ЕК очаква умерен икономически растеж и по-висока инфлация в еврозоната
вторник 17 ноември 2026 12:42
вторник, 17 ноември 2026, 12:42
СНИМКА: БНР
Размер на шрифта
Икономиката на еврозоната и на целия ЕС се представи по-добре от очакваното през първите три тримесечия на 2026 г. и се очаква да продължи да расте през прогнозния период, въпреки по-силния и по-устойчив инфлационен натиск, както и по-затегнатите условия за финансиране, посочва Европейската комисия в своя доклад "Есенни икономически прогнози".
Очаква се БВП на еврозоната да нарасне с по 1,2% през тази и следващата година, след което да нарасне с 1,3% през 2028 г. В пролетния си доклад през май ЕК прогнозира по-слаб растеж в рамките на еврозоната от 0,9% през 2026 г.
За целия ЕС Комисията прогнозира икономически растеж от 1,4% през 2026 г. (над прогнозата през май за повишение с 1,1%), запазване на това темпо на растеж през 2027 г. и известно ускоряване до 1,5% през 2028 г.
В същото време ЕК повиши очакванията си за инфлацията заради рязкото повишаване на енергийните цени в резултати на войната на САЩ и Израел срещу Иран.
В есенния си доклад ЕЦБ вече очаква инфлацията в еврозоната да нарасне с 3,2% през 2026 г. (при майска прогноза за 3,0%), след което да се забави слабо до 3,1% през 2027 г. (при пролетна прогноза за инфлация догодина от едва 2,3%) и след това до 2,1% през 2028 г.
За целия ЕС се очаква инфлация от 3,3% през тази година, от 3,2% през 2027 г. и 2,3% през 2028 г.
Комисията прогнозира, че европейската инфлация ще достигне пик над 4% между края на тази и началото на следващата година, след което да започне постепенно да отслабва.
Комисията прогнозира и влошаване на държавните финанси, като съвкупният бюджетен дефицит в еврозоната ще нарасне до 3,5% от БВП през 2026 г. (от 3,0% през 2025 г.) и ще продължи да се увеличава до 3,6% през 2027 г. и до 3,8% през 2028 г.
Държавният дълг в еврозоната също ще продължи да нараства, като ЕК прогнозира че съотношение на дълга към БВП ще достигне 89,6% през тази година (спрямо 88,6% през 2025 г.), до 90,5% през 2027 г. и до 91,3% през 2028 г.
Есенна прогноза на ЕК за растежа на БВП в ЕС (в %)
СНИМКА: Европейска комисия
Есенна прогноза на ЕК за инфлацията в ЕС (в %)
СНИМКА: Европейска комисия
Есенна прогноза на ЕК за бюджетния баланс в ЕС (% от БВП)
СНИМКА: Европейска комисия
Европейската комисия отбеляза, че рисковете за настоящите икономически перспективи остават свързани с развитието на продължаващите конфликти и техните последици за световните енергийни пазари. Продължителното геополитическо напрежение, стресът на финансовите пазари, продължаващата несигурност в търговската политика и редица технологични, сигурностни и климатични рискове остават важни източници на несигурност.
Влошаващите се фискални позиции и нарастващите нива на дълга допринасят за намалено фискално пространство за държавите членки на ЕС да абсорбират по-нататъшни икономически сътресения. Освен това, подновеното повишаване на лихвените проценти би могло да окаже допълнителен натиск върху публичните финанси.
ЕК също така посочи, че изкуственият интелект продължава да представлява както положителни, така и отрицателни рискове. Докато по-бързото приемане на изкуствения интелект би могло да повиши производителността и да доведе до по-силен растеж, то би могло да създаде и предизвикателства за пазарите на труда. Освен това, хаотична корекция на завишените оценки на акциите на капиталовите пазари би могла да генерира финансов стрес.
В положителна посока, по-бързият напредък по реформите за справяне с пречките пред конкурентоспособността и растежа, включително чрез по-нататъшна интеграция на единния пазар, напредъкът по отношение на Съюза на спестяванията и инвестициите и опростяването на регулаторните мерки, биха могли да подкрепят по-силна икономическа активност от прогнозираната в момента, отбеляза ЕК в есенния си доклад.
Комисията посочи, че ако развитието на енергийните пазари след крайната дата на прогнозата се запази, това би могла да понижи прогнозите за инфлацията, като същевременно осигури известен потенциал за икономически растеж.
Решителният напредък в енергийния преход за намаляване на зависимостта на Европа от внос на изкопаеми горива би засилил допълнително икономическата устойчивост, отбеляза още Комисията.
По публикацията работи: Явор Римски
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
