Интервю
Живот в отрязъци от време: Историята на един различен дом за хора с деменция
Д-р Иван Тянев: Хората с деменция имат достойнство – не са изгубени изцяло
понеделник 16 ноември 2026 10:54
понеделник, 16 ноември 2026, 10:54
СНИМКА: PixaBay
Размер на шрифта
Има места, в които грижата не се измерва само с това дали човекът е нахранен, облечен и в безопасност, а с това дали е имал хубав ден, дали е празнувал рождения си ден, дали е пял, танцувал, създал нещо с ръцете си или просто е бил сред хора, с които се чувства добре.
"Нашият ден" отвежда слушателите на едно такова място – защитеното жилище в село Макариополско, създадено в подкрепа на хора с деменция. Жените, живеещи там, имат своето ежедневие, своите празници и занимания.. Изработените от тях, с помощта на социалния работниккартини и предмети украсяват самия дом. Поддържат и двора – с беседка, дървета и цветя, а през топлите месеци барбекюто събира всички около общата трапеза. Социалният живот не свършва с оградата на дома. Организират се срещи с хора от други подобни услуги в Търговище, за да има общуване и нови познанства.
Милена Воденичарова разговаря с психиатъра д-р Иван Тянев, основател на Защитено жилище за хора с деменция в село Макариополско.
Д-р Тянев започва с думите:
"Там, където свършва медицината, започват неща, които са труднообясними."
Проектът за защитеното жилище стартира под името "Грижа за нашите родители", защото д-р Тянев вярва, че отношението към пациенти с деменция трябва да бъде като към близки хора.
"Те трябва да живеят в общност с хора с еднакви проблеми, еднакъв тип интелектуален дефицит. Пациентите живеят взаимно, общуват и трудно приемат загубата на някой от тях", казва д-р Тянев.
"Не бива да приемаме, че
тези хора са изгубени изцяло", подчертава прихиатърът и добавя, че хората с
деменция имат достойнство и живеят в
отрязъци от време, които не бива да отричаме.
"Хората не разбират как да общуват с дементно болните. Или ги наказват, или ги заключват, или ги водят в модерното си жилище, което те не познават", заявява д-р Тянев. Той изтъква, че именно това е целта на защитеното жилище – да защитава болните от непознаваемия, страшен, опасен за тях свят.
В България липсва адекватна грижа за хората с деменция, по думите на д-р Тянев. Местата за настаняване са или прекалено скъпи и невъзможни за повечето семейства, или ангажират с обгрижването на болния самите му близки. Пациентите с деменция не се регистрират, не се наблюдават, добавя психиатърът.
У нас домовете за възрастни хора често са асоциирани с грубо поведение от страна на персонала и с липса на добри условия за живот. Д-р Тянев подчертава:
"Аз съм подбрал хората, които работят при мен. За тях е верую да живеят с тези хора, да им помагат. Забранена е агресията, забранено е говоренето на висок глас, забранено е всякакво поведение, което аз възприемам за нечовешко. Който се занимава с медицина, с човешка психология, с възрастни хора, трябва да вярва в това, което прави."
Д-р Тянев разказва за своя личен път към психиатрията и към работата с болни от деменция, който започва с желанието да учи в духовната семинария.
"След като не можах да стана духовник, реших, че ще уча медицина, психиатрия като нещото най-близко до духа", споделя д-р Тянев. Задълбочаването в темата за деменцията идва, когато д-р Тянев решава да помогне на собствената си майка, но не намира адекватни решения в България.
Психиатърът признава, че чете романа "Времеубежище" на Георги Господинов професионално.
"Той е като настолна книга за това, което се случва с тези хора", заявява д-р Тянев, според когото "Времеубежище" е възможно най-подходящото име за Защитеното жилище.
Чуйте целия разговор на Милена Воденичарова с д-р Иван Тянев в звуковия файл!
По публикацията работи: Бисерка Граматикова
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
