Автор:
Таня Димова
Скръбта е любов: как да продължим да живеем след загубата?
Психологът и психотерапевт Елица Великова за мълчанието около смъртта, различните измерения на скръбта и необходимостта да си дадем време и пространство, за да преживеем загубата
сряда 18 ноември 2026 17:14
сряда, 18 ноември 2026, 17:14
СНИМКА: artstherapyinstitute.bg
Размер на шрифта
Има загуби, след които животът се разделя на преди и след. Остава празното място, отсъствието, неизречените думи и въпросите без отговор. Понякога идват гневът, вината и безсилието, друг път – усещането, че сме изгубили не само някого, когото обичаме, но и част от самите себе си. А когато трагедията надхвърли личното пространство и разтърси цялото общество, скръбта се превръща и в общо преживяване, което изисква съпричастност.
СНИМКА: artstherapyinstitute.bg
Защо толкова трудно говорим за загубата и смъртта?
Това са некомерсиални теми и въпреки че се случват ежедневно, ние предпочитаме да се справяме с тях, като мълчим- казва психологът и психотерапевт Елица Великова, директор на Института за терапия и експресивни изкуства.
Според нея потискането и избягването на болката не я премахват.
Казваме, че времето лекува, но истината е, че с
времето просто свикваме.
Именно затова е
необходимо да се научим да говорим за чувствата си и да създаваме пространство
за споделяне и емпатия.
Скръбта е неразривно свързана с любовта, защото чувствата, които сме насочвали към един човек, след загубата остават без своето обичайно място.
"На мястото на любовта идва скръбта", обяснява психологът.
Тя обаче не е свързана единствено със смъртта. Раздялата, загубата на работа, приключването на важен житейски период, несбъднатите очаквания и промените, които не сме избрали, също могат да предизвикат скръб.
СНИМКА: artstherapyinstitute.bg
Елица Великова откроява три измерения на тъгата – по миналото, което вече сме имали; по бъдещето, което сме очаквали, но няма да се случи; и екзистенциалната самота, която остава след загубата. Защото понякога въпросът не е само как да продължим без другия, а и кои сме ние без него. Когато загубим родител, партньор или човек, за когото дълго сме се грижили, се разделяме и с част от собствената си идентичност, с ролите и смисъла, които сме изградили около тази връзка.
Няма универсален начин да скърбим, нито срок, в който трябва да се възстановим. Познатите фази на скръбта не следват задължителна последователност. Тъгата, гневът, безсилието и приливите на енергия могат да се редуват.
"Най-важното е да не се опитваш просто да се избавиш от тъгата", подчертава Великова.
Възстановяването изисква време, подкрепа и възможност човек да преживява чувствата си, без да се осъжда за тях.
Разговорът поставя и въпроса за колективната скръб – за способността ни да съпреживяваме трагедиите, които не са засегнали пряко нашето семейство, но са оставили следа в общото ни усещане за сигурност. Според Великова често изграждаме защити, за да не бъдем отново разтърсени, и бързо отминаваме случилото се. Така обаче губим възможността да се свържем с болката на другия. Емпатията започва именно от способността да си позволим да чувстваме.
СНИМКА: artstherapyinstitute.bg
Как да бъдем до човек, който скърби?
Не непременно с правилните думи, а с присъствие, внимание и готовност да изслушаме. Понякога е необходима и професионална помощ, особено когато загубата е травматична или човек не успява да намери път към живота след нея.
Елица Великова отправя и една проста покана: да направим добро в памет на човек, когото обичаме. Малък жест, внимание или помощ, предадени нататък, без очакване за отплата. Защото връзката с изгубените не е задължително да остане единствено в болката. Тя може да продължи чрез начина, по който живеем, обичаме и се отнасяме към другите.
"Докато ти си жив, и те ще живеят с теб", казва Великова.
На 19 и 20 ноември, както и през уикенда – 21 и 22 ноември, предстоят семинарите "Скръбта е любов", "Дългото сбогуване" и "Три нюанса тъга", организирани от Института за терапия и експресивни изкуства с подкрепата на фондация "Ваня Ангелова". Участието е безплатно, а повече информация за програмата и записването може да бъде намерена на сайта на института.
Целия разговор на Таня Димова с Елица Великова можете да чуете в звуковия файл.
По публикацията работи: Росица Михова
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
