БНР Трафик+

Култура

Интервю

"Подхождаме индивидуално към всяка композиция"

Бен Тачър: Вдъхновението идва отвсякъде

Интервю с Бен Тачър

понеделник, 16 ноември 2026, 22:10

Бен Тачър

Бен Тачър

СНИМКА: Личен архив

Размер на шрифта

38- годишният Бен Тачър свири на барабани от дете. Разказва ми как става част от рок формацията „Royal Blood”, в която си партнира с вокалиста и бас китарист на групата Майк Кер.

"С Майк сме близки приятели от много време, още от тийнейджъри. Как се събрахме в Ройъл Блъд? Били сме в толкова много банди, свирехме по сватби и подобни събития. Майк свиреше на един от онези синтезатори, които приличат на китара. Дълго време бяхме приятели, обединени от любовта към музиката, макар и понякога да сме били част от различни банди.

Един ден Майк започна да свири на бас китара. Правеше го за сесия, която организирах за него - дотогава никога през живота си не беше хващал инструмент от този тип. Започна да свири и буквално се влюби в него. Свиреше с китаристи, но в един момент, по време на репетиция, основният китарист не се появи. Тогава Майк, силно привлечен от стила на Крис от групата Muse и впечатлен как той изкарваше луди звуци от баса си, реши да импровизира. Той бе вдъхновен и от Джак Уайт от дуото „The White Stripes“, който използваше октавен педал на китарата си, за да постигне плътен басов ефект. Така, донякъде по стечение на обстоятелствата, Майк сформира собствения си звук. Съвместното ни свирене бързо се превърна в истинско забавление. Радвахме се да излизаме пред познати и приятели, след което естествено преминахме към създаването на авторска музика. Това е историята на Royal Blood. Дори не подозирах, че ни предстои да обиколим света с концерти и да запишем общо пет албума."

Наскоро, по музикалните платформи, се появи петият албум на Royal Blood „Dead Company“. Новата музика на Бен и Майк бързо привлече вниманието на меломаните, като в класацията за албуми на Обединеното кралство най-актуалното им заглавие достига до второто място. Бен признава, че преди да започнат работата си по албума, са имали нужда от почивка.

"Приключихме турнето си през 2024 г. и си взехме около четири месеца почивка. Решихме, че през останалата част от годината няма да правим музика. За разлика от преди, когато след всяко турне се връщахме директно в студиото, сега ни трябваше малка пауза. В онзи момент въобще не мислехме за нов албум. Майк реши да попътува и беше за малко в Япония, а аз започнах да ходя на мачове. Освен това си купих нова къща, която започнах да обзавеждам и да я превръщам в дом. Накратко- за известно време се отдадохме на съвсем нормални човешки неща.

Това изгради у нас енергия за работата ни след това - мисълта за този нов албум винаги ни е била в главите. Дойде януари, двамата пристъпихме в студиото повече от готови. Започнахме отново да създаваме заедно. Свирехме много ентусиазирано, въпреки че не знаехме какво точно правим в онзи момент. Забавлявахме се много. Усещането беше точно като при записа на първия ни албум -всичко беше позволено, всяка идея беше добре дошла. И така продължихме цяла година, докато не събрахме достатъчно идеи за нови песни."

Преди официалното представяне на петия им албум, почитателите им чуха два сингъла от него- един от тях носи взривоопасното заглавие „Swallow the bomb”.

“Swallow the Bomb” беше една от първите песни, които написахме за албума. Това се случи през януари 2025 и това беше първият барабанен бийт, който ми хрумна. Майк веднага се включи и засвири по него. Това беше една от първите ни песни за албума и определено тогава си казахме: „Ето това е нещото, което искаме да правим“. Така започнахме да изграждаме целия албум около тези звуци и тази енергия."

С всеки нов албум Бен и Майк се опитват да опознаят някоя интересна музикална територия. С барабаниста на Royal Blood - Бен Тачър си говорим за един от предишните им албуми „Typhoons“.

"Всички наши албуми се отличават с това, че с тях поемаме по различни пътища. „Typhoons“ например беше голям скок за нас - той донесе по-електронни вибрации и нов подход към записа, с продуценти, които се различаваха от суровия рок стил, на който залагахме преди. За сметка на това предишният ни албум - Back to the Water Below - беше доста по-умерен, по-мелодичен, по-интроспективен и далеч от класическото звучене на Royal Blood. Сегашното ни завръщане обаче се усети като естествена реакция спрямо миналия запис. Просто натрупахме толкова много енергия, че имахме силна нужда да я пуснем на свобода.

