарантират сигурността в Черно море

София може да окаже поне политическа подкрепа

Интервю с Никола Барот

събота, 14 ноември 2026, 11:15

Президентът на Франция Еманюел Макрон

Президентът на Франция Еманюел Макрон

СНИМКА: БТА

Размер на шрифта

Докато дискусията за участието на Европа в мирните преговори за Украйна става все по-гореща, в Полша се разгръща първото учение на Многонационалните сили за Украйна, които са съставени от 10 европейски държави.

Франция лансира преди повече от година идеята за европейски контингент, който да гарантира сигурността в следвоенна Украйна, а днес заедно с Великобритания тя е моторът за превръщането на тези сили в реалност. Те не са част от НАТО и мисията им в Украйна е предвидено да е само поддържаща. България не участва.

Путин силно се дразни от идеята за тези сили и предупреждава, че те щели да бъдат легитимна мишена. Но в момент, когато ѝ отказват място на масата за преговорите, с Многонационалните сили за Украйна Европа показва, че има достатъчно геополитическа тежест, за да се съобразяват с нея. 
 
Военният кореспондент на френския вестник "Фигаро" Никола Барот е убеден, че, за да имат шанс да се включат в мирния процес след спирането на огъня в Украйна, европейците трябва сега да демонстрират ясна воля:

"Ако този формат не е оперативен и надежден, няма да може никога да се разгърне на терен. Затова и сега тази коалиция  демонстрира, че е способна да обедини различни нации, които да работят заедно и да покажат единна воля.  А дали това ще бъде достатъчно, за да може един ден контингентът да бъде разгърнат в Украйна? Твърде рано е да се каже, но е сигурно, че европейците ще искат да изиграят тази роля. За тази цел е необходимо първо да има демонстрация на воля от тяхна страна. Веднъж договорен, мирът в Украйна ще има нужда от опора, от формална и конкретизирана подкрепа."

А дали става дума само за лична амбиция на френския президент Еманюел Макрон по отношение на разгръщането на такъв контингент?

"Действително идеята е на президента Макрон. Той беше двигател сред европейските лидери за противопоставяне на Русия, а в същото време повечето от европейските страни, ако не и почти всички, треперят от страх по темата за американската подкрепа, която е много крехка и  несигурна. Но тук се появи последователната воля на френския президент с позицията му за стратегическа автономия  на европейско равнище и способност да се поемат рискове.

Франция е готова на това, тя има опита например от 10-годишна военна операция в  Сахел - в Мали, така че тя е способна да замисли и да планира една операция. Но съвсем сама Франция няма средствата да предложи гаранции за сигурност на Украйна. Затова европейците трябваше да се обединят в единен глас и това отне известно време, около половин година.
Ние сме все още далеч от спиране на войната, тъй като виждаме добре в Абу Даби, че дискусиите се правят първо между руснаци, украинци и американци. Европейците са все още държани настрана, но трябва да градят едно подходящо съотношение на силите."

Свикнали сме Европа да бъде задвижвана от френско-германския мотор. Сега моторът в отбраната е френско-британски. Къде е Германия?

"Само французите и британците в Европа са доказали надеждни оперативни способности. Оттук и волята да се потърси Обединеното кралство. Сегашното учение е ръководено от един британски генерал, подпомаган от френски генерал. Що се отнася до Германия, през последните десетилетия тя все пак беше, така да се каже, гратисчията в европейската отбрана, защото въпреки икономическата си тежест, харчеше значително по-малко от 2% от своя БВП за отбрана, въпреки повтарящите се призиви на нейните партньори, по-специално на американските.

Днес това малко помалко се променя, но все още има липса на опит и тежат стари политически доктрини, наследени от Втората световна война. Така че днес Германия няма намерение да разгръща сили на терен в Украйна, след прекратяването на огъня."

Когато говорим за зона за сигурност след войната, дали тази идея е по-близо до реалността днес?

"Мултинационалната сила, ако един ден стане факт в Украйна, няма да бъде разгърната по фронтовата линия. Това е едно категорично "не" от страна на почти всички европейски страни, защото не може да става и дума да се поеме директен риск те да се превърнат в мишена на Русия. По-скоро ще бъдем една сила на заден план, като все още има много дискусии със Съединените щати за това, което този контингент може да изпълни."

Никола Барот разкрива подробности и за отделните компоненти на многонационалните сили.

"Доколкото морският компонент вече е напреднал с идеята, че Турция ще може да контролира трафика в Черно море, въздушният компонент би бил надзираван от Франция, по посока контрол на украинското гражданско въздушно пространство, в опазване на мира.

Но за сухопътния компонент в Украйна мисиите са все още малко неясни. Ще има обучение, ще има подкрепа, но няма воля контингентът да бъде изложен на голям риск. Очертава се сценарий с един вид демаркационна линия малко по примера на тази между двете Кореи, с един замразен конфликт и взаимно наблюдение."

Този корейски сценарий е на масата от почти две години...

"Това е част от глобалното договаряне. Днес Русия съзнателно се държи заплашително, за да всява страх в европейските общества. Но в даден момент ще бъде принудена да направи компромиси. Европейците не могат да приемат априори руския диктат. Ако те отсъстват от разрешаването на конфликта, това ще бъде провал."

Ще се превърне ли Украйна в новата Босна? С един с десетилетия замразен конфликт?

"Това е много трудно да се каже. Сигурно е, че конфронтацията и  напрежението ще продължат. Агресивността на Русия ще остане за много дълъг период. Трябва да мислим за съотношението на силите за няколко десетилетия напред. Подобно на ситуацията след края на Втората световна война. Тогава се установи Студената война, която продължи няколко десетилетия. Сега циклите са подобни и със същия мащаб."

Що се отнася до отсъствието на България от новите сили, според Барот едно българско включване в тях би допринесло най-вече за сигурността в Черно море:

"Ако страната се бе присъединила към тази европейска коалиция, българската подкрепа би била политически, а не военно значима. Сигурно е обаче, че България има интерес от гарантирането на сигурността на корабоплаването в Черно море. Там тя би имала съществена роля за сигурността."

Питам го дали очаква в краткосрочен план Русия да спре ударите по търговските кораби в Черно море. Отговорът е "не". Кремъл е убеден, че може да води войната още няколко месеца.

"Няма причина Русия да спре атаките срещу корабите в Черно море. Още повече, това е една много специфична битка, тъй като Украйна няма флот, но в същото време има способности благодарение на дронове, които ѝ позволяват да отблъсква и да затруднява руският флот. Сблъсъкът е изключително ограничен и особен, защото Черно море е едно затворено пространство.

Дори за Русия обаче тази война струва много скъпо в човешки животи, в икономически средства. Тя няма да може да я поддържа вечно. Така че трябва Украйна да успее да издържи и е решаваща подкрепата на нейните европейски партньори. До момента, когато Путин ще стигне до извода, че не може повече нищо да получи. И тогава той ще потърси изход. Но дали това ще стане след шест месеца или след една година? Изключително трудно е да се предвиди."

По публикацията работи: Добрин Йотов

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!