БНР Трафик+

Кристалина Георгиева: Изкуственият интелект вече движи световния растеж

Технологията компенсира енергийния шок от Близкия изток, но тласка инфлацията до 4,7%, докато световният дълг наближава 100% от БВП

управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева

управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева

СНИМКА: ЕПА/БГНЕС

Размер на шрифта

Това е първата година, през която изкуственият интелект (ИИ) оказва съществено влияние върху световния растеж, заяви управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева на срещата на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС) в китайския град Шънджън. Речта ѝ беше разпространена от българското представителство на фонда.

Изкуственият интелект компенсира негативните последици от шока в предлагането на енергия, предизвикан от нестабилността в Близкия изток, коментира Георгиева. Според нея за разлика от енергийния шок, предизвикан от войната между САЩ и Иран, технологията ще продължи да се развива и ще се превърне в най-значимия фактор за конкурентоспособността, производителността и растежа в средносрочен план.

Тази година бързото ускоряване на растежа, обусловено от изкуствения интелект, в около дузина икономики допринесе за световен растеж от 3,1% и от 3,4% за страните от АТИС, изтъкна Георгиева. "Търговията също се представя добре, като нараства с 4,6% в световен мащаб заради бума на инвестициите в ИИ", посочи тя.

Значителен ръст отчитат и държавите с по-дълбока регионална търговска интеграция извън технологичния сектор. По думите на ръководителя на МВФ търговията с хардуер за изкуствен интелект и свързани с него продукти вече представлява над една десета от световната търговия със стоки и този дял продължава бързо да расте.

В рамките на АТИС обаче картината остава разнопосочна – докато едни страни изпитват затруднения заради високите енергийни разходи и климатичното явление Ел Ниньо, други печелят от позицията си на износители на енергия или от участието си в световната верига за създаване на стойност в областта на ИИ.

Георгиева очерта и три ключови предизвикателства пред икономическата политика на правителствата: инфлацията и лихвените проценти, нарастващия дълг и бюджетните дефицити, както и структурните реформи за стимулиране на растежа. Както шокът в предлагането на енергия, така и шокът в търсенето, породен от изкуствения интелект, тласкат световната инфлация нагоре - до 4,7% тази година, което налага затягане на паричната политика в редица държави.

Наред с големия обем емитирани държавни и корпоративни облигации това повишава лихвите, а доходността по облигациите в много развити икономики вече достига най-високите си равнища от десетилетия. По-високите лихви водят до по-големи разходи за обслужване на заемите в момент, когато световният държавен дълг се очаква скоро да надхвърли 100% от БВП – най-високото ниво от Втората световна война насам.

"Когато обстоятелствата налагат коригиращи мерки, те не бива да се отлагат", предупреди Георгиева. "Технологичната трансформация, на която сме свидетели, е безпрецедентна спрямо скоростта, с която променя нашите икономики, и създава реална неотложност за напредък в провеждането на необходимите политики", добави тя.

Според ръководителя на МВФ държавите трябва да инвестират в цифрова инфраструктура и подготовка на работната сила за епохата на ИИ, като същевременно ограничават рисковете за финансовата стабилност и киберсигурността.

По публикацията работи: Мария Йорданова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!