Всяка наша песен има собствен стил и различно усещане. Ако си спомням правилно, „Oblivion“ беше една от последните творби, които създадохме за албума Typhoons. Тогава нещата вече се движеха в желаната посока и парчето просто следваше идеята на самия запис. Подхождаме индивидуално към всяка композиция - вдъхновението идва отвсякъде. Някои песни например започват първо от барабанен бийт. Конкретно „Oblivion“ обаче се роди в доста странен за творчеството ни момент, когато бяхме затворени, по време на Ковид кризата, и не ни беше позволено да правим музика на живо. С Майк тогава работехме от разстояние. Именно затова песните от Typhoons носят белезите на тази странна и необичайна среда."

Бен Тачър ми споделя, че наскоро е станал баща. Разбирам това, след като питам барабанистът на Royal Blood за неговата любима песен от петия албум на групата „Dead Company“.

"Моят абсолютен фаворит е песента „Mother Never Told You“. Тя беше последната, която написахме за албума. Парчето е бързо и за него имам лична история. Наскоро станах баща и малко преди да започна работа по песента за първи път чух сърдечния ритъм на сина си. Записах го, добавих барабани към него и го пратих на Майк — именно това звучене дава началото на песента. Тази песен носи огромно значение и дълбока лична емоция за мен. Когато показах идеята на Майк, той веднага разбра колко е специална, което пък ни постави под известна отговорност да напишем силна песен, за да я представим подобаващо. Всъщност написахме песента изключително лесно - тя е бърза, заредена с невероятна енергия и нямам търпение хората да я чуят!"

Макар и синът му да е едва на няколко месеца, той също вече е развил своя специфичен музикален вкус. Дали одобрява вдъхновената от него песен?

"Пуснах му я, но не я хареса. Той предпочете песента ни „10/10“."

Като част от рок дуото Royal Blood Бен Тачър има възможност да пътува по целия свят. Кое обаче е по-голямото предизвикателство? Дали е търсенето на най-добро звучене за нов албум? Или поредица от грандиозни рок концерти в различни тържави?

"Най-трудното нещо вероятно е самото писане на албум. Започваш от нулата и трябва ясно да знаеш какво точно искаш да постигнеш. Това го прави малко по-сложен процес. Турнетата са забавната част. Пътуваш, свириш на живо и се забавляваш. Разбира се, и там има трудни моменти - липсват ти домашният уют, семейството и приятелите. Това определено е най-тежката страна на турнетата. Но в крайна сметка, когато сме на път, прекарваме невероятно. Разбира се, забавление има и в студиото, но там усещането просто не може да се сравни с енергията от излизането на сцена."

След толкова години на музикалната сцена Бен и Майк са се превърнали в една добре изградена машина. Питам барабаниста от рок дуото как поддържат енергията на общия проект?

"Да, мисля, че всичко се свежда до химията и съвместната ни работа. Създаваме и пишем песни заедно от много, много време и вече имаме изграден процес за това как да правим нещата. Въпреки това никога не се повтаряме. Всичко се ражда по различен начин, но просто усещаме кога сме попаднали на правилното звучене. Знаем го - чува се в гласовете ни, поглеждаме се и си казваме: „Това е перфектно“. Ако в даден момент усетим, че не се е получило както трябва, просто изхвърляме идеята. Нужно е всичко да се напасне идеално и най-хубавото е, че с Майк почти винаги сме на едно мнение кога точно се случва това.

Не искаш да разочароваш феновете си, но също така и себе си. Избягваш да повтаряш вече преминат път само заради чуждите очаквания или съображения какво би се харесало. Стремиш се да твориш и за собствено удоволствие, да изразиш себе си. В крайна сметка, точно следването на собствения ни вътрешен глас и любовта към това, което правим, ни доведе дотук. Можеш отчасти да се вслушваш във външния свят, но истинският натиск идва от теб самия – да създадеш нещо, което напълно отговаря на твоите вътрешни усещания.

На финала питам Бен за страстта му към барабаните. Какво трябва да осъзнае младият музикант, впечатлен от техния заразителен ритъм?

"Трябва да обичаш да го правиш. Мисля, че веднъж щом откриеш страстта към барабаните, малко след това разбираш дали имаш чувство за ритъм или не, поне според мен. Това е нещо, което е закодирано в теб. Ако същинският ритъм е в теб, тогава можеш да се учиш, да гледаш други барабанисти и да усещаш музиката повече. Знаеш, всеки усеща музиката по различен начин. Но чувството за ритъм или го имаш, или го нямаш. Това качество е основно. След това всичко се свежда до желанието ти да го развиваш, да практикуваш и, разбира се, да се наслаждаваш на музиката."

Интервю на Иван Русланов с Бен Тачър, барабанист на популярното рок дуо „Royal Blood”.

По публикацията работи: Гергана Хрисчева

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!